Решение № 175 от 05.08.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Карнобат, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20232130100473 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът по настоящото дело Юробанк България АД гр.

София с която той чрез пълномощника си адв. С. З. е предявил искове с правно основание чл. 430 ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 71 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу К. А.

И. от село В., Община Карнобат , обл. Бургас с които моли съда да постанови решение с което да осъди горепосочения ответник да му заплати общата сума от 6177, 48 лв. представляваща дължимите се от него неизплатени задължения по договор за потребителски кредит № F L 976405 сключен между тях на дата 15.3.2019 г. , включваща следните суми : 1. Сумата от 5756, 18 лв. представляваща дължима и непогасена главница по горепосочения договор , 2. Сумата от 390, 30 лв. представляваща мораторна лихва начислена и дължима се по горепосочения договор за периода от 15.11.2022 г. до 6.6.2023 г. и 3. Сумата от 7 лв. представляваща дължими се договорни такси, начислени за периода от 15.11.2022 г. до 6.6.2023 г., 4. Сумата от 24 лв. представляваща дължими се договорни такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост за периода от 15.11.2022 г. до 6.6.2023 г. , ведно със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на подаването на исковата молба в Районен съд Карнобат до окончателното изплащане на вземането.Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се 1 явява лично негов законен или процесуален представител, като последния поддържа така предявените искове и моли тяхното уважаване така както са предявени , ведно с всички законни последици от това. Претендира за разноски .

Ответникът К. А. И. чрез специално назначения му особен процесуален представител в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените осъдителни искове срещу него и по този начин е взел становище по същите искове като ги счита за допустими за разглеждане , а от друга страна изтъква твърдения касаещи неоснователността на същите искове и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива. В отговора си на исковата молба се изтъкват твърдения относно това , че не е обявена по съответния начин твърдяната от дружеството ищец предсрочна изискуемост на вземанията й срещу ответника , като отделно това в същия отговор на исковата молба се изразяват твърдения , че същият процесен горепосочен договор за потребителски кредит се явява изцяло недействителен като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и затова моли така предявените искове срещу ответника да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез явилият се в съдебно заседание негов особен процесуален представител адв.Н. заявява , че поддържа изразеното от нея в съдебно заседание становище за неоснователност по повод предявените искове и моли отново исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Алтернативно прави искане ако съдът обяви процесния договор за кредит за недействителен , то да осъди ответника да заплати чистата сума по главницата след приспадане на направените от него плащания по договора.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените така предявени от ищеца Юробанк България АД гр.

С о ф и я искове се явяват по своята същност кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430 ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 71 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца посочен по- горе на твърдяните от него вземания за посочените от него суми – главница , лихви и такси, за които се твърди в исковата молба , че се дължат от ответника по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем от страна на ищеца , която изискуемост е била надлежно съобщена на длъжника. Съдът намира , че същите искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане и затова следва да се произнесе със съдебно решение по съществото на делото. За да бъдат уважени тези претенции , осъдителни по своята същност съдът намира, че следва да бъдат 2 доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в посочената писмена форма договор за предоставяне на потребителски кредит № FL976405 от 15.03.2019 година , ответника да е получил твърдения от страните потребителски кредит в размер на процесната сума , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по договора за потребителски кредит на ответника в качеството му на кредитополучател на същата сума и ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за кредит.

Не се спори между страните по делото , а е и видно от приложените към делото писмени доказателства , както и това се потвърждава и от заключенията на вещото лице А. по назначените по делото съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава , че с договор за потребителски кредит № FL 976405 , сключен на дата 15.03.2019 г. между ответника К.

А. И. и Банка Юробанк България АД че същите страни са се уговорили горепосочената банка да предостави на ответника потребителски паричен кредит в размер на сумата от 11008 лв.за текущи нужди . Съгласно същия договор същата сума от 11008 лв. ответникът се е задължил да я върне на кредитора , заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на погасителния план към него Представен е от ищеца погасителен план към горепосочения договор за потребителски кредит от дата 15.03.2019 г. , която е датата на сключването на същия договор според който кредитът следва да се издължи на 84 месечни вноски, в размер на 168.84 лева, считано от 15.04.2019 г. до 15.03.2026 г. В погасителния план са посочени дати на падеж на всяка вноска, както и каква част от главницата и договорните лихви се погасяват с нея. Според погасителния план, на 15.03.2019 г., кредитополучателят е платил еднократно и сумата от 1008 лева, обозначена като „застраховка“. Също според погасителния план, общата сума плащане от кредитополучателя е в размер на 15190.96 лева и надвишава общият размер на сумата дължима се от кредитополучателя , която е посочена в чл. 3, ал. 9 от процесния договор и е в размер на 15 069.76 лева.

В договора е посочено , че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката лихва , без да е посочена същата като едно число т.е липсва фиксиран годишен лихвен процент при подписването на същия договор , а е посочено , че тя – лихвата се изчислява при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6, 350 % определена към датата на подписването на договора , като в противоречие на това в чл. 3.3 от договора е посочено , че годишния лихвен процент е 1 , 150 % , като референтният /променлив/ лихвен процент „прайм“ на банката за необезпечени кредити се определял от Комитета по управление на активите и 3 пасивите, съгласно Методологията на банката за определяне на референтен лихвен процент „прайм“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на банката, представляваща Приложение 1 към договора за кредит. Като приложение № 1 към договора е представена „Методология за определяне на референтен лихвен процент „прайм“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити. По този начин съдът намира, че никъде в договора, нито в методологията не се съдържа ясно посочен цифром и/или словом лихвения процент, приложен към кредита, при сключването на договора. В същия договор е посочен ГПР / годишен процент на разходите / в размер на 10, 09 % . Съгласно чл. 14 от същия договор е че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем .

Видно от основното и допълнителното заключение на вещото лице А. по назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза , които като неоспорени от страните по делото съдът е приел като абсолютни доказателства , както и от представеното бордеро от дата 15.03.2019 г. е че съгласно сключения договор за потребителски кредит Банката е наредила по разплащателната сметка на ответника сумата от 11008 лева на дата

15.03.2019 г. като по този начин кредита е усвоен в пълен размер , като отделно сумата от 1008 лева представляваща застрахователна премия по застрахователна програма Защита на плащанията, която е платена еднократно от ответника не е включена в погасителните вноски по кредита.

Същото вещо лице посочва , че при сключването на договора, кредитополучателят е платил еднократно и сумата от 290 лева, такса за обработка на документи. От заключенията се установява, че общият размер на сумата за плащане по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, а именно: сбора от погасителните вноски, платената застрахователна премия и таксата за разглеждане на документи, е в размер на 15 480.96 лева. Същото вещо лице в основното си заключение посочва , че ответника е извършил плащания по кредита по съответните анюитетни вноски като към 15.06.2023 година неплатения остатък по главницата е в размер на 5756, 18 лв. , а към същата дата неплатения остатък от договорната лихва е в размер на сумата от 390, 30 лв. , както и че на ответника от Банката е начислена такса за действия по ограничаването на негативните последствия при просрочие от 61 до 91 дни съгласно Тарифа за таксите и комисионните , които Юробанк България АД прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица в размер на сумата от 7 лв. и също Банката му е начислила такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на сумата от 24 лв.. В допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза вещото лице посочва също, че застрахователната премия, заплатена еднократно от ответника, която не е част от отпуснатия кредит, както и допълнителната такса за разглеждане на документи, не са били включени в ГПР по кредита. Включването им към ГПР по кредита прави ГПР в размер на 12.13 %, тоест, по-висок от посочения в договора 10.09%. От 4 първоначалното заключение на ССчЕ се установява също, че по време на действие на договора за кредит, референтният лихвен процент е увеличаван двукратно, веднъж с 3.5 пункта и втори път, във връзка с промяна на т.н.

„прайм“, който при подписване на договора бил 1.15 пункта, а след промяната - 2.05 пункта. Това довело от една страна до увеличен променен лихвен процент от 7,5 % на 11, 9 % , до увеличение на ГПР в размер на 16, 23 % и до увеличаване на погасителната вноска от 168, 84 лв. на 190, 03 лв. . Според вещото лице, по данни от ищеца, нов погасителен план бил изготвен, но не бил предоставен на кредитополучателя. Такъв погасителен план не е и представен по делото от ищцовото дружество. По делото са представени Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, ведно със Сертификат за застрахователен пакет „К“ на застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от банката съгласно Групов застрахователен договор № 6 / 2009 г. и допълнителна медицинска услуга второ медицинска мнение , както и общи условия за ползване на последната , които всички тези документи, които според ищеца установяват сключена с кредитополучателя застраховка „Защита на плащанията“ по основния договор за кредит, във връзка с които по кредита била платена сума от 1008 лева застрахователна премия , но тъй като същите са нечетливи, очевидно написани със шрифт по-малък от 12 , съдът намира , че от същите не може да се направи извод за условията на застраховката, за основанието и начина на формиране на задължение в заплатения от кредитополучателя размер. В съдебно заседание по делото на 22.05.24 г., вещото лице поясни, че платените от ответника суми по кредита са в общ размер на 8 945,36 лв., отнесени от ищеца за погасяване на: главница 4881,14 лв., договорна лихва 2950,71 лв., 105,51 лв. - наказателна лихва и 1008 лв. - сумата, платена за застрахователна премия.