Решение № 13 от 16.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500331 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 130/29.03.2023 година по гр. д. № 632/2022 година на Окръжен съд Плевен е отхвърлен предявен от И. С. К., С. С. П., С. С. К., представлявани от адвокат Н. Д., против „Венагро“ ЕООД и П. В. Г. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 167 от Закона за задълженията и договорите за признаване нищожността на договор за учредяване на ипотека, сключен на 19.03.2019 година между „Венагро“ ЕООД като ипотекарен кредитор, ЗП П. В. Г. като длъжник, И. С. К. като солидарен и ипотекарен длъжник, обективиран в нотариален акт № 36, том I, рег. № 756, дело № 34/2019 година по описа на нотариус Р. И., с район на действие – Районен съд Плевен, с предмет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/6.06.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Плевен, ул. „Генерал Скобелев“ 20, вх. Б, ап. 13, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище-апартамент, на едно ниво, с площ 49.26 кв. м, ведно с прилежаща маза № 7, с площ 6.54 кв. м, ведно с 0.793% идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на имота и прилежащото му помещение, подробно описани в акта, поради липса на съгласие за сключването му от страна на Д. С. П., 1 притежаваща вещно право на ползване върху имота, предмет на ипотеката, към датата на сключване на договора, като неоснователен.

С посоченото решение И. С. К., С. С. П., С. С. К. са осъдени да заплатят общо на „Венагро“ ЕООД сумата 1 200 лева – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Н. Д. – пълномощник на И. С. К., С. С. П., С. С. К., против Решение № 130/29.03.2023 година по гр. д. № 632/2022 година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано. Не е спорно, че към датата на сключване на договора за ипотека вещното право на ползване върху имота е принадлежало на наследодателката на ищците Д. С. П., която не е участвала при изповядване на сделката.

Липсва дадено от Д. С. П. съгласие за сключване на договора. Процесуалният представител на жалбоподателите заявява, че при сключване на договорна ипотека за обезпечаване на вземане следва да се вземе съгласието на всички притежатели на вещни права върху имота, предмет на ипотеката, в това число и на носителя на ограниченото вещно право на ползване, което е имплицитна част от правото на собственост. Първостепенният съд е тълкувал ограничително разпоредбата на чл. 167 от Закона за задълженията и договорите.

Направено е искане да се отмени Решение № 130/29.03.2023 година по гр. д. № 632/2022 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от Закона за задълженията и договорите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат О. Б. – процесуален представител на „Венагро“ ЕООД, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от П. В. Г..

В съдебно заседание пълномощникът на „Венагро“ ЕООД оспорва въззивната жалба.

Пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил П. В. Г. и не е изразил становище по жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 632/2022 година на Окръжен съд Плевен (първоначално гр. д. № 4276/2022 година на Районен съд Плевен) е образувано въз основа на 2 предявени от адвокат Н. Д. – пълномощник на Д. С. П., И. С. К., при условията на субективно съединяване искове против „Венагро“ ЕООД, П. В. Г. с посочено правно основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че с договор за дарение, удостоверен с нотариален акт № 44, том I, рег. № 325, дело № 29/9.03.2017 година по описа на нотариус с рег. № 082 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Плевен, Д. С. П. и нейният син С. И. П. даряват на И. С. К. (внучка на първия и дъщеря на втория дарител) самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/6.06.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Плевен, ул. „Генерал Скобелев“ 20, вх. Б, ет. 4, ап. 13, подробно описан в исковата молба. Дарителката Д. С. П. си запазва правото на ползване върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно. С Договор от 19.03.2019 година, обективиран в нотариален акт № 36, том I, рег. № 756, дело № 34/2019 година на нотариус с рег. № 083 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Плевен, И. С. К. учредява в полза на „Венагро“ ЕООД договорна ипотека върху имота, придобит чрез дарение, за обезпечаване вземания на дружеството общо за сумата 76 438.40 лева към длъжника П. В. Г., с когото към този момент е във фактическо съжителство, съгласно Споразумение от 19.03.2019 година с нотариално удостоверени подписи на страните. Договорът за ипотека е сключен при липса на дадено съгласие от страна на Д. С. П., притежател на вещно право на ползване върху имота, поради което е недействителен – нищожен. Ищцата не е участвала в нотариалното производство и няма дадено от нея писмено съгласие за сключване на такъв договор пред нотариус.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, удостоверен с нотариален акт № 36, том I, рег. № 756, дело № 34/2019 година на нотариус с рег. № 083 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд Плевен, сключен между И. С. К., П. В. Г. от една страна и „Венагро“ ЕООД от друга за учредяване на договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Плевен, ул. „Генерал Скобелев“ 20, вх. Б, ет. 4, ап. 13, подробно описан в молбата, поради липса на съгласие от страна на Д. С. П. като притежател на вещно право на ползване върху имота; да присъди на ищците сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат О. Б. – пълномощник на „Венагро“ ЕООД, в който излага доводи за недопустимост на иска, предявен от Д. С. П., неоснователност на претенциите. Изтъква, че съгласието на притежателя на право на ползване не е необходимо за сключване на договор за ипотека.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от П. В.

Г..

С Определение № 75/13.01.2023 година по гр. д. № 632/2022 година на Окръжен съд Плевен от списъка на лицата за призоваване е заличена Д. С. П., починала на 4.01.2022 година; на основание чл. 227 от ГПК са конституирани като съищци на ищцата и наследница И. С. К. останалите наследници на починалата Д. С. П.: С. С. П. и С. С. К..

3

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 130/29.03.2023 година по гр. д. № 632/2022 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените при условията на субективно съединяване искове са с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 167 от Закона за задълженията и договорите.

С договор от 19.03.2019 година, удостоверен с нотариален акт № 36, том I, рег. № 756, дело № 34/2019 година по описа на нотариус Р. И., с район на действие – Районен съд Плевен, И. С. К. учредява договорна ипотека в полза на „Венагро“ ЕООД върху собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/6.06.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Плевен, ул. „Генерал Скобелев“ 20, вх. Б, ап. 13, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилищеапартамент, на едно ниво, с площ 49.26 кв. м, ведно с прилежаща маза № 7, с площ 6.54 кв. м, 0.793% идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на имота и прилежащото му помещение, описани в акта, за обезпечаване вземането на „Венагро“ ЕООД в размер на 76 438.40 лева по Споразумение от 19.03.2019 година, подписано от „Венагро“ ЕООД, ЗП П. В. Г. и И. С. К.. В нотариалния акт изрично е посочено, че Д. С. П. има безвъзмездно пожизнено право на ползване върху жилището, което е запазено при дарението на имота от Д. С. П. и С. И. П. на И. С. К., обективирано в нотариален акт № 44, том I, рег. № 325, дело № 29/2017 година по описа на нотариус В. П., с район на действие – Районен съд Плевен.

С Решение № 381/24.11.2021 година по гр. д. № 658/2020 година на Окръжен съд Плевен, влязло в сила на 26.01.2022 година, на основание чл. 227, ал. 1, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите е отменено дарението, удостоверено с нотариален акт № 44, том I, рег. № 325, дело № 29/2017 година по описа на нотариус В. П., с район на действие – Районен съд Плевен, в частта, с която Д. С. П. дарява на И. С. К. 3/4 идеални части от описания недвижим имот.

Съгласно чл. 167, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите договорът за ипотека се сключва с нотариален акт. В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице – точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако 4 вземането не е парично (чл. 167, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите). Ипотеката може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява (чл. 167, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите). Към момента на учредяване на ипотеката имотът е собственост на И. С. К..

Основанието за нищожност липса на съгласие е налице, когато страна по сделката формално не е изразила вО. за нейното сключване. В действащите нормативни актове липсва изискване лицето, което притежава право на ползване върху недвижим имот, да участва при учредяване на договорна ипотека върху същия, респективно да дава съгласие за сключване на този вид сделка. Титулярът на правото на ползване не е страна по договора за ипотека. Следователно не е налице хипотезата на липса на съгласие за сключване на договора за ипотека и не е налице нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от Закона за задълженията и договорите при неучастие на притежателя на право на ползване върху имот при изповядване на сделката.

С оглед поредността на вписванията в случая договорът за ипотека е непротивопоставим на титуляря на правото на ползване върху имота (чл. 113 от Закона за собствеността). Съгласно чл. 175, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите с извършването на публичната продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Правото на ползване като ограничено вещно право, възникнало и вписано преди вписване на ипотеката върху имота в полза на взискателя, не се погасява с извършване на публичната продан и влизане в сила на постановлението за възлагане. То следва имота и е противопоставило на всеки следващ собственик. В чл. 496, ал. 2, изречение второ от ГПК е визирано, че правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача от публична продан, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателните. Правото на ползване, вписано преди учредяване на ипотеката, е противопоставимо на ипотекарния кредитор и се запазва и след осъществяване на публичната продан.