Решение № 2704 от 08.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2704 гр. София, 08.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110217778 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 739408-F722577 от 22.11.2023г., издадено от Директора на офис „Красно село” в ТД на НАП София, на основание чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.80, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), на Л. Н. Г. е наложена „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) за нарушение на чл.53, ал.1, вр. чл.50 от ЗДДФЛ.

Това Наказателно постановление е обжалвано от Л. Н. Г.. В жалбата се посочва, че наложената му глоба е в размер на 60 % от сумата, която жалбоподателят не е декларирал.

Поради това се твърди, че глобата е голяма и несъразмерна. Иска се съдът да отчете и факта, че Г. е пенсионер и пенсията му е в размер на 560 лева, т.е. твърди се, че глобата е в размер на 27 % от пенсията на лицето. Иска се глобата да бъде намалена.

В съдебно заседание на 26.03.2024г. пред СРС жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, който да го защитава по делото. Производството по отношение на него е протекло по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Директор на офис „Красно село” в ТД на НАП София – се представлява от юрк. П.. В съдебно заседание на 26.03.2024г. тя заявява, че оспорва жалбата.

По време на съдебните прения процесуалният представител на въззиваемата страна моли съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди процесното Наказателно постановление, тъй като било безспорно доказано извършването на административното нарушение. Изтъква се, че закъснението е голямо – близо 500 дни, а 1 санкцията е в размер, близък до минималния. Според юрк. П. глобата е съразмерна. Иска се съдът да потвръди Наказателното постановление и да се присъдят разноски в размер, посочен в списък с разноски, представен от процесуалния представител на въззиваемата страна. В него се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

През 2021г. на Л. Н. Г. били изплатени следните суми : 500 лева от Българска национална телевизия и 230 лева от „Пътинвест – инженеринг“. Г. не бил подал годишна данъчна декларация за придобития пред 2021г. доход.

На 21.08.2023г. Г. подал искане за издаване на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК и по повод на това служител на офис „Красно село” в ТД на НАП София извършил проверка в информационната система на НАП. Така св. Н. М. – инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис „Красно село” установила, че Г. /в качеството си на данъчно задължено лице по ЗДДФЛ/ не е изпълнил задължението си да подаде декларация за облагаемия му доход – за доходи, различни от трудови правоотношения - за 2021г.

На 21.08.2023г. по електронен път Г. подал декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчната 2021г., в която декларирал обща годишна данъчна основа в размер на 535.50 лева.

За установеното на 21.08.2023г. неподаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. в законоустановения срок – до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, т.е. до 03.05.2022г., тъй като 30.04.3022г. е почивен ден, свидетелката Н. М. (в присъствието на А.С. и В. Н.а - свидетели на подписването на Акта ) съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F722577 от 22.08.2023г. срещу Л. Н. Г. за нарушение на чл.53, ал.1, вр. чл.50 от ЗДДФЛ.

Актът бил връчен лично на Л. Н. Г. срещу подпис на дата 22.08.2023г.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в него, е издадено обжалваното Наказателно постановление № 739408-F722577 от 22.11.2023г., с което Директорът на офис „Красно село” в ТД на НАП София на основание чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ е санкционирал Л. Н. Г. с „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.53, ал.1, вр. чл.50 от ЗДДФЛ.

На 18.12.2023г. Л. Н. Г.е е получил процесното Наказателно постановление срещу подпис, след което същото е обжалвано с жалба, депозирана в ТД на НАП София, офис „Красно село“ на 19.12.2023г.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелката М.; АУАН № F722577 от 22.08.2023г.; справка за изплатени доходи /трудови и различни от трудови/ на Л. Н. Г. за периода от 2019г. до 2022г.; справка за подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ от Л. Н. Г.; годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. на Л. Н. Г.; искане за издаване на документ от Л. Н. Г.; Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-1149 от 2

25.08.2020г. и Заповеди на Директора на ТД на НАП София с № 897.1 от 15.10.2012г. и с № 3856 от 05.04.2019г.

Приложените на лист 5-10 от делото писмени доказателства са достоверни, обективни и непредубедени. Поради това съдът кредитира справката за изплатени доходи на Л. Н. Г. за периода от 2019г. до 2022г., справката за подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ от Л. Н. Г. и годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. на Л. Н.

Г.. От съвкупната преценка на тези писмени доказателства се установява, че през 2021г. на Л. Г. са били изплатени 500 лева от Българска национална телевизия и 230 лева от „Пътинвест – инженеринг“ и едва на 21.08.2023г. по електронен път Г. подал декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за доходите си от 2021г.

Показанията на свидетелката М. са вътрешно логични, непредубедени и звучат достоверно. Те намират опора в събрания по делото писмен доказателствен материал.

Поради това съдът ги кредитира напълно.

Искането за издаване на документ от Л. Н. Г. няма достоверна дата, но доколкото подаването на такъв документ се установява и от показанията на св. М., и от АУАН, съдът прие, че следва да даде вяра и на това писмено доказателство.

Констатациите от АУАН № F722577 от 22.08.2023г. намират опора в показанията на св. М., както и в останалите кредитирани по-горе писмени доказателства. Поради това СРС дава вяра и на Акта.

От съвкупната преценка на кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства следва, че на 21.08.2023г. Г. е подал искане за издаване на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК и по повод на това св. М. в офис „Красно село” при ТД на НАП София е извършила проверка в информационната система на НАП и е установила, че жалбоподателят не е подал декларация за облагаемия му доход за 2021г. и съответно е съставила АУАН на лицето.

Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП и на Директора на ТД на НАП София имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № 3856 от 05.04.2019г. на Директора на ТД на НАП София, т.2 от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП, нормите на чл.7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция по приходите и чл.85, ал.1 от ЗДДФЛ се доказва, че Н. Г. М. като инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис „Красно село” е имала правото да съставя АУАН. Въз основа на Заповед на Директора на ТД на НАП София с № 897.1 от 15.10.2012г. и т.1.2. от Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., както и на основание чл.85, ал.2 от ЗДДФЛ, се установява, че Росица Делчева Михайлова е заемал длъжността Директор на ТД на НАП София, офис „Красно село” и като такава е можела да издава Наказателни постановления, вкл. и проценото НП от 22.11.2023г.

От съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът прие за безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка, доколкото между 3 доказателствата не са налице противоречия, обосноваващи необходимостта от позадълбочен и пространен доказателствен анализ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и направения доказателствен анализ, СРС достигна до следните правни изводи :

Жалбоподателят е лице, против което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това лице и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред СРС.

Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

От Заповедите на Изпълнителния Директор на НАП и на Директора на ТД на НАП София (анализирани по-горе, включително и във връзка с чл.85, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ ) се установява, че конкретните АУАН и НП изхождат от компетентни лица.

В Акта и в Наказателното постановление е отбелязано, че датата на нарушението е 04.05.2022г., а датата на установяването на деянието и дееца е 21.08.2023г. В случая става въпрос за данъчно нарушение, поради което срокът за съставяне на Акт е 2 години от извършване на нарушението или 3 месеца от откриване на нарушителя. Доколкото Актът е съставен на 22.08.2023г. съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено на 22.11.2023г., т.е. 3 месеца след съставянето на Акта, поради което е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД № 341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други). Поради това издаването на Наказателното постановление след повече от месец след съставянето на Акта не представлява съществено процесуално нарушение.

Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и пред нарушителя. Последният е получил препис от АУАН срещу подпис. Поради това съдът не констатира нарушения на чл.40 и чл.43 от ЗАНН.

В хода на служебната проверка съдът установи, че са налице реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението, записано е в какво се състои то, конкретизирано е за коя година не е била подадена в срок годишната данъчна деклараци по чл.50 от ЗДДФЛ. В достатъчна степен е индивидуализиран и нарушителят. Нарушението е разбираемо, подробно и ясно описано.

Настоящият съдебен състав не счита, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на наказаното лице. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление. Спазени са 4 и изискванията на ЗАНН за връчване на АУАН и НП. Поради това не са налице законовите основания за отмяна на Наказателното постановление на формално основание и спорът следва да бъде решен по същество.

Съгласно чл.53, ал.1, вр. чл.50 от ЗДДФЛ м естните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Това означава, че за доход, придобит през 2021г. – годишната данъчна декларация следва да се подаде до 30.04.2022г. и доколкото това е събота – почивен ден, правилно е прието в случая, че крайният срок за подаване на годишната данъчна декларация за 2021г. е 03.05.2022г., който се явява първият следващ работен ден след 30.04.2022г.

По делото се установи, че Л. Г. е получил през 2021г. доход, който е декларирал едва на 21.08.2023г. в подадена по електронен път декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Това означава, че жалбоподателят е бил длъжен, но не е подал декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021г. до 03.05.2022г. включително. Поради това на 04.05.2022г. (денят следващ крайния срок за подаване на декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ з а 2021г.) е извършено нарушението по чл.53, ал.1, вр. чл.50 от ЗДДФЛ. В подкрепа на този извод са не само показанията на св.