Решение № 121 от 04.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пазарджик, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200212 по описа за 2026 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****************“ АД, ЕИК: *********** със седалище и адрес на управление: град *******************, представлявано от ******** - изпълнителен директор против електронен фиш /ЕФ/ № ******** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "*********" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1 278,23 евро/2 500 лева.

В жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от надлежно упълномощено от изпълнителния директор юрисконсулт, който излага съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Твърди се, че засеченото МПС било отдадено под наем на ***** АД, което дружество било фактически ползвател. Именно наемателят 1 бил в договорни отношения с доставчика на услугата за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние Ето защо дружеството – жалбоподател било неправилно санкционирано. Излагат се съображения за изтекла давност.

В съдебно заседание въззиваемата страна – АПИ не се представлява.

Постъпило е писмено становище, видно от което жалбата се оспорва.

И двете страни претендират разноски.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи за безспорно установени следните факти:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законовия срок и от процесуално легитимирано лице.

Установи се по делото, че на 31.01.2023 г., в 14,04 часа, пътно превозно средство (ППС) - автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ***** с техническа допустима максимална маса 5 000, брой оси - 2, екологична категория ЕПС, без ремарке се движело в община Пазарджик, по път I-8, км 196+643, с посока намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За автобуса не била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с устройство с №10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

Няма спор, че към датата на нарушението „****************“ АД било собственик на процесния автобус, отдаден под наем на ***** АД. Последното дружество обаче не било вписано в СРМПС като ползвател, който факт и не се оспорва от дружеството – жалбоподател. Автобусът имал монтирано Джи пиес оборудване. То предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол - таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. На посочената дата и час по неизяснени причини монтираното на ППС джипиес устройството за пътниково позициониране не предало данни за сегмент № 1000808796.

При тази фактология срещу жалбоподателя „****************“ АД, 2 бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № ********. С него на въззивника за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 1 278,23 евро/2 500 лева. Към ЕФ бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предвидената от българския законодател имуществена санкция не е съответна на принципа на пропорционалност, доколкото дължимата тол такса за процесния сегмент № 1000808796 и за процесното ППС се равнява на 0,05 евро/0,10 лева, видно от становище от отдел УИСИ към НТУ на л.59 в делото.

Принципа за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е обвързан от фактическата и правна рамка на обвинението в ЕФ, а то е единствено и само за сегмент № 1000808796, км 196+643 от път I-8.

Горният извод, съобразен с директното приложение на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.

В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 год. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /България /, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда 3 налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Извън казаното до тук, основателно се явява възражението за изтекла давност за административно наказателно преследване. Във връзка с това възражение следва да се каже, че според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл.80 от НК. Видно от нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК /действащ към момента на извършване на нарушението и към настоящия момент/, извън случаите на предвиждано наказание “лишаване от свобода”, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича общата давност за адмнистративнонаказателно преследване, а с изтичането на 4 години и 6 месеца /3 год. + 1/2/ - изтича абсолютната давност. В случая в ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81, ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административно наказателните производства.

Абсолютната давност се прилага тогава, когато общата давност е прекъсвана по реда на чл.81 ал.2 от НК, т.е. с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения /в случая спрямо нарушителя/ за изпълнение на присъдата /в случая на ЕФ/, като след свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова обща давност /в случая 3-годишна/ и така до изтичането на абсолютната такава /в случая 4 години и 6 месеца/.

В контекста на тези разяснения следва да се каже, че датата на извършване на вмененото нарушение е 31.01.2023 година, откогато е започнала да тече общата тригодишната погасителна давност за 4 административно наказателно преследване. Следващото действие е връчването на ЕФ на дружеството – жалбоподател, което се е случило едва на 04.02.2026 год., т.е. извън тригодишни срок.

При това становище на съда остава безпредметно обсъждането на останалите възражения за незаконосъобразност на процесния ЕФ, но само за пълнота следва да се каже че те са неоснователни. Тук е мястото да се каже, че няма никакво значение, че фактически ползвател на процесното ППС е друго ЮЛ, след като то не е вписано като ползвател в СУМПС и след като дружеството – жалбоподател не е поискало анулиране на процесния ЕФ с представяне на необходимите за това документи.

По горните съображения за материална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, същият следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора, в полза на дружеството жалбоподател следва да бъде присъдено претендиранто юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 66,47 евро/130 лева, предвид ниската фактическа и прана сложност на делото.

По горните съображения, РС – Пазарджик и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ******** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "*********", с който на „****************“ АД, ЕИК: *********** със седалище и адрес на управление: град *******************, представлявано от ******** - изпълнителен директор, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание на чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 1 278,23 евро/2 500 лева.

ОСЪЖДА Агенция „*********“ към МРРБ - гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „****************“ АД, ЕИК: *********** със седалище и адрес на управление: град *******************, представлявано от ******** изпълнителен директор, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и 47 евроцента /.

5

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдПазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6