Решение № 875 от 09.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Сливен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230101999 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. Д. от с. Сборище, община Твърдица срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД.

Ищцата твърди, че на 01.07.2024 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит № L355873, по силата на който получила сумата от 1100,00 лв. Договореният срок за погасяване бил 36 месеца при фиксиран годишен лихвен процент от 32%, годишен процент на разходите от 60,75% и общ размер на плащанията 2089,30 лв. Освен възнаградителната лихва от 615,47 лв. било предвидено заплащане на такса за разглеждане в размер на 373,83 лв., разпределена в погасителните вноски.

Поддържа, че договорът е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, включително поради невярно посочване на годишния процент на разходите. Излага съображения и за недействителност на уговорката за такса за разглеждане, която според нея представлява недопустимо възнаграждение за действия по предоставяне на кредита.

Моли да бъде признато за установено, че договорът е недействителен, а при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата за такса за разглеждане в размер на 373,83 лв. Предявява и иск за връщане на платена без основание сума, първоначално в размер на 5,11 евро като частичен 1 иск. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора и предоставянето на сумата от 1100,00 лв. Поддържа, че договорът съдържа необходимата информация за кредита, таксата е уговорена за допълнителна услуга и е включена при формиране на годишния процент на разходите.

Оспорва твърденията за недействителност и иска отхвърляне на исковете.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Чрез адв. Х. М. Н. представя писмено становище, с което поддържа исковете и иска приемане на съдебно-счетоводната експертиза. На основание чл. 214, ал. 1 ГПК увеличава осъдителния иск на 50,40 евро. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, като посочва размери от 260,76 евро по главния установителен иск и 204,52 евро по осъдителния иск.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмено становище поддържа възраженията си срещу исковете.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен установителен иск за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на клаузата за такса за разглеждане на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал.

2 ЗПК. Кумулативно е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на платена без основание сума. Предявените искове са процесуално допустими.

От представения договор за кредит № L355873 и приложения към него погасителен план се установява, че на 01.07.2024 г. между страните е възникнало кредитно правоотношение, по което ответникът се е задължил да предостави сумата от 1100,00 лв. Заемната сума е преведена на ищцата, видно 2 от представеното платежно нареждане. Предвидени са 36 месечни погасителни вноски, фиксиран годишен лихвен процент 32%, възнаградителна лихва общо 615,47 лв. и такса за разглеждане 373,83 лв.

Посоченият в договора годишен процент на разходите е 60,75%, а общата дължима сума е 2089,30 лв.

В договора е уговорено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписването му, като се възстановява на кредитора чрез месечните погасителни вноски. Същата е определена по размер още при възникване на правоотношението и е включена в погасителния план. Следователно тя представлява известен на кредитора разход, свързан с предоставянето на кредита, независимо от наименованието .

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцата е заплатила по договора общо 1198,57 лв., равностойни на 612,82 евро. От тях 224,52 евро са отнесени за главница, 231,58 евро за възнаградителна лихва, 100,89 евро за такса за разглеждане и 55,83 евро за други начисления, свързани с просрочие и събиране на вземането. Вещото лице е изчислило годишен процент на разходите от 60,37% при отчитане на таксата като разсрочена в погасителните вноски и 74,13% при друг модел, при който същата се разглежда като разход при усвояването и се капитализира.

Страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му.

Неспазването на това изискване е основание за недействителност по чл. 22 ЗПК.

Таксата за разглеждане е предварително определена и е известна на кредитора към момента на сключване на договора. Тя представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК и следва да бъде отчетена при определяне на годишния процент на разходите. В съдебната практика е застъпено становището, че разходите, които потребителят задължително поема във връзка с получаването на кредита, не могат да бъдат изключвани от общите разходи единствено поради начина на тяхното наименование или разсрочване.

От това обаче не следва, че всяка такса, уговорена при сключването на 3 договора, трябва да се третира като платена изцяло на датата на усвояване. За правилното изчисляване на годишния процент на разходите значение имат действително договорените парични потоци и сроковете за извършване на плащанията. В настоящия случай таксата е включена в погасителните вноски.

Първият вариант на експертизата я отчита като разсрочено плащане и установява годишен процент на разходите, близък до договорно посочения.

Вторият вариант използва различни допускания за формирането на задължението и не възпроизвежда договорения общ размер на плащанията.

Поради това сам по себе си той не установява, че обявеният в договора годишен процент на разходите е неверен.

Съдът не възприема довода, че таксата не е включена в годишния процент на разходите. Представеният погасителен план и резултатът от изчислението при разсроченото плащане не подкрепят подобен извод. Не се установява твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което главният иск за недействителност на целия договор следва да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърлянето на главния иск е налице условието за разглеждане на предявения при евентуалност иск за нищожност на клаузата за такса за разглеждане.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче забранява събирането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на заявлението, проверката на предоставените от кандидата данни и преценката дали кредитът да бъде отпуснат са действия, които кредиторът извършва при осъществяване на обичайната си дейност. Те не представляват самостоятелна услуга, предоставена на потребителя извън кредитното правоотношение.

Ответникът поддържа, че таксата е възнаграждение за допълнителна услуга. От договорното съдържание обаче не се установява ясно определена отделна престация, която да обосновава събирането на възнаграждение за разглеждането на искането за кредит. Не са установени и конкретни действия извън тези, които кредиторът следва да извърши при отпускането на кредита.

Наименованието на таксата сочи именно към разглеждане на искането, а не към предоставяне на отделна услуга по избор на кредитополучателя.

4

В съдебната практика е застъпено становището, че разходите за разглеждане на документи, оценка на кредитоспособността и обработване на искане за кредит са част от дейността по предоставяне на кредита.

Уговарянето им като отделно възнаграждение не преодолява забраната на чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Прилагането на тази забрана зависи от действителното съдържание на насрещната престация, а не от използваното в договора наименование.

В случая таксата от 373,83 лв. е в значителен размер спрямо предоставената главница от 1100,00 лв. и е уговорена предварително като част от задълженията на кредитополучателя. Тези обстоятелства потвърждават, че тя не е обвързана с конкретна допълнителна услуга. Клаузата противоречи на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Евентуалният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Недействителността на тази уговорка не води до недействителност на останалата част от договора. Клаузата за таксата може да бъде отделена от уговорките за предоставяне и връщане на главницата и за договорната лихва.

Прилага се чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като договорът запазва действието си в останалата част.

По осъдителния иск съдът съобрази, че ищцата е заявила връщане на суми, получени от ответника без основание във връзка с процесния договор.

Макар да е поддържала недействителност на целия договор, фактическите твърдения обхващат и недължимостта на таксата за разглеждане. Съдът определя приложимата правна квалификация според изложените факти, като не изменя предмета на заявената парична претенция.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД полученото при начална липса на правно основание подлежи на връщане. За уважаване на иска е необходимо ищецът да установи извършеното плащане, а ответникът да докаже основанието за задържане на полученото. В случая основанието за събиране на таксата за разглеждане произтича от уговорка, която съдът приема за нищожна. Нищожността настъпва от сключването на договора, поради което плащанията, отнесени към тази такса, са извършени без правно основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищцата е заплатила 100,89 евро за такса за разглеждане. Предявеният осъдителен иск е 5 увеличен до 50,40 евро. Съдът е обвързан от заявения размер на претенцията и следва да я уважи до тази сума, която е в рамките на установеното плащане.

Върху присъдената сума се дължи законната лихва от подаването на исковата молба на 09.06.2026 г. до окончателното изплащане.

Ищцата е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 260,76 евро за установителната защита и 204,52 евро за осъдителния иск. Ответникът е поискал юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро и е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение.

Предявените установителни искове и осъдителният иск произтичат от едно кредитно правоотношение. Защитата по тях е основана на общи фактически твърдения и доказателства, като осъдителната претенция е обусловена от преценката за действителността на договорната уговорка.

Поради този общ материален интерес съдът намира, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв не следва механично да се събират поисканите суми за всеки иск. С оглед общия интерес, обема на извършената защита и уважаването на евентуалния установителен и осъдителния иск съдът определя едно възнаграждение в размер на 260,76 евро. За разликата до общо поисканите 465,28 евро претенцията за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът е поискал юрисконсултско възнаграждение и е постигнал частичен процесуален успех с отхвърлянето на главния установителен иск.

Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК възнаграждението се определя от съда, като се съобразяват извършената процесуална дейност и съразмерността с отхвърлената част от защитата. В случая спорът произтича от едно кредитно правоотношение, защитата на ответника е обща по предявените искове, а евентуалният установителен и осъдителният иск са уважени. При тези обстоятелства съдът определя дължимото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение съразмерно на частичния му успех в размер на 15 евро. Освобождаването на ищцата по чл. 83, ал. 2 ГПК не изключва отговорността за разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 ГПК.