Решение № 15859 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15859 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110126254 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 26254 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. П., с ЕГН **********, от гр.

София, ****, против „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, ет. 5, представлявано от управителя ****, за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № **** г. е нищожен поради противоречие със закона, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 15.11.2024 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответникът предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 5 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 63,26 %, като сумата следвало да бъде върната на 18 равни месечни вноски, четири от които в размер на 208,33 лв. и 14 от които в размер на 478,57 лв., с краен срок на погасяване на кредита – 15.05.2026 г., при обща сума за плащане в размер на 7 533,30 лв. Също така твърди, че в договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с едно от посочените в договора обезпечения, а в чл. 6, ал. 1 от договора се съдържало условие договорът да бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения, а при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в чл. 18, ал. 1 от договора била предвидена неустойка в размер на 9 602,70 лв.

Оспорва договора като нищожен, поради недействителност на съществен елемент от съдържанието му по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която противоречала с добрите нрави. Оспорва договора и поради противоречие на договорения ГПР от 63,26 % с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна поради прекомерност на договорения размер, както и клаузата за договорна лихва като нищожна поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на неравноправност на клаузата за лихва, като твърди, че уговорената по делото неустойка представлявала скрита лихва, а клаузата не била съставена на ясен и разбираем език. Оспорва ГПК като договорен в противоречие със закона и поради непосочване на всички разходи, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва изложените от ищеца твърдения във връзка с недействителност на договора. Твърди, че нищожността на една клауза от договора не влече 2 нищожност на целия договор и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Излага подробни съображения, свързани с действителност на сключения между страните договор. Навежда доводи, че с уговарянето на клауза за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а при формиране на ГПР са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Сочи, че уговореният в договора ГПР от 63,26 % към датата на сключване на договора е по-нисък от нормативно определеният от 66,10 %. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за договорена на скрита лихва под формата на договорна неустойка. По отношение на оспорения размер на лихвата твърди, че същата е индивидуално договорена и съставена на ясен и разбираем език, както и че представлява възнаграждение за кредитора. Излага твърдения, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички дължими суми. Също така навежда доводи, че потребителят е разполагал с 14 дни да се откаже и да упражни правото си на отказ от договора, но не го е направил. Твърди, че потребителят е бил наясно с икономическите последици от сключването на договора, както и че през 2024 г. ищецът сключил два договора, съдържащи клаузи за неустойка при непредоставяне на договорено обезпечение.

Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № **** от 15.11.2024 г. се установява, че същият е сключен между „Кредирект“ ЕООД и Н. Д. П., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата кредит в размер на 5 000 лв. за срок от 18 месеца или до 15.0562025 г., с дата на първо плащане - 16.12.2024 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите от 63,26 %, при общо дължима сума по кредита от 7 533,30 лв. и размер на вноската, както следва: четири вноски в размер на 208,33 лв. и дванадесет вноски в размер на 478,57 лв., с приложен към договора погасителен план, като договорът е сключен при общи условия.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 15.11.2024 г. ищцата е подала искане за сключване на договор за кредит до ответника, като ответникът е предоставил на ищцата стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Като доказателство по делото е приета и представената от ответника справка за извършените от ищцата плащания.

3

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че изплатената сума от ищцата по процесния договор е в общ размер на 5 000 лв., разпределена по следния начин: погасена главница в размер на 0,00 лв., погасена договорна лихва в размер на 251,98 лв., погасена неустойка в размер на 4 394,97 лв. и погасени такси в размер на 353,05 лв. Вещото лице също така установява, че към датата на сключване на договора законната лихва е в размер на 13,22 лв., като договореният ГПР в размер на 63,26 % е правилно изчислен, при условие, че в него са включени единствено главницата и възнаградителната лихва. Действителният ГПР, изчислен съгласно с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при включване на всички плащания по договора, в т.ч. и с включена неустойка, е приблизително 633,44 %. Изчисленият ГПР превишава законната лихва с 47,92 пъти.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищцата и „Кредирект“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № **** от 15.11.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на договора.

С исковата молба се претендира нищожност на договора поради противоречието му със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване на изискванията на закона за сключване на договор, като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗПК, видно от приетия като доказателство по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Не се спори се за формата, в която договорът е сключен.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. VI от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 50 % на ден и ГПР в размер на 63,26 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за неоснователен.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната 4 лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 15.11.2024 г. до 15.05.2026 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.11.2024 г. – 3,22 на сто, от 01.12.2024 г. – 3,04 на сто, от 01.01.2025 г. – 2,95 на сто, от 01.02.2025 г. – 2,82 на сто, от 01.03.2025 г. – 2,59 на сто, от 01.04.2025 г. – 2,39 на сто, от 01.05.2025 г. – 2,24 на сто, от 01.06.2025 г. – 2,07 на сто, от 01.07.2025 г. – 1,91 на сто, от 01.08.2025 г. – 1,82 на сто, от 01.09.2025 г. – 1,82 на сто, от 01.10.2025 г. – 1,81 на сто, от 01.11.2025 г. – 1,80 на сто и от 01.12.2025 г. – 1,81 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 63,26 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 2 533,30 лв. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Съдът намира за необходимо да допълни, че ответното дружество е предоставило кредит на ищеца при договорен лихвен процент, който се явява възнаграждение за предоставения кредит, и не цели обогатяване за сметка на потребителя. За пълнота следва да се посочи, че преди сключване на договора на ищеца е била предоставена информация и същият е имал възможност да сравни предоставяната от ответника финансова услуга с други сходни услуги, предлагани на кредитния пазар и да направи избор. Отделно от това ищецът е имал право да реализира правото си на отказ по смисъла на чл. 29 от ЗПК в законоустановения срок, което не е сторил.

Съобразно с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

С клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор е договорено кредитът да бъде предоставен на потребителя при условие на едно от посочените обезпечения. В чл. 18, ал. 1 от процесния договор е договорено при непредставяне на обезпечение в двудневен срок от сключване на договора или когато договореното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят да заплати неустойка в размер на 9 602,70 лв. В разпоредбите на ал. 2 до 5 от чл. 18 от процесния договор съдържат предварително съгласие и признание от кредитополучателя за дължимост на неустойката.

От приетия като доказателство по делото погасителен план, обективиран в договора, се установява, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 7 533,30 лв.