Решение № 623 от 10.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Бургас, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100502047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Д. Д. от гр.П., ул.“Д. Х.“ № *, ет.*, ап.*, подадена чрез пълномощник адв.Стефан Петров, против решение № 447 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 1467/2022 г. по описа на РС-Несебър, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на А. Д. Д. против А. М. Е. от гр.Н., кв.“Ф.“ № *, ет.*, ап.*, за осъждане на ответницата да му заплати следните суми: сумата от 11 700 лв., включваща 11 000 лв. продажна цена на закупуване на лек автомобил „Мерцедес Е 200 Компресор“ с рег.№ **, рама № ****, с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№ ***/03.09.2022г. на нотариус А. Димов с рег.№ 285 на НК и район на действие БРС, и разноски за сключване на договора за покупкопродажба от 700 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2022г. до окончателното й плащане, и сумата от 107.25 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 17.11.2022г. до 19.12.2022г.; сумата от 906 лв., представляваща обезщетение за направени разходи за ремонт на лек автомобил „Мерцедес Е 200 Компресор“ с рег.№ **, рама № ****, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2022г. до окончателното изплащане, и сумата от 8,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 17.11.2022г. до 19.12.2022г., както и за заплащане на направените по делото съдебни 1 разноски. С решението А. Д. Д. е осъден да заплати на А. М. Е. сумата от 1570 лв. направените от нея разноски по делото.

С въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. неправилна преценка на фактическия и доказателствения материал и необоснованост.

Оспорват се като неправилни и в противоречие на събраните доказателства изводите на районния съд, че ответницата следвало да бъде освободена от отговорност на основание чл.193, ал.2 ЗЗД, като в тази връзка е извършен от въззивника собствен анализ на доказателствата, които според него опровергават тезите на НРС и се счита за необяснимо как съдът е обосновал различен правен извод от този, че на ищеца е продадена вещ с недостатък, който съществено намалява нейната цена и годността й за обикновено употребление. Според въззивника, за да обоснове неправилните си съждения, съдът е извършил превратно и неправилно тълкуване на доказателствата поотделно и в тяхната съпкупност. За неправилен се счита и извода на НРС, че всички изброени недостатъци или повреди, констатирани от вещото лице, но и установените при прегледа на автомобила след продажбата, са могли да бъдат констатирани при извършения преглед преди закупуването му, ако те са съществували към този момент и тъй като те са съществували, то ищецът е знаел за тях. В тази връзка се сочи, че от експертното заключения е видно, че техническите неизправности на автомобила могат да бъдат установени с прецизна измервателна апаратура, специализирана машина стенд, което определя и безспорно скрития характер на процесния недостатък и възможността за неговото установяване единствено и само при извършване на специализиран преглед, какъвто ищецът нито е извършил преди покупката, нито е бил длъжен да извършва. Оспорва се като неправилен и извода на НРС, че от данните по делото се установявало, че докато ищецът е управлявал автомобила и след като е установил повредата, е било възможно автомобилът да бъде вкаран в техническите параметри, на които следва да отговаря, като според въззивника доказателства за подобно съждение на съда въобще не са събрани по делото, а точно обратното – от писмените доказателства е видно, че недостатъкът е толкова съществен, че не може да бъде поправен и съгласно вещото лице, за да се възстанови цялата геометрия, трябва да се разглоби автомобила и да се остави на купе. За необоснован и противоречащ на правилата на житейската и правна логика се счита извода на съда, че от стоенето на автомобила на едно място се били влошили техническите му параметри до степен да не е подходящ за безопасна експлоатация по предназначение, за което са изложени подробни съображения. Счита се за неправилен и извода на съда, че ищецът първо е предприел действия по ремонт на автомобила за отстраняване на недостатъци, а впоследствие е избрал да върне автомобила и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, както и разноските за ремонта, като се сочи, че по този 2 начин НРС недопустимо се е опитал да вмени на ищеца поведение, което същият не е проявявал. Счита се също, че в противоречие с чл.164, ал.1, т.2 и т.5 ГПК съдът е събрал и ползвал свидетелски показания (св.Д.) относно продажната цена за опровергаване съдържанието на официален документ – договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, предвид липсата на дадено за това изрично съгласие от страна на ищеца по чл.164, ал.2 ГПК. Оспорва се като неправилен и извода на районния съд за недължимост на претендираните разноски от 906 лв. за извършения ремонт на автомобила, като се сочи, че НРС не е квалифицирал правилно претенцията, която не е такава по чл.195, ал.1, предл.последно ЗЗД, а е за обезщетение за вреди от договорното неизпълнение на продавача.

В заключение, моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата А.

М. Е., подаден чрез пълномощник адв.Сава Каров, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Производството пред НРС е образувано по исковата молба на А. Д. Д. против А. М. Е. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата общо о т 11 700 лв., представляваща сборна главница от продажната цена от 11 000 лв. за закупуване на лек автомобил „Мерцедес Е 200 Компресор“ с рег.№ ** с договор за покупко-продажба на МПС рег.№ ***/03.09.2022 г. и разноските от 700 лв. за сключване на договора за покупко-продажба на автомобила по нотариален ред; сумата от 906 лв., представляваща обезщетение по чл.82 ЗЗД за направени разходи за ремонт на автомобила; сумата общо от 115.56 лв.– мораторна лихва върху главниците за периода от 17.11.2022 г. до 19.12.2022 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 03.09.2022 г. ищецът е закупил от ответницата лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200 Компресор“ с рег.№ **.

Твърди се, че преди продажбата бил извършен преглед на автомобила в сервиз и при 3 компютърната му диагностика били установени натрупани голямо количество грешки в компютърната система, отчетени били грешки за изгасването на автомобила след запалване, липса на съединителни болтове на кардана, но тъй като тези недостатъци можело да бъдат поправени, ищецът взел решение да закупи автомобила за сумата от 11 000 лв., която заплатил на ответницата при сключването на договора. Сочи се, че след завръщането си в гр.П., ищецът вкарал автомобила в сервиз за поставяне на съединителни болтове на кардана, като в сервиза отново бил извършен преглед на вещта, при който се установило, че се налага смяна на гумените свързващи елементи на карето и подмяната им с нови. Ищецът пристъпил към регистрация на автомобила в КАТ – Пловдив, но такава му била отказана, поради проблем с газовата бутилка и след замяната й е извършена регистрацията. Изложени са твърдения, че в средата на м.октомври 2022 г. ищецът отново вкарал автомобила в сервиз за смяна на масла и филтри, както и за извършване на специализиран преглед на ходовата част, тъй като за малкото време на управление на автомобила забелязал, че гумите му били с видима деформация- т.нар.“изждане“ и кормилната уредба е проявила придърпване настрани, което породило у него съмнение в техническото състояние на автомобила. При специализирания преглед се установило, че спирачните маркучи на автомобила са напукани и изгнили, спукана тръба на спирачки на задно ляво колело, разбити кормилни накрайници в ляво, скъсан маншон рейка и спукан воден радиатор, нарушена сходимост на автомобила, поради наличие на странични и надлъжни наклони на преден и заден мост, които нарушават геометрията на автомобила и водят до бързо износване на гуми и нестабилното му поведение при движение. Становището на сервиза било, че автомобилът не може да бъде поправен и въведен във фабричните норми на производителя, като най-вероятно установеното отклонение е получено в предходен на продажбата момент при ПТП с челен или челно-страничен сблъсък с друг автомобил или масивна вещ. Твърди се, че незабавно след установяване на тези недостатъци ищецът е предприел действия по уведомяване на продавача за дефектите, както и за волята му разваляне н а договора и връщане на платената сума за закупуването на автомобила и на направените разноски за отстраняване на дефекти по него, за което ответницата била уведомена чрез ЧСИ на 14.11.2022 г., като в отговор на 16.11.2022 г. получил отказ от продавача да му възстанови претендираните суми.

Ищецът е ангажирал допълнително автоексперт, който да извърши повторен подробен оглед на автомобила и да установи действителното му техническо състояние, като на 16.11.2022 г. бил изготвен окончателен технически доклад, който е потвърдил установените при специализирания преглед на автомобила увреждания, които били следствие на експлоатация и събития в период, преди покупко-продажбата и не позволявали неговата безопасна експлоатация по предназначение. Предвид това, ищецът претендира от ответницата връщане на платената продажна цена в размер на 11 000 лв. и 700 лв. разноски сключването на договора по нотариален ред, както и 4 обезщетение в размер на 906 лв. за направените разходи за ремонт на автомобила.

Претендира се и лихва за забава.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор от ответницата А. М. Е., подаден чрез пълномощник адв.Каров, исковите претенции са оспорени като неоснователни. Сочи се, че ищецът е взел решение да закупи автомобила след оглед на същия в избран от него сервиз, при който са установени конкретни недостатъци, поради което продавачът не отговаря за тях. Счита се също, че констатираните недостатъци на автомобила в сервиз „Киряков“ в гр.Пловдив (гумите били с „изяждане“ и кормилната уредба проявявала „придърпване“) не са били скрити и е можело да се установят при огледа в сервиза в гр.Бургас преди продажбата, а по отношение на останалите констатации в представения технически доклад се счита, че те са в резултат на обикновеното управление и експлоатация на автомобила, довели до износването и овехтяването му. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на деформация по автомобила и нарушена геометрия в резултат на ПТП, както и твърдението му з а едностранно разваляне на договора с изпратеното уведомление, като се сочи, че не е налице недобросъвестно поведение на продавача.