Определение № 477 от 28.10.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Шумен, 28.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20213600500412 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 419 от ГПК.

Производството по делото е образувано по две частни жалби, от които първата: с вх. № 267019/10.08.2021г. депозирана от длъжника СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез адв. К.П. В. от АК - Х. против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 1042/19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2098/2019г. по описа на РС – Шумен и втората: с вх. № 267021/10.08.2021г. депозирана от длъжника ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез адв. К.П. В. от АК - Х. против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 1042/19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2098/2019г. по описа на РС – Шумен.

Жалбоподателите, в качеството си на поръчители, считат, че разпореждането за незабавно изпълнение е незаконосъобразно и неправилно и молят съда да го отмени, както и да бъде обезсилен по отношение на тях, издаденият въз основа на него изпълнителен лист №1517 от 19.07.2019г. Позовават се на разпоредбата на чл. 139, изр. второ от ЗЗД, според която, ако поръчителя се е задължил при по – тежки условия от тези на длъжника, задължението на поръчителя се намалява до границите на главното задължение, какъвто е и процесния случай, тъй като с анекс от 06.08.2013г. „Юробанк България“ АД – кредитор и „Стандарт ФС“ ЕООД –кредитополучател, са се договорили срокът за погасяване на кредита да е по - кратък и крайният падеж да е 21.08.2017г. Излагат, че към момента на подаване на заявлението , била 1 преклудирана възможността за иск срещу поръчителите, поради изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, 6 (шест) месечен преклузивен срок. Падежът на задължението е н а 21.08.2017 г., а заявлението било подадено след шестмесечния срок. Позовават се и на т. 4б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, според която не са налице основания за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и считат, че така подаденото заявление спрямо поръчителите за недопустимо. Претендират и направените за настоящото производство разноски в размер на по 515 лева за всеки от жалбоподателите, от които по 15.00 лева държавна такса и по 500.00лева – адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частните жалби „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д.М. е депозирал отговор, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбите и моли съда да ги отхвърли. Също така моли да бъдат отхвърлени и исканията на жалбоподателите за присъждане на разноски за настоящото производство, като в условията на евентуалност моли същите да бъдат намалени до законоустановения минимум. Излага, че жалбоподателите са подали абсолютно идентични жалби, чрез един и същ процесуален представител, като с всяка от тях е поискано и отделно адвокатско възнаграждение в размер на по 500.00 лева. Освен това жалбоподателите са и роднини (баща и син) и неподаването на една обща жалба от тях, било злоупотреба с права и опит за присъждане на по – високо адвокатско възнаграждение.

Частни т е жалби са подадени в срок, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване акт и са процесуално допустими.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът ги намира и за основателни, поради следното:

Гр. д. № 2098/2019 г. на РС – Шумен е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК , подадено от „Юробанк България“ АД с ЕИК ... срещу „СТАНДАРТ ФС“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., представлявано от управителя С.А.А., в качеството му на кредитополучател и срещу СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д. и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., в качеството им на поръчители, солидарно за заплащане на сумата от 17 949.96 лева – главница, произтичаща от договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL 8246/06.08.2007г., ведно с прилежащите към него Приложение от 07.08.2007г., Договор за поръчителство от 06.08.2007г. и Анекс 1 от 06.08.2013г., 2 410.11 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.03.2016г. до 21.08.2017г., 13 088.23 лева – наказателна лихва за просрочие 2 за периода от 21.03.2016г. до 16.07.2019г., 456.59 лева такси за периода 11.04.2016г. до 16.07.2019г., 678.10 лева – държавна такса и 1 246.29 лева адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 3373/19.07.2019г. заявлението е уважено изцяло и на заявителя е издадена Заповед № 1042/19.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу тримата солидарни длъжници, за посочените суми и е издаден изпълнителен лист № 1517 от 19.07.2019 г.

На 09.08.2021г. /в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК/ от длъжни ците СВ. ИВ.

ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д. и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д. са постъпили възражения, в резултат на което РС – Шумен с разпореждане № 261430/09.08.2021г. на осн. чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК е спрял принудителното изпълнение на заповедта по отношение на тях и е указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок срещу длъжниците СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д. и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., като е предупредил заявителя, че ако съгласно чл. 415 , ал. 5 о т ГПК, не представи доказателства, че е предявил иска с и в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист по отношение на тях.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Според разпоредбата на чл. 417 от ГПК по реда на заповедното производство могат да се претендират притезания, които се основават на изброените в закона документи . Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения за неправилност на разпореждането от гледна точка на това дали е налице документ по чл. 417 о т ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане - надлежно индивидуализирано и изискуемо /в това число и налице ли са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 о т ГПК срещу поръчителите, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД - арг. от т. 4 "б" от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно чл. 147, ал. 1 о т ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. С т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са налице основаният за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Прието е, че срокът по чл. 147, ал. 1 о т ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове /за разлика от давностните – чл. 120 о т ЗЗД/, се прилагат служебно от съда. В този смисъл изтичането на 3 посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото.

Видно от приложеното заявление и документа по чл. 417, т. 2 о т ГПК, заявителят претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу главния длъжник и двамата поръчители досежно цялото вземане. Към датата на подаване на заявлението – 17.07.2019 г. /датата на пощенското клеймо/, срокът по чл. 147, ал. 1 о т З ЗД по отношение на двамата поръчители е изтекъл и за тях е отпаднало основанието за осъществяване отговорността на поръчителя. Поръчителството е прекратено поради бездействие на кредитора по отношение на главния длъжник в шестмесечния срок от падежа – 21.08.2017г. Ето защо в тази част разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени и заявлението да се отхвърли.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице основанията за отмяна на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед по чл. 417 о т Г П К по отношение на солидарните длъжници СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д. и ИВ. СЛ.

ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., в качеството им на поръчители.

Жалбоподателите са направили и искане за присъждане на разноските за настоящото производство, което съдът с оглед изхода на спора и на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК, следва да уважи, като ответника по жалбата следва да заплати на жалбоподателите, направените от тях разноски в настоящото производство, в размер на по 515.00 лева за всеки от тях, от които 15.00 лева – заплатена държавна такса за обжалване и 500.00 лева - адвоктски хонорар.

Заявителя е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение и е поискал от съда същото да бъде намалено до законоустановения минимум. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в процесния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на единия жалбоподател е в размер на 1 067.44 лева, поради което претендираното такова от всеки от жалбоподателите в размер на по 500.00 лева, е двойно под минималния размер според Наредбата и не е прекомерно и в случая е без значение дали жалбоподателите са подали две или една обща жалба.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 1042/19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа 4 на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2098/2019г. по описа на РС – Шумен в полза на кредитора „Юробанк България“ АД с ЕИК ... в частта, в която са осъдени СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. .... и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. .... като поръчители, да заплатят солидарно със „Стандарт ФС“ ЕООД с ЕИК ... на кредитора сумата о т 17 949.96 лева – главница, произтичаща от договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL 8246/06.08.2007г., ведно с прилежащите към него Приложение от 07.08.2007г., Договор за поръчителство от 06.08.2007г. и Анекс 1 от 06.08.2013г., 2 410.11 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.03.2016г. до 21.08.2017г., 13 088.23 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 21.03.2016г. до 16.07.2019г., 456.59 лева - такси за периода 11.04.2016г. до 16.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.07.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата 678.10 лева - държавна такса и 1 246.29 лева - адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ заявлението на заявителя в тази част.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист № 1517/19.07.2019 г., въз основа на заповед № 1042/19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГП по ч.гр.д. № 2098/2019г. по описа на РС – Шумен, в частта, в която като поръчители са осъдени СВ. ИВ.

ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. .... и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. .... да заплатят солидарно със „Стандарт ФС“ ЕООД с ЕИК ... на кредитора сумата от 17 949.96 лева – главница, произтичаща от договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL 8246/06.08.2007г., ведно с прилежащите към него Приложение от 07.08.2007г., Договор за поръчителство от 06.08.2007г. и Анекс 1 от 06.08.2013г., 2 410.11 лева – възнаградителна лихва за периода от 21.03.2016г. до 21.08.2017г., 13 088.23 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 21.03.2016г. до 16.07.2019г., 456.59 лева - такси за периода 11.04.2016г. до 16.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.07.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата 678.10 лева - държавна такса и 1 246.29 лева - адвокатско възнаграждение.