Решение № 145 от 20.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пазарджик, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500078 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №255 от 13.10.2022г., постановено по гр.д.№344/2022г. по описа на РС- В. е признато за установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Д-р П.Д.“ №25, ет.2, оф.4, против Т. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Д.Г.“ №15, искове с правно основание 422 ГПК, вр. с чл.99, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че Т. Л. Б., с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 4621,91лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №31 от 20.01.2022г., по ч.гр.д. №41, по описа ВРС за 2022г., като е отхвърлен иска за главница разликата над него до пълния претендиран от 5 210,72лв.

Признато е за установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Д-р П.Д.“ №25, ет.2, 1 оф.4, против Т. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Д.Г.“ №15, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, че Т. Л. Б., с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 533,12лв. възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020г. до 05.10.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №31 от 20.01.2022г., по ч.гр.д.№41, по описа ВРС за 2022г., като е отхвърлен иска за възнаградителна лихва за периода от 27.06.2020г. до 04.07.2020г.

Признато е установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Д-р П.Д.“ №25, ет.2, оф.4, против Т. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Д.Г.“ №15, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.99, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД, че Т. Л. Б., с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 695,85лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 06.07.2020г. до 29.12.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №31 от 20.01.2022г., по ч.гр.д. № 41, по описа ВРС за 2022г., като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 874,16лв. и за периода от 27.06.2020 г. до 05.07.2020г.

Осъдена е, на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Д.Г.“ №15, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Д-р П.Д.“ №25, ет.2, оф.4, сумата от 897,10лв., представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Д-р П.Д.“, №25, ет.2, оф. 4, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв.В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., бул.“Хан Аспарух“, №23, вх.В, ет.1, сумата от 76,61лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Л. Б., чрез 2 пълномощника й адв.В. Д. от АК- Пазарджик.

Твърди се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. В тази насока се визира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между „БПБ Париба Файненс“ ЕАД и ответницата Т. Л. Б. става ясно, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7, 8, 9, 10 и 11 от ЗПК.

Сочи се, че в процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент 33,39%, като липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване, дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвения процент.

Твърди се, че в процесният договор не е посочен общ размер на дължимата за срока възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да с направи проверка, дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителна лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до недействителност на договора.

Твърди се, че в процесния договор е посочен абсолютна стойност на ГПР без да е посочено, кои са компонентите включени в него и каква е стойността им. За да е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК се приема, че следва в договора да е посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Визира се, че на практика в процесния договор липсва погасителен план, съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните елементи от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и други.

Твърди се, че процесният договор от 13.08.2018г. е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности лихвен процент от заема и ГПР. В договорът 3 липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно сключените в него компоненти. Липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите.

Визира се, че в проведеното първонстанционно производство, ищецът не е предоставил доказателства, които да доказват как е формиран ГПР по процесния кредит.

Сочи се, че в процесният договор се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на разноските между различните неизплатени суми.

Приема се на база изложеното, че ответницата следва да отговаря само за главницата по процесния договор за кредит. В тази връзка се визира, че от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че ответницата е изплатила на ищеца сумата от 7283,84лв. от чистата стойност на кредита в размер на 8000лв., следователно дължи остатъчна стойност в размер на 716,16лв.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение, следствие на което се уважат частично предявените искове, като се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 716,16лв., представляваща неиздължен остатък от предоставената в заем сума по Договор за потребителски кредит от 13.09.2018г. в размер на 8000лв. и се отхвърлят исковете за заплащане на възнаградителна и мораторна лихва.

Съобразно отхвърлената част на исковете се моли да се присъдят на жалбоподателката направените направените разноски в заповедното производство.

Съобразно отхвърлената част на исковете се моли да се присъди н адв.В. Д., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответницата за първата и въззивна инстанция.

В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В него се оспорва подадената въззивна жалба, като се приема, че тя е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. В тази връзка са 4 изложени доводи в насока неоснователност на изложените възражения.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, с което частично са уважени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове, като неоснователна и необоснована и се потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Моли се за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 200лв.

С Определение №319/24.11.2022г., постановено по гр.д.№344/2022г. по описа на РС- В. е допълнено, на основание чл.248 от ГПК, Решение №255/13.10.2022г., постановено по гр.д.№344/2022г. по описа на РС- В., като е осъдена „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представляван от Изпълнителния директор Ю.Ю., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“П.Д.“ №25, ет.2, офис 4, на основание чл..78, ал.3 от ГПК, във вр. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 01 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на Т. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., бул.“Д.Г.“ №15, вх.В, ет.1, сумата от 104,32лв., представляващо адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

Против това определение не са постъпили жалби.

В съдебно заседание, жалбоподателката Б., редовно призована не се явява. Не се явява и процесуалния й представител адв.Д.. От страна на последния е постъпило писмено становище в което се моли да се приеме, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

За ответникът по жалбата- „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, редовно призовани, законен представител не се явява. От страна на процесуалния представител на същия- юриск.Н. е постъпило писмено становище, в което се иска да се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалвания съдебен акт. Моли са за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

5

Пред първоинстанционният съд от страна на ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П.Д.“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Т. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул. Д.Г. №15, с която се предявени искове с правно основание- чл.422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Искането е да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 5210,72лв.- представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-16378544 на 13.09.2018г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда29.12.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 533,12лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода от 27.06.2020г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.10.2021г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 874,16лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 28.06.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда-29.12.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №31 от 20.01.2022г., по ч.гр.д. №41, по описа РС- В. за 2022г.

Твърди се от страна на ищецът, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение №31 от 20.01.2022г., по ч.гр.д. №41/22г., по описа РС- В., като в срока по чл.415 ГПК се предявява настоящия установителен иск след постъпило възражение от длъжника.

Твърди се, че по силата на сключен между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и Т. Л. Б. Договор за потребителски кредит № PLUS16378544 на 13.09.2018г., на последната е предоставена в заем сума в размер на 8000лв., като договора има силата на разписка.