Решение № 190 от 10.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002902733 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника ДЗИ - Общо застраховане“ АД срещу решение № 203 от 06.06.2024г. по в.гр.д.№ 840/2023г. на Окръжен съд София. С последното, след отмяна на решението по гр.д.№ 154/2020г. на РС Костинброд за отхвърляне на иска, застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. А. И. сумата 12 338.95 лв. - застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „каско +“ - полица № 44011921700568 за настъпило застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рег. № СО8565СХ, рама WDD2040081A157868, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска.

В касационната жалба са въведени доводи за частична недопустимост, неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК и за очевидна неправилност.

Недопустимостта е обоснована със съображението, че с обжалваното решение искът е уважен за сумата 12 338.95лв., а с въззивната жалба ищецът е 1 обжалвал първоинстанционния акт за отхвърляне на иска за сумата от 11 315лв. Според касатора, недопустимо е решението и в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за разликата над 10 653.95лв. до 12 338.95лв., тъй като ищецът е приспаднал от претендираната с исковата молба сума неплатените вноски от застрахователната премия в общ размер на 661.05лв. и не търси частта от обезщетението, равняващо се на неплатените вноски от премията.

Искането за отмяна на обжалваното решение е основано на оплаквания за неправилна преценка на възражението на застрахователното дружество, че с процесния договор не е застраховано истинско МПС с номер на рама WDD2040081A157868 и това изключва качеството му на годен обект на застраховане и води до нищожност на застрахователния договор. Поддържа се, че от анализа на събраните доказателства се установява отсъствие на идентичност между автомобила, който е представен за оглед на застрахователя при сключване на застрахователния договор и автомобил „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, с рама WDD2040081A157868, за който се претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Съображенията са, че в хода на процеса е доказано, че заявеният за откраднат лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с номер на рама WDD2040081A157868, е бил тежко увреден преди сключване на процесния застрахователен договор до степен на тотална щета и възстановяването му до състояние на годност за движение по пътищата е невъзможно; че предаденият след кражбата от ищеца електронен ключ не е програмиран за автомобил с рама WDD2040081A157868, а за автомобил с друг идентификационен номер - WDD2040071А355695; че представеният ключ може да бъде използван единствено за автомобила, за който е произведен (т.е. за този с рама WDD2040071А355695), но не и за процесния.

Според касатора, от тези безспорни по делото факти е очевидно, че за извършването на изискващия се от застрахователя оглед, е бил представен друг автомобил, каквито са били твърденията и в отговора на исковата молба.

Изложени са и аргументи, черпени от останалите доказателства (заключението на автотехническата експертиза - основно и допълнително, Регистъра на превозните средства в Германия) . Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че е налице годен предмет на застраховане само защото вещта била „юридически и фактически обособена“. Акцентира се на обстоятелството, че за действителността на договора за застраховка е от 2 значение наличието на годен предмет за застраховане, а при отсъствие на такъв, договорът е нищожен и не поражда задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Посочва се, че в случая е застрахован автомобил, чиято рама е на друг тотално увреден; формално при регистрацията той е индивидуализиран с тази рама, но в рамките на настоящото производство се установява, че не е възможно автомобил с този VIN да съществува, съответно да е обект на застраховка. Поддържа се, че чрез събраните по делото доказателства в процеса е оборена материалната доказателствена сила на регистрационния талон. За неправилен и очевидно неправилен касаторът счита мотива, че „вероятността номерът на рамата на автомобила да е бил подменен и да не съответства на автентичния такъв, поставен от производителя, няма правно значение за конкретния правен спор“.

Поддържа се, че с този си извод въззивният съд пренебрегва напълно основните начала на гражданския процес за законност и установяване на истината. Искането е за частично обезсилване на въззивното решение и отмяната му в останалата част с отхвърляне на иска.

В писмен отговор ищецът М. И. е оспорил наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.

С определение № 1075 от 07.04.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.2, предл. последно ГПК, а в частта за уважаване на иска за разликата над 11 315 лв. до 12 338.95 лв. - за преценка за неговата допустимост, тъй предмет на въззивната жалба е първоинстанционният акт за отхвърляне на иска за сумата 11 315 лв. - посочена от вещото лице като действителна пазарна цена към момента на сключване на застрахователния договор.

В проведеното публично съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа искането си за частично обезсилване на въззивното решение поради недопустимост, а в останалата част - отмяната му като очевидно неправилно с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в касационното производство М. И. не изпраща представител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, 3 приема следното:

Претенцията на ищеца е за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „каско +“ - полица № 44011921700568 за настъпило на 06.11.2019г. застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил м а р к а „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рег. № СО8565СХ, рама WDD2040081A157868, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска. Срокът на застрахователното покритие е 16.09.2019г.15.09.2020г., застрахователна сума е 13 000лв., от която е претендирано обезщетение до размер на 12 338.95лв. при приспадане на неплатените три вноски от застрахователните премии.

В хода на производството по делото е установено, че лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рама WDD2040081A157868, е бил притежание на трети собственик - Н. Р. от град М., Германия. Разпитан като свидетел по реда на чл.4,т.1,б. „д“ от Регламент /ЕО/ 1206/2021, той е посочил, че докато е бил негова собственост, автомобилът е претърпял щета от възникнал пожар. Безспорно е установено, че щетата е обявена за тотална, собственикът не е ремонтирал автомобила, немското застрахователно дружество му е изплатило обезщетение, превозното средство е предадено на посочено от застрахователя лице/лица, заедно с документите и ключовете.

Безспорно е, че и немският застраховател не е извършвал ремонт. Няма спор и относно това, че при регистрирането на автомобила в България (датата на регистрацията е 09.07.2019г.), ищецът е представил договор, видно от който, на 04.07.2019г. лично е закупил автомобил Мерцедес Бенц, модел С 220 СDI, рама WDD2040081A157868 от Норберт Рецлер за сумата 1 500 евро, като в поясненията до застрахователя по повод на заявената кражба като покупна цена собственикът е посочил сумата 4 500 евро.

Ответникът е поддържал, че с оглед на събраните по делото доказателства, с автентичен VIN WDD2040081A157868 е опожареният в Германия автомобил, когато негов собственик е бил немският гражданин Рецлер, но не той е предмет на застраховката; че е застрахован автомобил, чиято рама е на друг (вероятно тотално увреден).

Ищецът е твърдял, че предмет на застраховката е закупеният от немския гражданин Рецлер автомобил, който обаче е бил възстановен в Германия.

4

Във въззивната жалба И. е възпроизвел установените по време на разглеждане на делото факти относно опожаряването на автомобила. Поради това неверни са констатациите в обжалваното решение, че въззивникът е оспорил изводите на районния съд, „свързани с първоначалната регистрация на автомобила във Федерална Република Германия, претърпяването на щета и продажбата му от тогавашния собственик“, още повече като се има предвид, че ищецът е представил при регистрацията на автомобила в България приобщения към материалите по делото договор за закупуването му от немския гражданин. Жалбоподателят е подържал, че няма данни автомобилът да е бракуван в Германия, че му е продаден с договор, в движение, и всякаква намеса по автомобила, неговото възстановяване до степен на продажба, е извършено в Германия, а впоследствие с тази идентификация е извършен задължителен преглед преди получаване на транзитните номера и заплащане на съответните такси и застраховка, преминал е митнически и граничен контрол и е регистриран в Република България след проверка за идентификация и техническо състояние. Според въззивника, регистрацията на автомобила от оторизиран държавен орган в България сочи, че същият е бил наличен, в движение и в изправност, а при сключване на застрахователния договор, ответникът е извършил непосредствен оглед и се е уверил в състоянието му. С въззивната жалба е поддържано искане за уважаване на иска за сумата 11 315лв. - посочена от автотехническата експертиза като действителната пазарна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Въззивната инстанция е приела, че по делото не е спорна „обособеността на процесния автомобил“, а спорът е единствено относно неговото реално съществуване (погиване) към момента на сключване на застрахователния договор, респ. неговата идентичност. По съображения, основани на регистрация на автомобила от оторизираните органи в България и извършен оглед от застрахователя, е прието, че към момента на сключване на застраховката, той е съществувал „реално“ и е бил годен предмет на договора.

Съставът на окръжния съд е изложил и съображенията, че:

„Противно на поддържаното от ответника, именно автомобил с посочения номер на рама, преминал регистрация в страната с констатирана 5 техническа годност от компетентните органи, юридически индивидуализиран със съвкупността от номер на рама (VIN) и регистрационен номер, е бил предмет на застрахователното правоотношение, а не евентуално погиналият в Германия автомобил със същия VIN. Същевременно, вероятността, номерът на рамата на автомобила (VIN) да е подменен и да не съответства на автентичния такъв, поставен от производителя, няма правно значение за конкретния правен спор. Първо, защото застрахователният договор е сключен при индивидуализация на автомобила както с номер на рама, така и с български регистрационен номер, а това изключва възможността предмет на застраховката да е евентуално погиналият автомобил, с оглед изискването на застраховане да подлежат само регистрирани в Република България автомобили. Второ, дори да е извършена манипулация на номера на рамата, тя очевидно предхожда възникването на застрахователното правоотношение, поради което застрахователят е можел да извърши проверка и да откаже сключването на договора, ако е считал, че това ще доведе до нищожност на последния. Не може да се приеме също, че е налице правна невъзможност на предмета на процесния застрахователен договор, тъй като начинът на индивидуализиране на застрахованата вещ отговаря на изискванията на закона, поради което няма основание да се направи извод за липса на нейна юридическа обособеност, респ. за несъществуването й в правния мир“.

Налице са проявните форми на основанието по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК - изопачено възпроизвеждане на защитните позиции на страните в нарушение на диспозитивното начало в процеса; грубо противоречие с императивни материалноправни норми; нарушение на правилата на формалната житейска и правна логика. Въззивното решение в частта за уважаване на иска до размер на сумата 11 315 лв. е очевидно неправилно: