Определение № 625 от 05.05.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. Плевен, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500274 по описа за 2023 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК .

С определение на Никополски Районен съд №53 от 17.02.2023г., постановено по гр.д.№396/2022г. е отхвърлено като неоснователно искането по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решение №117/24.11.2022г.по гр.д.

№396/2022г.по описа на НРС в частта за разноските относно искането за присъждане на разноски в по-голям размер.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от А.

Д. А.-ищец пред НРС,която чрез своя пълномощник адвокат П. Н. от АК Варна го обжалва пред ПОС като неправилно. Изложени са доводи,че гр.д.

№396/2022г. по описа на НРС е образувано на основание искова молба ,подадена от А. А. срещу „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД на 25.11.2021г.,като първоначално е образувано гр.д.№7368/2021г.по описа на ПРС.По това дело по описа на ПРС е проведено открито съдебно заседание на 03.05.2022г.,за което ищцата е депозирала молба,ведно с договор за правна помощ и списък на разноските. Посочено е,че с протоколно определение от 03.05.2022г. ПРС е прекратил производството по гр.д.№7368/2021г.и го е изпратил по компетентност на РС София,който от своя стана го е препратил по компетентност на РС Никопол. Твърди се,че доколкото гр.д.№396/2022г. по описа на НРС е образувано по изпратеното по компетентност гр.д.

№7368/2021г.,всички извършени действия по гр.д.№7368/2021г.запазват 1 своето действие,в т.ч.и представената молба по хода на делото от

03.05.2022г.и приложения към нея договор за правна помощ и списък на разноските.В частната жалба е посочено,че съгласно договора за правна помощ,в него е уговорено процесуално представителство и хонорар по реда на чл.38 ал.1,т.2 ЗА.Твърди се,че неправилно НРС е приел, че не е представен договор за правна помощ за уговорено и/или заплатено адв. възнаграждение,поради което в полза на ищцата А. А. не следва да се присъждат разноски .В производството по гр.д.№7368/2021г.по описа на ПРС,както и по гр.д.№396/2022г.по описа на НРС ищцата А. А. е представлявана от адвокат П. Н.,за което е приложено пълномощно и ДПП за възнаграждение ,уговорено по реда на чл.38 ал.1,т.2 ЗА,като с молба е поискано присъждане на разноските, съобразно изхода на делото.В заключение жалбоподателката моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение на НРС по реда на чл.248 ГПК. Претендират се и разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е депозиран писмен отговор от „Изи финанс“ ЕООД гр.София,представлявано от управителя Б.Н. , чрез юрисконсулт А.Г.,в който е взето становище,че частната жалба е недопустима и неоснователна.Изложени са доводи,че адвокат Н. твърди,че правото му да получи възнаграждение се основава на чл.38 ал.1,т.2 ЗА,т.е. за осъществена безплатна правна помощ,което не изключва представянето на надлежен договор за правна помощ,а такива данни по делото липсват.Твърди се,че е абсурдно в договора за правна помощ по чл.38 ал.1,т.2 ЗА да се уговаря адвокатско възнаграждение,тъй като на посоченото основание не се договаря нищо,а адвокатът предоставя правна помощ безвъзмездно.Изложени са доводи,че в случая е налице противоречие като от една страна адвокат Н. твърди,че е договарял с А. да я представлява на общо основание,а същевременно твърди,че я е представлявал по чл.38 ал.1,т.2 ЗА,но е уговорил възнаграждение,като е недопустимо подобно смесване на общо и специално основание.Посочено е , че искането за присъждане на разноските за адвокат е отхвърлено,поради действия на самия процесуален представител ,тъй като липсва представено доказателство,че реално е заплатен адвокатски хонорар или ,че е налице хипотезата на безплатна адвокатска помощ.Тези действия са неотстраними, доколкото делото е приключило.Ответникът по частната жалба се позовава на т.1 от ТР№6/2012г.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, 2 съгласно което представянето на доказателства ,че ищцата А. е заплатила възнаграждение на адвокат Н. е необходима предпоставка ,за да се присъдят разноски за адвокат.В другата хипотеза се навеждат доводи,че адвокат Н. не е посочил,че представлява ищцата безплатно,за да се приложи чл.38 ал.1,т.2 ЗА и причината да не се присъди възнаграждение е в този пропуск.В заключение ответникът по частната жалба моли съда да не разглежда жалбата като недопустима,а в случай,че същата бъде разгледана,да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана,както и да бъде потвърдено обжалваното определение на НРС №53 от 17.02.2023.по гр.д.№396/2022г. по описа на НРС.Претендират се и разноски за настоящата инстанция-юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.

Съдът като прецени изложените в частната жалба оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение на НРС №117 от 24.11.2022г,постановено по гр.д.

№396/2022г.,което не е обжалвано от страните и е влязло в сила,е уважен изцяло предявения от ищцата А. А. иск.Със същото решение на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „Изи финанс“ЕООД е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 25лв.за заплатена ДТ,като е отхвърлено искането за заплащане на сумата от 400лв.,разноски за адвокатски хонорар.

От ищцата А. А. чрез пълномощника адвокат П. Н. от АК Варна е депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане на основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокат Н. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

За да остави без уважение искането по чл.248 ГПК,НРС се е позовал на представеното по делото пълномощно в полза на адвокат Н./стр.15 от гр.д.

№7368/2021г.по описа на ПРС/,като е приел,че в същото не е уговорено адвокатско възнаграждение и не е записано,че на ищцата е оказана безплатна адвокатска защита като социално слабо лице и няма доказателства,че сумата 400лв.е платена.Тези изводи на НРС са неправилни тъй като съдът не е 3 съобразил всички представени по делото доказателства.

Първоначално по депозираната ИМ от А. А. е образувано гр.д.

№7368/2021г.по описа на ПРС.Действително на л.15 от гр.д. №7368/2021г.по описа на ПРС е представено пълномощно,с което ищцата е упълномощила адвокат П. Н. от АК Варна за осъществяване на процесуално представителство ,в което не е посочено,че адвокат Н. ще осъществява безплатна правна помощ на ищцата,нито е посочен размер на договорено адвокатско възнаграждение.За съдебното заседание на 03.05. 2022г.по гр.д.

№7368/2021г.по ел.поща ,чрез ССЕВ е постъпила молба от ищцата А. А. чрез адвокат П. Н.,подписана с електронен подпис,с която е направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие,изложени са доводи по съществото на спора, претендирано е присъждане на разноски.Към молбата е представен договор за правна помощ от 30.09.2021г.и списък н разноските по чл.80 ГПК,също подписани с ел.подпис на пълномощника/л.70-71 от гр.д.

7368/2021г.на ПРС/.Съгласно договора за правна помощ за предявения иск за сумата 398,70лв.е уговорено адвокатско възнаграждение 400лв.по реда на чл.38 ал.1,т.2 ЗА.Сумата от 400лв.адвокатско възнаграждение е включена и в списъка за разноските по чл.80 ГПК.В съдебното заседание на 03.05. 2022г.

ПРС е прекратил производството по гр.д.№7368/2021г.и делото е изпратено по подсъдност на РС София.СРС също е прекратил производството по образуваното пред този съд гр.д.№37932/2022г.и е изпратил делото по подсъдност на НРС,пред който е образувано гр.д.№362/2022г.

След като е представен договор за правна помощ,в който е отразено ,че адв.възнаграждение е по реда на чл.38 ал.1,т.2 ЗА се налага извода,че адвокатът е осъществил безплатна помощ на материално затруднено лице по смисъла на посочената в договора разпоредба от ЗА.При осъществяване на безплатна правна помощ по чл.38 ЗА ,няма основание да се посочва размер на адвокатското възнаграждение,както в случая е отразено,че същото е в размер на 400лв.,доколкото при наличие на предпоставките на чл.38 ал.2 ЗА , дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда,а не от страната и нейния пълномощник.С оглед изхода на спора са налице предпоставките на чл.38 ал.2 ЗА и ответникът следва да заплати на адвокат П. Н. от АК Плевен за осъществената безплатна правна помощ на ищцата А. А. адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300лв.При определяне размера на 4 адв.възнаграждение съдът съобрази цената на иска-398,70лв.,както и разпоредбата на чл.7 ал.2,т.1 от Наредба №1 /09.07.2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения в редакцията преди изм.ДВ бр.88/2022г.,действаща към датата на подписване на договора за правна помощ -30.09.2021г.Молбата на ищцата А. А. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното от НРС решение в частта за разноските е основателна и следва да се уважи. Изводите на НРС не съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което обжалваното определение следва да се отмени,а Окръжният съд се произнесе по същество в горния смисъл ,като на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.чл.78 ал.1 ГПК „Изи финанс“ЕООД гр.София бъде осъдено да заплати на адвокат П. Н. адв.възнаграждение в размер на 300лв.

Неоснователно е искането на жалбоподателката за присъждане на разноски в настоящото производство.Съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. С частната жалба,предмет на разглеждане в настоящото производство се обжалва именно определение по чл.248 ГПК,поради което не следва да се присъждат , разноски за въззивната инстанция.

Водим от горното ,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определението на Никополски РС №53/17.02. 2023г., постановено по гр.д.№396/2022г.по описа на същия съд ,с което е отхвърлено като неоснователно направеното по реда на чл.248 ал.1 ГПК искане за изменение на решение №117/24.11.2022г.по гр.д.№396/2022г.в частта за разноските КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА на основание чл.248 ГПК решението на Никополски 5

Районен съд №117/24.11.2022г.,постановено по гр.д.№396/2022г.по описа на същия съд в частта за разноските,както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.78 ал.1 ГПК „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД,ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.София *************,представлявано от управителя Б.Н. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Й. Н. от АК Варна със служебен адрес гр.Варна,************** адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.за осъществена безплатна правна помощ на А. Д. А. по гр.д.№396/2022г.по описа на НРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК във вр.чл.274 ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6