Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13420 от 30.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8933/2024
Вид
Определение № 13420
Подписан
30.08.2024
Състав
Ивайло Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13420 гр. София, 30.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №

20241100108933 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Юробанк България“ АД срещу В.

Г. Б. и Д. Д. Б.а за признаване за установено по искове по чл. 422 ГПК, че ответниците дължат на банката, по Договор за банков кредит № HL70825/26.02.2015 г., сума в общ размер на 93 896 лева, от която:

- 56 745,46 лева - главница за периода от 04.12.2017 г. до 12.03.2023 г.;

- 3250,02 - възнаградителна лихва за периода от 02.01.2018 г. до 17.09.2018 г.;

- 33 754,02 лева - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 02.01.2018 г. до 12.03.2023 г.;

- 155,50 лева - такси за периода от 02.01.2018 г. до 17.09.2018 г.;

Според изложеното в исковата молба и приложените доказателства, срещу двамата ответници е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.03.2023 г. (л. 60 от делото), по ч.гр.д.

№1426/2023 г., по описа на РС-Плевен.

От служебно изисканата от СГС справка от Национална база данни „Население“ се установява, че двамата ответници до м. април 2024 г. са имали постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, като едва след това са сменили адресите в гр. София.

Настоящият председател на състава споделя съдебната практика, обективирана в определение № 71 от 08.02.2018 г. по ч. т. д. № 224/2018 г., І Т. О. на ВКС, според която при промяна в постоянния адрес на длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по чл. 422 ГПК, промяната следва да се счита настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл. 120 ГПК съставлява изменение единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност.

Както е прието и в горепосоченото определение, разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК предвижда, че искът за установяване на вземането се смята за предявен от датата на подаване на заявлението, а процесуалноправните последици от предявяването на иска по чл. 422, респ.чл. 415, ал. 1 ГПК, настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от което следва и че възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК се явява депозирано по време на висящността на процеса – арг. и от мотивите на т. 11а и т. 11г от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

От друга страна, от съдържанието на приложения договор за банков кредит от 26.02.2015 г. не се установяват обстоятелства, от които може да се направи извод, че ответниците – кредитополучатели, които са физически лица, са подписали договора във връзка с извършване на търговска или професионална дейност, поради което същите имат качеството потребители по смисъла на §13, т. 1 ДР от ЗЗП. Ето защо, на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 ГПК, съдът служебно следи за местната подсъдност по иск срещу потребител, като се съобразява и, че 1 релевантна е адресната регистрация към момента на подаването на заявлението по чл. 410/417 ГПК, тъй като от този момент се счита предявен и искът по чл. 422 ГПК.

Както бе изложено, до м. април 2024 г. настоящият и постоянният адресите и на двамата ответници са в гр. Плевен, респ. това е бил и техният адрес през 2023 г., когато е образувано заповедното производство пред РС-Плевен, поради което местно компетентен да разгледа, както заявлението по чл. 417 ГПК, така и исковете по чл. 422 ГПК, е съдът в гр. Плевен. Тъй като исковете за главница и наказателна лихва са над 25 000 лв., то и на основание чл. 104, т. 4 ГПК, родово компетентен да се произнесе по подадената искова молба е Окръжен съд – гр. Плевен.

С оглед горните съображения настоящото производство следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на ОС-Плевен, поради което на основание чл. 118 ал. 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8933/2024 г. по описа на СГС, I–28 състав, и го ИЗПРАЩА по родова подсъдност на Окръжен съд - Плевен.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца „Юробанк България“ АД.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2