Решение № 7 от 13.01.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Сандански, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100141 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Х. С. М., с ЕГН**********, с адрес-гр.К., п.к.****, ул.“П.“, № ** срещу „Потребителна кооперация „Братски труд“ с ЕИК:000003808, със седалище и адрес на управление-гр.К., п.к.****, ул.“М.“, № ***, представлявана от председателя Л. Б. Л., с която е предявен иск за заплащане на сумата от 6432,57 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 246 дни за периода от 24.08.1987г. до 07.02.2022г., с изключение на периода 2009г.-2019г., след приспадане на удръжка от работодателя в размер на 10% данък по ЗДДФЛ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Правно основание- чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.155, чл.156, ал.1, т.2 и чл.319 от КТ.

Сочи се в исковата молба, че страните по страните са били в трудово правоотношение, без прекъсване, в периода от 24.08.1987г. до 07.02.2022г., като ищецът е заемал длъжността „стоковед“. Твърди се, че през цялото време на трудовото му правоотношение ищецът е работил при ненормиран работен ден, като към полагащият му се годишен отпуск в размер на 20 дни е имал и допълнителен платен годишен отпуск в размер на 5 дни на година.

Твърди се, че от 2020г. включително ищецът е с намалена работоспособност над 50%, като освен основен платен годишен отпуск му се полагат и 6 дни повече от нормалния основен платен годишен отпуск, установен в минимален размер от кодекса на труда. Твърди се, че на ищеца не е изплатено обезщетение за неползван в периода на трудовото му правоотношение платен годишен отпуск, който е за общо 246 дни, както следва: от 24.08.1987 до 1999 г., 1 включително- 30 дни; за 2000г.-19 дни; за 2001г.-21 дни; за 2002г.- 12 дни; за 2003 г.- 12 дни; за 2004 г.- 15 дни; за 2005 г.- 24 дни; за 2006 г.- 11 дни; за 2007 г.- 17 дни; за 2008 г.-15 дни; за 2020 г.-30 дни; за 2021 г.- 18 дни и за 2022 г.- 3 дни. Твърди се, че неползваният от него платен годишен отпуск не е погасен по давност и че дължимото за неползването му обезщетение възлиза на 6432,57 лева, която сума е изчислена след приспадане на удръжка от работодателя в размер на 10% данък по ЗДДФЛ. Твърди се, че за това неизплатено обезщетение ищецът е депозирал два сигнала в Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Благоевград, съответно с входящи номера:

№23001272/09.01.2023 г. и 24059273/13.05.2024 г., както и че образуваното административно производство е приключило с издаването на индивидуален административен акт, с който е дадено задължително предписание на ответника да изпълни задължението си и да му изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползваният отпуск, отложен по реда на чл 176, ал. 6 от КТ, правото за който не е погасен по давност, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, с краен срок за изпълнение 28.02.2023 г. Твърди се, че това предписание не е изпълнено. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства и сочи гласни такива.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Същият твърди, че ищецът е използвал изцяло полагащия му се платен годишен отпуск. Ответникът оспорва, че ищецът е работил на ненормиран работен ден, поради което счита, че същият не е имал право на допълнителен платен годишен отпуск на това основание. Твърди се също, че ищецът не е представил в кооперацията решения на ТЕЛК, поради което няма как да му бъде определян допълнителен платен годишен отпуск, съответно заплащан при прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът прави възражение, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 24.08.1987г. до 30.06.2008г. е погасен по давност. Твърди, че през 2008г. трудовото правоотношение е прекратено, като от 01.07.2008г. с ищеца е сключен нов трудов договор.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Х. С. М., с ЕГН-**********, е работил в ответната кооперация по безсрочен трудов договор от 24.08.19**г., като първоначално е заемал длъжността „стоковед“, а впоследствие-„закупчик /от 25.03.1991г./, „стоковед“ /от 01.12.2000г./, „началник снабдяване“ /от 01.04.2001г./ и „снабдител“ /от 01.02.2005г./, до 07.02.2022г., когато трудовия му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ със заповед № 8/07.02.2022г. на управителя (копие от трудовата книжка, цитираната заповед и приложеното по делото трудово досие). В заповедта е разпоредено да се изплати на работника обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021г. В представеното трудово досие се съдържат длъжностни характеристики на „закупчик/снабдител/“ и „снабдител“.

2

В заповед № 631/24.08.1987г. за сключване на трудово правоотношение е посочено, че длъжността „стоковед“ се изпълнява при пълно работно време, като не е уговорен платен годишен отпуск. От приложените по личното трудово досие на ищеца трудови договори и допълнителни споразумения към трудовия му договор е видно, че работното време не е променяно, нито е уговарян размер на платен годишен отпуск.

Видно от експертно решение № 1978/107 от 01.07.2020г. на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Б. е, че Х. С. М. до експертизата е бил с 41% ТНР, като при преосвидетелстването му е определена 95% ТНР, без чужда помощ за срок от 1 година. С експертно решение № 2080/064 от 09.09.2021г. на ТЕЛК към МБАЛ Б. е определена на Х. С. М. 80% ТНР за срок от 1 година.

В периода от 01.01.2000г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е ползвал данъчно облекчение поради намалена работоспособност (безспорно между страните и представените 3бр.фишове за работна заплата).

Разпитаният по делото свидетел Б.П. (работил в ответната кооперация като касиер в периода 1988г.-2022г.) сочи, че в деловодството на ответната кооперация е имало списък с хора, които са получавали по 5 дни допълнителен платен годишен отпуск, но не може да посочи за кои години е бил този списък и кой го е издал. Свидетелят сочи също, че в списъка са били лицата в хлебопроизводство, снабдителя и шофьорите, както и че в този списък е фигурирал Х. М..

Х. С. М. е депозирал до Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Благоевград сигнали за нарушение на трудовото законодателство относно неплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, по които е получил отговори с писма от 08.02.2023г. и от 13.06.2024г., приложени по делото.

Видно от заключението на вещото лице Д. Ю. е че за периода от 24.08.1987г. до 31.12.2009г. на ищеца са се полагали общо 447 дни платен годишен отпуск /7дни за 1987г. и по 20 дни за другите години/, като в този период е използван платен годишен отпуск от общо 331 дни (подробно описан по години в експертизата), а остатъкът от неползваните отпуски е в размер на 116дни. Видно от експертизата е още, че за 2021г. от полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 20 дни ищецът е ползвал 13дни, като към края на 2021г. остатъкът от неизползвания от ищеца платен годишен отпуск е 7 дни, както и че за 2022г. (от 01.01.2022г. до 07.02.2022г.) на ищеца се полагат 2 дни платен годишен отпуск, изчислен пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Вещото лице заключава, че обезщетението за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск в размер общо на 125 работни дни възлиза на 3736,25лв., от която сума 3467,24лв. е за периода от 24.08.1987г. до 31.12.2009г., 209,23лв. е за 2021г., а 59,78лв. е за 2022г., а след приспадане на дължимия данък (ДОД в размер на 10%) чистата сума за получаване от ищеца възлиза на 3362,62лева, която по години е както следва: за периода от 24.08.1987г. до 31.12.2009г.-3120,52лв., за 2021г.-188,30лв. и за 2022г.-53,80лева. В заключението си вещото лице сочи, се е запознало с оригинала на трудовото досие на ищеца и че извършило проверка и в счетоводството на ответната кооперация, но не е открил документи, удостоверяващи основание за начисляване 3 на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден и за намалена работоспособност. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е извадил размера на ползваните отпуски от разчетно-платежните ведомости, в които те са отразени по месеци, тъй като от личното трудово досие не може да се установи за коя година се отнасят ползваните отпуски (има години, в които е ползван отпуск в размер по-голям от полагащите се 20 дни годишно) и след като ги е сборувал е установил размера на неползваните дни платен годишен отпуск. В допълнително заключение вещото лице Ю. е дало варианти за размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за процесния период-от 24.08.1987г. до 07.02.2022г., с изключение на периода от 01.01.2010г. до 31.12.2019г. вкл., при начислен допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време от 5 дни, както и при начислен допълнителен платен годишен отпуск за намалена работоспособност 50 и над 50% в размер на 6 работни дни, изчислени на база брутното трудово възнаграждение за м.януари 2022г., който е последният календарен месец, през който ищецът е работил най-малко 10 работни дни при пълен работен ден /ищецът е имал отработени 20 дни през този месец/, както и е посочил, че за 2020г. ищецът е ползвал 1 ден платен годишен отпуск. Съгласно вариант първи от допълнителното заключение на вещото лице, обезщетението за неползван платен годишен отпуск, при начислен допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време от 5 дни за процесния период, е в размер на 7950,74лв. за 266 работни дни, при чиста сума за получаване от 7155,67лв. Съгласно вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице, обезщетението за неползван платен годишен отпуск, при начислен допълнителен платен годишен отпуск от 6 работни дни за намалена работоспособност 50 и над 50% за периода от 01.01.2020г. до 27.02.2022г., е в размер на 4692,73лв. за 157 работни дни, при чиста сума за получаване от 4223,46лв.

Съгласно вариант трети от допълнителното заключение на вещото лице, обезщетението за неползван платен годишен отпуск, при начислен допълнителен платен годишен отпуск за ненормирано работно време от 5 дни за процесния период и при начислен допълнителен платен годишен отпуск от 6 работни дни за намалена работоспособност 50 и над 50% за периода от 01.01.2020г. до 27.02.2022г., е в размер на 8309,42лева за 278 работни дни, при чиста сума за получаване от 7478,48 лева.

По делото е представена и справка на регистрираните в НАП трудови договори на Х.

С. М..

Съдът не обсъжда като доказателства по делото експертни решения от 27.04.2022г. и от 05.04.2023г. на ТЕЛК към МБАЛ“Югозападна болница“-ООД гр.Сандански, поради неотносимост към предмета на делото (същите са издадени след прекратяване на трудовите отношения между страните).

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните по делото са били в трудово правоотношение и че ищецът има да получава обезщетение за неползването на платен годишен отпуск.

4

Предявеният иск е частично основателен:

Всеки работник, който се намира в трудово правоотношение има право на платен годишен отпуск. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор от 24.08.19**г., както и че трудовото правоотношение е прекратено на 07.02.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Разпечатката съдържа 30 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d069543-1083-4dcd-b468-b0a753ba76a8