Определение № 39 от 27.09.2023, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. София, 27.09.2023 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20236000600036 по описа за 2023 година образувано по жалба от адвокат Ж. П. от АК – П. като особен представител на пострадалата В. М. М. ЕГН ********** против Определение № 33/12.06.2023 г. по частно наказателно дело № 20236200200160 на Военен съд – П., с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 5-Рп/2022 г., пр.пр. вх. № 43/2022 г. на Военно – окръжна прокуратура – П..

Производството е по 243 ал. 7 от НПК.

С постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5-РП/2022 година по преписка № 43 на Военно-окръжна прокуратура – П. е било прекратено наказателното производство водено срещу редник Р. Н. З. от в.ф. ..... – С. за престъпление по чл. 151 ал. 1 от НК. Постановлението за прекратяване от дата 25.04.2023 година.

Постановлението е било потвърдено с определение № 33/12.06.2023 година по чнд № 60/2023 година на Военен сд – П..

Определението е било обжалвано на два пъти пред Военно-апелативен съд от особения представител на В. М. М. – адвокат Ж. П. и на два пъти делото е прекратявано и връщано на основния съд, за да може В. М. да изрази становище по повод жалбата на адвокат П. до Военно-апелативния съд. На 31.08.2023 година на В. М. М. лично е било връчено съобщение, в което тя е отразила, че е съгласна с жалбата на адвокат Ж. П. (на л. 80 от чнд № 1

160/2023 година на Военен съд - П.).

В жалбата на особения представител на В. М. се сочат доводи за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство и определението на първостепенния съд, с което това постановление е потвърдено. Оспорва се изводът, че обвиняемият З. не е знаел, че В. М. не е била навършила 14 годишна възраст. Поставя се под съмнение автентичността на представения диск от обвиняемия, съдържащ комуникация между него и пострадалата в Инстаграм. В тази комуникация тя му е заявила, че е на 15 години. Сочи се довод, че на този диск не е извършвана експертиза, за да се потвърди истинността му. Същият не е изследван дали не е манипулиран. Не са изследвани телефоните на М. и З., за да се установи дали между двамата има комуникация в приложението Инстаграм и какво е нейното съдържание. Сочи се по-нататък в жалбата, че при проведената очна ставка между В. М. и Р. З. не било отстранено противоречието относно факта знаел ли е обвиняемият, че В. М. е на 13 година, както съобщава тя, а не на 16 години, както твърди З.. Иска се да бъдат отменени определение № 33/12.06.2023 година на Военен съд – П. и постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5Рп/2022 година на Военно-окръжна прокуратура и делото да се върна на прокуратурата за продължаване на наказателното производство и за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия З..

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

През месец декември 2021 година обвиняемият редник З. и В. М. М. се запознали чрез комуникация в социалната платформа „Инстаграм“. В комуникацията помежду им станало на въпрос кой от двамата на каква възраст е, като В. казала на обвиняемия, че е на 15 години и през месец март 2022 година ще навърши 16 годишна възраст. На 19 декември 2021 година двамата се срещнали, допаднали си, харесали се и установили интимна връзка. Оттогава до 30 януари 2022 година многократно осъществили сексуални контакти. Коледните и новогодишните празници двамата прекарали заедно с родителите на В. – М. М. и В. Х. в дома на последните в град П.. След празниците обвиняемият и пострадалата тръгнали за град С., където редник З. работел, като същевременно трябвало да остави пострадалата при леля й в град Р., където В. учела. Вместо това пострадалата 2 решила да не се прибира при леля си, а останала в квартирата на З. в град С. на улица „Б." № ... През това време В. М. не отговаряла на обажданията на родителите си, заради което баща й – свидетелят В. Х. подал сигнал в полицията, за да бъде обявена за издирване. Била открита на адреса на обвиняемия редник З., след което отведена в РПУ – С., а впоследствие предадена на баща й. Била образувана полицейска проверка, в хода на която с протокол от 31.01.2022 година редник З. бил предупреден да не поддържа контакти с малолетни лица.

Жалбата на особения представител е неоснователна.

Не се спори по делото, че между обвиняемия З. и пострадалата М. е имало сексуални контакти, които са били доброволни и желани от страна и на двамата. В тази насока са всички показания на пострадалата М.. Основният спорен въпрос е дали обвиняемият З. е знаел, че пострадалата В. М. е малолетна, т.е. че не е била навършила 14 годишна възраст към инкриминирания период. Единствения случай, при който пострадалата В. М. заявява, че е казала на обвиняемия Р. З., че е на 13 години е в очната ставка между двамата от 14.02.2023 година (л.л. 118 и 119 от том I-ви от ДП). Тя твърди, че това е станало по време на комуникацията им в Инстаграм. В същата очна ставка обвиняемият Р. З. е заявил, че В. му е казала, че е на 16 години. Съвсем правилно основният съд е кредитирал обясненията на З., че В. му е казала, че е на 16 години. Не е вярно твърдението на особения представител на В. М., че представения диск от обвиняемия, съдържащ комуникация между него и пострадалата в Инстаграм не е автентичен, както и че не са изследвани мобилните телефони на Р. З. и В. М.. С протокол за доброволно предаване (на л. 98 от том I-ви на ДП) обвиняемият З. е предал на военния разследващ полицай мобилния си телефон „Айфон“ 13 pro max. В хода на досъдебното производство е извършена техническа експертиза на иззетия мобилен телефон на обвиняемия (на л.л. 16 – 19 от том II-ри на ДП).

В края на аналитичната част на същата е посочено, че всички установени потребителски файлове са записани на придружаващите експертизата оптични носители, които са приложени в края на том I-ви на досъдебното производство. Това опровергава доводът на особения представител, че не са изследвани мобилните телефони на М. и З., дали в тях действително има подобна комуникация в приложението Instagram, каквато е налице в оптичния диск представен от обвиняемия, който е бил предмет на оглед на веществено 3 доказателство (на л.л.149 – 154 от том I-ви на ДП). В същия се съдържа кореспонденцията между М. и обвиняемия, от която става ясно, че В. е казала на Р., че е на 16 години, понеже я е било страх последният да не я изостави, ако разбере действителната й възраст. При цитираната по-горе очна ставка В.

М. заявява, че не е запазила в телефона си чатовете от разговора, в който му е казала, че е на 13 години. Ето защо въззивният съд намира, че е правилно да се кредитират като достоверни обясненията на обвиняемия. Тези обяснения са подкрепени от представеното от него веществено доказателство – посочения оптичен диск. Няма данни, опровергаващи достоверността на това веществено доказателство. В подкрепа на обясненията на З. са и обстоятелствата, че В. е била достатъчно развита в сексуално отношение момиче, че Р. З. не е бил първият й сексуален партньор, че В. го е представила на родителите си, които са го харесали и в известен смисъл са разчитали той да помага при възпитанието на дъщеря им. При разпитите й В. многократно е заявявала, че обича З. и много държи на него, което води до логичния извод, че тя се е страхувала да му каже действителната си възраст, за да не се раздели той с нея. Дори да остават известни съмнения относно субективния момент за знанието от страна на З. на действителната възраст на В., те следва да се тълкуват изцяло в полза на обвиняемия.

Предвид горното Определение № 33/12.06.2023 г. на Военен съд – П. по частно наказателно дело № 20236200200160 следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33/12.06.2023 г. по частно наказателно дело № 20236200200160 на Военен съд – П., с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 5Рп/2022 г., пр.пр. вх. № 43/2022 г. на Военно – окръжна прокуратура – П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5