Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 215 от 28.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно административно наказателно дело 335/2023
Вид
Решение № 215
Подписан
28.08.2023
В сила
28.08.2023
Състав
Маргарита Коцева, Величка Пандева, Илияна Стоилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. БлаГ.град, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГ.ГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно административно наказателно дело № 20231200600335 по описа за 2023 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по постъпила въззивна жалба на адв.Г. Ю. - защитник на обвиняемия Г. С. К. против Решение № 47 от 31.01.2023 г., постановено по нахд №888/2022 г. по описа на РС- БлаГ.град, с което съдът е признал Г. С.

К. за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 12.11.2021 г. около 18.00 часа в жилище на ул. „Д. ... е причинил на съпругата си К. А. К. увреждане на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на К. й е причинил контузия на носа и кръвонасядане на клепачите на двете очи и чрез нанасяне на удар с крак в лявата ръка на К. й е причинил счупване на V длА. кост на ръката, като леката телесна повреда е причинена при условията на домашно насилие, след като Г. К. е осъден с влязло в сила решение за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а вр. чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лв.

Със същата присъда обвиняемият е осъден да заплати направените съдебни разноски по ДП №457/2021 г. по описа на 01 РУП БлаГ.град в размер на 250 лв. по сметка на ОДМВР БлаГ.град. Отнето е в полза на държавата, за да бъде унищожено, веществено доказателство - 1 бр. диск, съдържащ видеоклипове, съхраняван на л.17 от досъдебното производство.

1

С постъпилата жалба се излагат твърдения, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен, при условията на алтернативност - да бъде намален размерът на наложената глоба до 1 000лв., която би съответствала на обществената опасност на деянието и дееца, както и на имотното и материалното състояние на обвиняемия.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия - адв. Ю. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Обвиняемият К. се явява лично в с.з., поддържа защитника си и изразява съжаление за случилото се.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Настоящият въззивен състав като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, както и доводите изложени в съдебно заседание и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

К. К. и Г. К. са съпрузи. Граждански брак сключили през 2017 г. Двамата съпрузи и детето им Е. К., родена през ... г., живели в жилище на ул. „Д. ..., което се намира в близост до дома на родителите на К. К. - свидетелите В. и А.Г..

По време на съвместното им съжителство, отношенията им се влошили, когато през 2018г. съпругът Г. К. започнал да упражнява психическо и физическо насилие спрямо съпругата си, което се изразявало в чести скандали, нанасяне на удари, обиди, псувни, като понякога изхвърлял дрехите на К. пред входната врата на дома им и тя отивала да пренощува при родителите си. Понякога в конфликтите се намесвали родителите на К. в опит да я защитят.

В някои от случаите, К. сигнализирала за агресивното поведение на съпруга си и полицията.

На 12.11.2021 г. около 18:00 часа К. К. се прибрала вкъщи след като взела детето Е. от дома на нейните родители, а обвиняемият Г. К. я чакал пред входа и започнал да й крещи. Взел детето и с него отишъл в спалнята, като започнал да изхвърля от гардероба дрехите на К..

Съпругата му го молела да престане като го дърпала за дрехите, а той се обърнал към нея и й нанесъл силен удар с юмрук в лицето, при който тя паднала на земята, а от носа й потекла кръв. За да се предпази, К. сложила лявата ръка пред лицето си и съпругът й я ритнал с крак в тази ръка, при което тя усетила силна болка в областта на китката и малкия пръст на същата. Пострадалата успяла да се изправи и да вземе телефона си, от който позвънила на майка си и на тел. 112. Малко след това в семейното жилище пристигнали майката и бабата на К., както и служители на ЦСМП - БлаГ.град и 01 РУ БлаГ.град. Г. К.

2 бил задържан, а К. К. била приета за оказване на лекарска помощ в МБАЛ гр.БлаГ.град. От назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесените й удари, били причинени следните увреждания - контузия на носа, кръвонасядане на клепачите на двете очи и счупване на V длА. кост на лявата ръка.

Нараняванията причинили на К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват лека телесна повреда по смисъла на НК.

Тази фактическа обстановка се установява от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, както и от приобщените такива от ДП №457/2021 г. по описа на 01 РУП БлаГ.град.

Съвкупната преценка на доказателствата даде основание и на въззивния съд да приеме категорично, че обвинението срещу Г. С. К. е доказано по несъмнен начин, респ. с действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Фактите относно време, място и начин на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него, се доказват от показанията на свидетелите В. Г. и А. Г..

Тези свидетелски показания са последователни и категорични относно основния факт на доказване - причинена на К. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извършена в условията на домашно насилие, поради това и правилно кредитирани от съда за обективни при изграждане на становището относно авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.

Пред първоинстанционния съд К. К. отказва да даде показания, ползвайки се от правото си по чл.119 от НК.

Горните елементи, включени в предмета на доказване, се установяват и от писмените доказателства, приобщени към материалите по делото - писмо рег. №6295/05.10.2022 г. на 01 РУ - БлаГ.град, докладна записка рег.№18392/05.10.2022г. на 01 РУ - БлаГ.град, включени в анализа на районния съд и подкрепящи събраните гласни доказателства.

По делото са представени писмени доказателства за предходни жалби от пострадалата К. за упражнено от съпруга й насилие, регистрирани в информационната система на МВР на 05.04.2018г., на 19.04.2019г., на 06.04.2021г., като при всяко от посещенията на полицейските екипи били съставяни предупредителни протоколи по реда на ЗМВР.

От служебно приобщеното гр.д. №2846/2021г. по описа на РС-БлаГ.град са налични данни, че заради процесния случай от 12.11.2021 г., К. К. подала молба за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие. Молбата била придружена с медицинско свидетелство от съдебен лекар №178/15.11.2021 г. от СМО към МБАЛ БлаГ.град. По делото е приложено и друго медицинско свидетелство №71/22.11.2019 г., издадено от съдебен лекар след преглед на К. К. и данни, че на 21.11.2019г. била ударена с юмрук по лицето и влачена по пода от съпруга й в дома им, с което е установена контузия на главата и кръвонасядане на горния клепач на дясното око. Делото било спряно, респ. прекратено, тъй като в 6-месечния срок не е поискано възобновяване, като издадената заповед за незабавна защита била отменена.

3

Предвид изложеното, законосъобразен и обоснован се явява и правният извод на първоинстанционния съд за правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние по чл. чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК, по съображения и правни изводи, които изцяло се споделят и от въззивния съд.

От обективна страна с изпълнителното деяние, на пострадалата К. А. К. е нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Същата е била причинена от обвиняемия Г. К. с нанасяне на юмручни удари в областта на лицето и с нанасяне на удар с крак в лявата ръка на К.. Тази телесна повреда е била нанесена от съпруга й в семейното им жилище и представлява акт на физическо и психическо насилие, извършено спрямо лице, с което той се намира в семейна връзка. Същата проява на нанасяне на побой спрямо нея на 12.11.2021 г. в семейното им жилище не е изолиран случай, а се касае за системност при решаване на семейните им отношения, като доказателства за това се съдържат в писмените доказателства за подавани сигнали за упражнено домашно насилие от К. К. към полицията, предупредителни протоколи по реда на ЗМВР, медицински свидетелства, показанията на нейните родители, поради това и въззивният съд също счита, че е налице извършено домашно насилие спрямо постр. Кръства. От това следва, че причинената й лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК е извършена в условията на домашно насилие.

Изложените фактически обстоятелства, събрани гласни доказателства, експертно заключение по изготвената съдебно-медицинската експертиза/л.108 от ДП №485/2021г./ и обективираните действия на обвиняемия водят до извода, че съществува пряка причинна връзка между деянието извършено от К. и настъпилите общественоопасни последици. Без нанасяне на удари от страна на обвиняемия пострадалата нямаше да получи телесни увреждания, представляващи лека телесна повреда.

От субективна страна същото е извършено виновно, при пряк умисъл, като К. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Съпругът е разбирал, че причинява на съпругата си телесно увреждане, че това ще увреди здравето й, като е целял настъпване на този общественоопасен резултат.

Не се споделят наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като се акцентира върху това, че относно приетите фактически обстоятелства, съдът е ценил показанията на свидетелите В. и А.Г. - родители на К. К., без да бъдат съпоставяни същите с веществените доказателства по делото, както и предоставената възможност на К. К. да отговаря на въпроси, въпреки изрично заявеното от нея, че „ще се възползва от правото си да не дава показания“.

По същество следва да се отбележи, че първоинстанционният съд в мотивите си, в достатъчна степен е изложил въз основа на кои доказателствени източници е направил своите правни изводи. При анализа на доказателствената съвкупност е мотивирал съставомерността на деянието ценейки показанията на В. и А.Г., съответни на които е обсъдил експертните изводи по изготвената съдебно-медицинска експертиза, установяваща характера и механизма на причинените на К. телесни увреждания, които и обосновават 4 обективните съставомерни признаци на извършеното от обв.К. деяние. Извън тези доказателства са показанията на К. К., които не са залегнали в мотивите на първата инстанция като основа за доказване на действията по инкриминирания престъпен състав, предвид това, че са дадени от лице, което се е възползвало от правото си по чл. 119 от НПК.

По отношение наложеното наказание на обвиняемия, настоящият състав счете: за извършеното престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което е приложен институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - „глоба”. Същата е следвало да се определи в границите, установени в чл. 78а, ал.1, а именно от 1000 лева до 5000 лева. РС-БлаГ.град е определил наказание „глоба“ в размер на 2500 лв., като е отчел отегчаващи вината обстоятелства, но не и смекчаващите такива - като чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични данни и изразеното съжаление за стореното, както и семейното и материалното му състояние. Наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за извършеното деяние, съдът намира, че кореспондира с критериите за справедливост и удовлетворява целите на генералната и специалната превенция.