Решение № 189 от 04.07.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 248/2025
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 04.07.2025
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Красимирова Донева
Цитирани разпоредби
- чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Сливен, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500248 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника Р. И. Г. срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от 27.05.2025г. по изп.д.
№20208370401248 по описа на ЧСИ П.Г. рег. №837, район на действие СлОС.
В жалбата се посочва, че обжалвания отказ да се прекрати изпълнителното производство, поради настъпила перемпция, е неправилен, материално и процесуално незаконосъобразен и необоснован. Посочва, че взискателят и съдебният изпълнител са бездействали повече от две години след образуване на делото. В постановлението си съдебният изпълнител не посочил какви конкретни изпълнителни действия е предприел. Последният документ представен от взискателя по делото бил молба от 29.09.2020г. По делото липсвал и договорът за паричен заем. Жалбоподателят посочва, че вземането било погасено по давност – чл.112, ал.1 от ЗЗД, като изтекла 10годишната давност. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да укаже на съдебният изпълнител да постанови прекратяване на производството. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Другата страна по изпълнителното производство – взискателят „Мелон България“ ЕАД не е подал становище по жалбата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е депозирал 1 писмени обяснения, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Описва хронологично извършените спрямо длъжника-жалбоподател изпълнителни действия и посочва, че не е настъпил законоустановения срок за перемпция.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство по изп.д.№20208370401248 по описа на ЧСИ П.Г. рег. №837, район на действие СлОС е образувано по молба на взискателя „Мелон България“ ЕАД о т 29.09.2020г. против длъжниците ЕТ „Ерик – К.Г.“, представлявано от К.Е.Г., Р. И. Г. и И.К.Г. въз основа на изпълнителен лист №38/08.07.2020г., издаден въз основа на Решение №20/26.02.2020г. по т.д. №37/2019г. по описа на СлОС за осъждането на длъжниците да заплатят солидарно на взискателя – кредитор главница в размер на 20010,27 евро, равностойна на 39136,68лв. по договор от 09.06.2008г. за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2019г. до окончателното изплащане и разноски: 1565,47лв. д.т., 200лв. възнаграждение за вещи лица, 1600лв. възнаграждение за особен представител и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
С молбата за образуване на делото, взискателят е посочил като изпълнителни способи изпълнение върху движимите и недвижимите вещи на длъжника и изпълнение върху вземанията на длъжниците /налагане на запори/, както и изпълнение върху притежаваните МПС. С молбата е поискал извършване на справки за проучване на имущественото състояние на длъжниците, като е възложил правата по чл.18 от ЗЧСИ.
Въз основа на молбата, ЧСИ е извършил справки в НАП, АВп-ТР, КАТ и БНБ.
Установени са недвижими имоти и МПС, собственост на длъжниците, както и открити на тяхно име банкови сметки.
На 19.10.2020г. са изпратени запорни съобщения до ПП, сектор КАТ за налагане запор върху притежаваните от длъжниците МПС.
На 07.01.2021г. ЧСИ Г. е изпратил запорни съобщения до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците Р. И. Г., И.К.Г. и ЕТ „Ерик – К.Г.“; до „ПИБ“АД – за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците И.К.Г. и ЕТ „Ерик – К.Г.“; до „УниКредит Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД – за налагане на запор върху сметките на длъжника ЕТ „Ерик – К.Г.“. Запорите са наложени.
На длъжниците са връчени ПДИ, като на длъжника Р. И. Г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 09.02.2021г. и в нея са посочени предприетите изпълнителни действия спрямо нея – налагане на запор на банкови сметки в „Юробанк България“ АД и запор върху МПС м. ВАЗ 2106 с ДКН СН9317СН.
По делото са постъпвали суми от наложените запори, както и такива, внесени от 2 длъжниците, в т.ч. длъжника Р. И. Г., както следва: на 21.01.2021г.; на 16.02.2021г. и на 19.03.2021г.
Поради смърт на длъжника К.Е.Г., починал на 19.04.2021г., с разпореждане от 01.10.2021г. са конституиран като длъжник наследникът му по закон Е.К.Г..
С Разпореждане от 04.01.2022г. ЧСИ Г. е заличил като страни – длъжници на основание чл.429, ал.1 от ГПК, поради вписан отказ от наследство Е.К.Г. и И.К.Г., в качеството им на наследници на К.Е.Г. / ЕТ „Ерик – К.Г.“/.
На 23.01.2023г. по изпълнителното дело е подадена молба от взискателя „Мелон България“ ЕАД с искане за извършване на актуална справка от регистър БНБ за декларираните банкови сметки на длъжниците и справка в НОИ относно трудови доходи и пенсии и з а налагане на запор върху всички открити банкови сметки на длъжниците, трудови възнаграждения или пенсии.
Справките са извършени, като са установени банкови сметки на длъжниците Р.
И. Г. и И.К.Г., върху които е наложен нов запор със запорни съобщения от 08.02.2023г. до „Юробанк България“ АД и „ПИБ“ АД.
За длъжника Р. И. Г. е установено и получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 13.01.2025г. е подадена молба от взискателя „Мелон България“ ЕАД с искане за извършване на актуална справка от регистър БНБ за декларираните банкови сметки на длъжниците и справка в НОИ относно трудови доходи и пенсии и з а налагане на запор върху всички открити банкови сметки на длъжниците, трудови възнаграждения или пенсии.
Справките са извършени, като банковите сметки се потвърждават, както и получаването на пенсия от Р. И. Г. в общ размер на 641,52лв.
На 21.05.2025г. по делото е постъпила молба от длъжника Р. И. Г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
С постановление от 27.05.2025г. ЧСИ Павел Г. е отказал прекратяване поради настъпила перемпция.
Препис от постановлението за отказ е връчено на страните, като на длъжника е връчено на 28.05.2025г.
Жалбата против постановлението за отказ за прекратяване е подадена на 09.06.2025г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 3 двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие /преписа от обжалваното постановление/, от процесуално легитимирано лице – длъжника и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С атакуваното постановление съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Фактът, че с молбата за образуване на изпълнително производство са посочени няколко изпълнителни способа не освобождава занапред взискателя от ангажимента да поддържа жизнеността на изпълнителния процес. Предприемането на изпълнителни действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и прилагането на нови изпълнителни способи.
Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител.
Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на 4 признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.
При пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите.
Съгласно ТР 2/2023г. от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на ОСГТК, в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.
В случая е налице пасивна солидарност и наличие на предприемани изпълнителни действия спрямо длъжниците, като между тях не е минал период, подълъг от 2 години.
Последното искане на взискателя за предприемане на изпълнителни действия е акт 13.01.2025г., като от нея до предходното изпълнително действие – запор на банкови сметки, наложен на 08.02.2023г. на длъжниците, не е минал период, по-дълъг от две години. С подаване на молбата, съдържаща, както искане за справка, така и искане за предприемане на изпълнителен способ, взискателят проявил активност и обезпечил висящността на изпълнението. Без значение в случая е кога е наложен запора, поискан своевременно от взискателя, в срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изискването на закона, релевантното действие, е подаване на молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, която показва неговата активност.
Във връзка с твърдението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност спрямо вземането, следва да се посочи, че е налице разлика между перемпцията и института на погасителната давност и изискуемите при всеки един от тези институти действия, които прекъсват течението им. Съдебните изпълнители нямат правомощията да се произнасят по направено възражение за погасителна давност и закона не е предвидил такова основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Възражението за изтекла погасителна давност е материалноправно и следва да се заяви и разгледа в нарочно исково производство, а не в изпълнителното производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че изпълнителното производство не е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и постановлението, с което ЧСИ е отказал да прогласи този ненастъпил факт е правилно и законосъобразно.
Подадената против него жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без 5 уважение.
Разпечатката съдържа 53 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d02b7f7-6e1f-46fc-9e3e-16d437153217