Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 03.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 479/2026
Вид
Решение № 159
Подписан
03.06.2026
В сила
03.06.2026
Състав
Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Маргарита Петрова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.354а ал.3 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.58а,ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337 ал. 1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора В. Ас. А. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600479 по описа за 2026 година Предмет на въззивното производство е Присъда № 57 / от 26.02.2026г. по НОХД № 258 по описа за 2026 г на РС Варна.

Обжалвания съдебен акт е осъдителен, за подсъдимата Л. И. Ц., като е призната за виновна в това, че на 07.07.2025 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество: метамфетамин с нетно тегло 0.46 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин - 56.82%, на стойност 32,20 лева, поради На основание чл.354а ал.3 т.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок 18 месеца, което на основание чл.58 а от НК е намалил с 1/3, като е определил наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 12 месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ С присъдата ВРС е осъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна разноски по делото.

На основание чл. 53, ал.2, б. „а“ са отнети в полза на държавата опаковки 1 от наркотично вещество, като съдът е разпоредил тяхното унищожение.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата, в която се твърди, че е нарушен материалния закон като не е приложена разпоредбата на чл.354а, ал.5 НК, алтернативно че наложеното наказание е явно несправедливо. Развиват се доводи по отношение на наличните многобройни смекчаващи вината обстоятелства, и най-вече че подсъдимата доброволно е предала наркотичното вещество, че е осъзнала своята грешка и че е започнал е поправителен процес, което обуславя, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на посочената разпоредба.

Алтернативно се иска намаляването на ефективното наказание до минимума..

В хода на съдебните прения въззивния прокурор изразява становище за правилност на присъдата и моли да бъде потвърдена, като законосъобразна.

В съдебно заседание защитата на подсъдимата поддържа жалбата по наведените в нея съображения. Отново акцент се поставя на смекчаващите вината обстоятелства и личността на осъденото лице, които обуславят правна квалификация по чл.354а, ал.5 от НК. Алтернативно се моли за минимално наказание.

Окръжният съд намира жалбата за основателна, по наведените в нея основания.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 НПК. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти изложени в обвинителния акт:

Св. T. M. и св. П. M.- полицейски служители при Второ РУ-ОД МВРВарна, като участници в специализирана полицейска операция извършвали проверки на различни граждани в гр. Варна , в Приморски парк и Летен театър. В малките часове на денонощието около 03.00 часа на 07.07.2025 г. на стълбите пред заведение „Захир“ в морската градина св. Г. М. и св. П. M. възприели подс. Ц., която видимо се притеснила при срещата си с тях.

Полицейските служители извършили документна проверка на подс. Ц., както и я попитали дали има в себе си забранени от закона вещества или предмети.

При това подс. Ц. признала, че в дамското си портмоне имал „малко кристал“, след което им предала оранжева кутийка с размери около 4x2 см, съдържаща бяло кристалообразно вещество, увито в целофан от цигари. Съставен бил протокол за доброволно предаване на св. Г. М..

Видно от заключението на назначената физикохимична експертиза, в намереното вещество се установява наличие на наркотична субстанция — метамфетамин, с процентно съдържание на активен компонент метамфетамин в него - 56,82 % тегл. Нетното тегло на веществото е 0.46 грама.

От протоколът за оценка на наркотични вещества се установява, че общата стойност на държаното наркотично вещество възлиза на 32.20 лева.

Изложените обстоятелства съдът е приел за установени въз основа на 2 цялостния доказателствен материал по делото, приобщен по реда на чл.373 ал.2 от НПК - самопризнанията на подсъдимата и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство; заключението на физико- химическата експертиза, свидетелство за съдимост и др., като всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно.

Не е спорно за страните, че мезамфетаминът /солите и препаратите му/ и 3,4-метилендиоксиметамфетаминът /MDMA, Екстази/ са поставени под контрол в Списък I - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.

3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Въз основа на установените факти ВРС е приел, че подсъдимата Л. И.

Ц. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, тъй като на 07.07.2025 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество: метамфетамин с нетно тегло 0.46 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин - 56.82%, на стойност 32.20 лева При възприетите факти и доказателствата по делото въззивният съд не споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на подсъдимата.

При определяне наказанието лишаване от свобода на подсъдимата, съдът не е съобразил степента на обществена опасност на конкретното деяние, личността и, начина на извършване на деянието, като е намерил, формално че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на такова определено при условията на чл.54 от НК. Тази дейност обаче страда от някои пороци за което ще стане реч и по-долу.

По жалбата на подсъдимата

В жалбата се иска прилагането на закон за по леко наказуемо престъпление, а именно –чл. 354,ал.5 вр с ал.3 от НК или алтернативно намаляване на наказанието „лишаване от свобода“.

Първия от доводите се споделя от ВОС по следните причини:

При определянето на наказанието, ВРС е взел предвид като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства - критичното отношение към извършеното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина още от извършване на проверката от полицейските служители, в хода на проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие. Като 3 отегчаващи отговорността обстоятелства са посочени - предходната съдимост, която очевидно не вЛ.е на квалификацията Извода обаче, че подсъдимата се характеризира като лице с утвърдени престъпни навици, не можа да бъде споделен. Ц. е осъждана само веднъж, а не многократно, тъй като първия път е била освободена от наказателна отговорност и е било наложено административно наказание. То даже следва да се счита за реабилитирано. Определяйки наказанието според възприетата квалификация ВРС е следвало да наложи и наказание „Глоба“ . Такова обаче отсъства. Тази хипотеза е възможна единствено при приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Разглеждането на делото по реда на чл.371,т.2 от НПК задължава съда да приложи разпоредбата на чл.58а. Последната пък да се направи преценка кой от конкурентните текстове на чл.54 или на чл.55 от НК е налице и задължително да приложи втората според разпоредбата на чл.58а,ал.4 НК. И след като съдът не е наложил съпътстващото наказание, то очевидно е определял наказанието приемайки, че са налице многобройни смекчаващи вината по смисъла на чл.55 от НК. А към тях следва и да отнесем и младата възраст, трудовата ангажираност на подсъдимата и не на последно място малкото количество на наркотичното вещество, определящо го като индивидуална доза.

От посочената отправна точка, материалният закон е приложен неточно. Изводът, че на 07.07.2025 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително подсъдимата е държала високорисково наркотично вещество: метамфетамин с нетно тегло 0.46 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин - 56.82%, на стойност 32.20 лева , е правилен, но ВРС е пропуснал да отчете обстоятелството, че така осъщественото деяние представлява маловажен случай на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.

1 от НК, поради което следва да бъде квалифицирано по ал. 5, във връзка с посочения текст. То съдържа всички посочени в легалната дефиниция признаци. Трябва да се има предвид Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. където е посочено, че "държането" като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ, което изключва други опосредяващи действия каквито ВРС е вписал без да е налично такова обвинение тъй като доказателства в тази насока не са събрани. В случая става въпрос за престъпление на формално извършване, поради което не би могъл да бъде обсъждан размера на вредните последици. Що се отнася до въпроса дали смекчаващите обстоятелства го очертават като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, ВРС я отхвърлил но всъщност вече е направил в този смисъл, като е приел че няма да налага наказанието „глоба“ при пренебрежимо малко наличие на отегчаващи. По-ниската степен на обществена опасност на самото деяние, се извежда от количеството на 4 наркотичното вещество и при отсъствие на доказателства по делото дали вида му води до физическа зависимост.

В съвкупност изложените обстоятелства обуславят преквалификация на деянието в по-леко наказуемото такова – по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Предвиденото наказание за така осъщественото престъпление е глоба, и тъй като са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а от НК, на подсъдимата следва да се определи наказание в размер на предвиденото в закона от 511 евро и 29 евроцента равностойни на 1000 лева съгласно Закона за приемане на еврото, което съотвества и на нейното имуществено състояние В посочения смисъл следва да се измени и атакуваната присъда, според изискванията на чл.337 НПК

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт.

РЕШИ:

Предвид изложеното и на основание чл.337 ал. 1 т.2 от НПК Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № 57 / от 26.02.2026г. п о НОХД № 258 по описа за 2026 г на РС Варна, като прилага закон за по леко наказуемо престъпление – по чл.354а, ал.5 вр с ал.3, т.1 НК и определя на подсъдимата Л. И. Ц. наказание „ГЛОБА“ в размер на 511 евро и 29 евроцента /петстотин и единадесет евро и 29 /

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6