Решение № 2324 от 06.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2324 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100503545 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

С решение № 22948/17.12.2024г. постановено по гр.д.№ 21357/23г. на СРС е допусната делба между А. Г. П. с ЕГН **********, адрес обл., Кюстендил, общ. Кюстендил, гр.

Кюстендил, ул. ****, К. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. **** и С. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, по отношение на съсобствения им недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № **** етаж в жилищна сграда — блок № ****, построена върху държавна земя, комплекс Младост IV, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 44,35 кв.м., с принадлежащите: таванско (избено) помещение № 21 с полезна площ от 2,67 кв.м. и идеални части от общите части на сградата 2,214% и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни на жилището: изток тревна площ, запад - улица, север - тревна площ, юг -улица и съседи на таванското (избеното) помещение: изток ~ мазе № 20, запад - тревна площ, север - коридор, юг - мазе № 22, а съгласно кадастрална схема № 15-244325- 09.03.2021 г., издадена от СГКК - гр. София представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с кадастрален идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и девет, точка, сто двадесет и три, точка, осем, точка, сто четиридесет и пет), находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед Л7 РД-18- 15/06.03.2009 г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 09.03.2021 г., с адрес на имота: гр. София, район Младост, ж.к. ****, самостоятелният обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и девет, точка, сто двадесет и три, точка, осем), предназначение: Жилищна сграда - многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и девет, точка, сто двадесет и три); предназначение па самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ: 44,35 кв. м. (четиридесет и четири цяло и тридесет и пет стотни квадратни метра), прилежащи части: избено помещение № 21 (двадесет и едно) с площ от 2,67 кв. м. (две цяло и шестдесет и седем, стотни квадратни метра); 2,214 % (две цяло двеста и четиринадесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата; ниво: 1 (едно); при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ***; ***; Под обекта:

***, Над обекта: ***; стар идентификатор: няма; собственици по данни от КРНИ: Г.С. П. съгласно договор от 24.06.1991 г., издаден от Столичен народен съвет - Общински народен съвет - Община Младост, придобит по наследство, ПРИ КВОТИ: 4/6 идеални части за А. Г. П. и по 1/6 идеална част за К. Г. П. и С.

Г. П..

Със същото решение К. Г. П. е осъден да заплаща на А. Г. П., на основание чл. 344, ал.2 ГПК вр. с чл. 31, ал.2 ЗС по 392 лева месечно, обезщетение за ползването на целия делбен имот до окончателното извършване на делбата. До пълния претендиран размер от 400лв. месечно, претенцията на А. Г. П. е отхвърлена. К. Г. П. е осъден да заплати на А. Г. П. , на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 1500 лева разноски във връзка с производството по чл.

344, ал.2 ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, подадена от К. Г. П. и С. Г. П..

Въззивниците обжалват решението като недопустимо, като постановено по нередовна искова молба и искат от въззивния съд да го обезсили. Обжалват решението и като неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон. На първо място сочат, че исковата молба, предявена от съделителката А. П. е била нередовна, тъй като пълномощникът й се е легитимирал с пълномощно, което не е било редовно, тъй като не е касаело конкретното дело и не е било представено в оригинал. На следващо място посочват, че съделителят К. П. е бил нередовно призован за първото съдебно заседание и въпреки това съдът е дал ход на делото, като така го е лишил от възможност да се запознае с изменената претенция на ищцата, направена в това съдебно заседание. Считат, че имотът не е съсобствени на страните , тъй като е придобит по давност от съделителя К. П. въз основа на упражнено от него владение. Посочват, че след смъртта на общия наследодател, съделителката П. никога не е предприела действия, от които може да се съди, че претендира да упражнява право на собственост върху имота. На следващо място намират решението за 2 неправилно досежно определените квоти на съделителите от имота. Посочват, че съдът незаконосъобразно не е уважил направените от тях възражения за придобивна давност касаеща упражнено владение върху имота от общият им наследодател Г. П. и от съделителя К. П., както и възражението им, че имотът е закупен с изцяло лични средства на наследодателя, и съответно този имот никога не е бил СИО, поради което делбата следва да бъде допусната при равни квоти. Молят въззивният съд да обезсили решението на районния съд като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане, а евентуално – да го отмени като неправилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от съдилетелката А. Г. П., в който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Посочва се, че решението е валидно, а представеното към исковата молба пълномощно- действително и касаещо производство по делба на съсобствения на страните имота. На следващо място се оспорват оплакванията във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения , както и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон.

Посочва се, че съдът е разгледал обстойно всички възражения на въззивниците и е постановил правилно решение по допускане на делбата, което следва да бъде потвърдено.

Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноски.

Срещу решението в частта на определената от съда привременна мярка по чл.344 ал.2 от ГПК е постъпила частна жалба от съделителя К. П.. На първо място се посочва, че съдебният акт, с който мярката е постановена, е недопустим по съображенията, изложени във въззивната жалба, които тук се повтарят. Обжалва се и решението досежно възложените на К. П. разноски във връзка с производството по определената привременна мярка.

От съделителката П. е постъпил и отговор на частната жалба, в която се иска същата да бъде оставена без уважение. Излагат се възражения по направените в частната жалба оплаквания за нарушение на процесуалния и материалния закон.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Възраженията за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба. Приложеното пълномощно към нея за процесуално представителство на ищцата отговаря на изискванията на чл.33 и чл.34 от ГПК. Адв.Н. е упълномощен да представлява ищцата по дело за делба на процесния имот до приключването му пред всички инстанции, вкл. и да подава молби, жалби, възражения, вкл. и правата по чл.34 ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК. В конкретния случай няма значение, че 3 пълномощното е представено и по други съдебни производства, касаещи делбата на този имот, които са били прекратени. Докато не приключи делбата на имота, това пълномощно има действие /освен ако не бъде оттеглено/ и редовно упълномощава адв.Н. да извършва всички съдопроизводствени действия по чл.34 от ГПК. ГПК не поставя изискване пълномощното да бъде представено в оригинал. Пълномощно в заверен за вярност с оригинала препис надлежно учредява представителна власт по отношение на подписалия исковата молба адвокат. Пълномощното, на л.32 от делото , е заверено от адв.Н. и съгласно чл.32 от Закона за адвокатурата има силата на официално заверен документ пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи.

Въззивният съд не установи и допуснати от районния съд и сочени във въззивната жалба съществени процесуални нарушения по отношение призоваване и участие на съделителя К.

П. в съдебното производство. Съделителят К. П. е получил исковата молба с приложенията към нея, депозирал е отговор на исковата молба, бил е уведомен от съда за задължението му по чл.41 ал.1 от ГПК с връченото му разпореждане № 98290/9.08.2023г. За първото по делото заседание е бил призован на адреса, на който му е била връчена исковата молба и разпореждането на съда под № 98290/9.08.2023г., не е бил намерен в продължение на повече от месец, събрани са данни от връчителя призовки, че живее на адреса , и на входната врата на жилището е било залепено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, търсен е и по месторабота.

Налице е редовно призоваване по чл.47 ал.5 от ГПК, а от съда не е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с призоваване на този съделител.

По съществото на спора се установи следното:

Районният съд е бил сезиран с иск за делба на имот в гр.София. От ответниците са направени възражения с правно основание чл. 21, ал.4 т.2 вр. с чл. 23, ал.1 от СК и чл.78 ал.1 от ЗС от двамата ответници и възражение по чл. 78, ал.1 ЗС само от К. Г. П.. Направено е искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал.2 ГПК от страна на А.

Г. П. като се прави искане за осъждане на ответника К. П. да заплаща сумата от 400 лева месечно за използването на целия делбен имот до окончателното извършване на делбата.

По делото е установено, че страните са деца и съответно наследници по закон на Г.С. П., починал на 12.06.2012г. Ищцата е дъщеря от брака му с Л.И.Б. – П., починала на 17.01.2008г.

Ответниците К. и С. П.и са деца на Г. П. от негов предходен брак. Установено е също, че по време на брака между Г.С. П. и Л.И.Б. – П., продължил от 11.12.1980г. до 3.06.1996г., Г. П. е сключил на 24.06.1991г. договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ.

Закупеният имот е апартамент в гр.София, ж.к.****, бл.**** с площ от 44,35 кв.м. Закупен е за сумата 9322лв., платена напълно от купувача Г. П. ведно с режийни разноски за 93,22лв.

Описаните в договора квитанции № 1406/4 и № 1406/5, и двете от 24.06.1991г., са представени по делото от ответниците и от същите е видно, че средствата са внесени/платени от Г. П.. Въпреки че е закупено по време на брака с майката на ищцата, това жилище не е било семейно на Г. П. и тогавашната му съпруга Л.Б. – П., тъй като видно от решението за прекратяване на брака им 5 г. по-късно, семейното жилище, собственост на ищцата, тяхна дъщеря, е било в ж.к. Слатина. От показанията на св.Д. се установява, че 4 приживе в апартамента е живял общия наследодател Г. П.. Не се спори, че в процесното жилище живее ответникът К. П., който прави възражение да е придобил собствеността върху имота на основание продължило повече от 10г. давностно владение.

Назначената по делото СТЕ е установила стойността на процесното жилище на 171 764лв.

Жилището не е поделяемо. Месечният пазарен наем на апартамента е в размер на 588лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процесният апартамент, като придобит по време на брака на наследодателят Г. П. и майката на ищцата Л.Б. – П., е принадлежал общо на двамата съпрузи. Отхвърлил е направеното възражение за липсата на съвместен принос, тъй като пред съда ответниците не са представили доказателства, че имотът е закупен с личните средства на общия на страните наследодател. След прекратяване на брака на родителите на ищцата, всеки от тях е станал съсобственик на ½ ид.ч. от апартамента. След смъртта на Л.Б. – П. нейната ½ ид.ч. е наследена от нейната дъщеря и единствен наследник, ищцата А. П.. След смъртта на Г. П. неговата ½ ид.ч. от имота е наследена поравно от трите му деца – страните по делото, всяко от които има по 1/ 6 ид.ч. от имота. Съдът е приел, че страните са собственици на процесния имот на основание наследяване и е отхвърлил възражението на ответника К. П. да е придобил собствеността на имота по давност. Приел е, че имотът следва да се допусне до делба при права 4/6 ид.ч. за ищцата и по 1/ 6 ид.ч. за ответниците. На основание чл.344 ал.2 от ГПК делбеният съд е постановил до извършване на делбата съделителят К. П. да заплаща на съделителката А. П. по 392лв. месечно обезщетение за ползването на целия делбен имот. Присъдил е разноските за претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК в тежест на съделителя К. П..