Определение № 415 от 18.08.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Търговище, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. П.А

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500299 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г. Д. като процесуален представител на М. Г. (преди М. Б. и М. Б. Р.), срещу решение № 249/02.06.2025 г. по гр.д. № 1316/2022 г. на РС-Търговище, XI състав, с което по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 432/09.10.2024 г. относно размера на дължимата сума, която всеки от ответниците следва да заплаща на ищцата на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост на постановеното решение с твърдения, че на поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебния акт, като поправянето никога не представлява изменяне или отменяне на вече формирана воля на съда. В този смисъл жалбоподателят посочва, че по този ред не могат да се отстраняват предполагаеми грешки, допуснати при формиране на волята на съда. Счита, че оплакванията свързани с погрешната методика при изчисляване на дължимото обезщетение по чл.

344, ал. 2 ГПК касаят съществото на спора и могат да бъдат отстранени по реда на инстанционния контрол. Ответниците по спора обаче не се били възползвали от тази възможност още с депозираните от тях частна и въззивна жалби, предмет на разглеждане по в.гр.д. № 316/2024 г. по описа на ОСТърговище, по което с постановено решение № 9/29.01.2025 г. било потвърдено решение № 432/09.10.2024 г. по гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС-Търговище, XI състав.

По същество са изложени съображения и за неправилност на атакуваното решение поради липсата на противоречие между приетото в мотивите на съда 1 и постановеното в диспозитива на съдебното решение. Посочва, че изчисленията относно дължимото от ответниците месечно обезщетение по чл.

344, ал. 2 ГПК съответстват изцяло на изразената от съда воля, поради което липсва техническа или аритметична грешка при тяхното определяне. Твърди се, че с постановяване на обжалвания акт районният съд е нарушил принципа за неоттегляемост на решението, залегнал в чл. 246 ГПК и регламентиращ забраната съдът сам да отменя или изменя решението си по делото след неговото обявяване. Моли се за отмяна на решението като недопустимо и оставяне без разглеждане на молбата по чл. 247 ГПК на ответниците, евентуално за неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго, с което молбата да бъде оставена без уважение.

Въззиваемите М. С., А. А. и Б. С. чрез процесуалния си представител адв.

Н. С. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирали отговор, с който оспорват подадената въззивна жалба. Излагат съображения, че в случая се касае до погрешно извършени от районния съд изчисления при определяне на дължимите суми по чл. 344, ал. 2 ГПК, а не до заместване на вече формирана воля на съда, доколкото както в атакуваното решение, така и в първоначално постановеното такова съдът е посочил, че при определяне на обезщетението за ползване на вещите от делбената маса взема предвид пазарния месечен наем, определен в допълнителните заключения по съдебно-оценителните експертизи по делото. Въпреки изложеното, грешката била допусната при сборуване на общия наем за имотите, посочени в т. 1-8 от исковата молба, тъй като било погрешно записано числото 71 700 лв. вместо 6 800 лв. Считат, че грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите на решението, се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК, за което се позовават на цитирана съдебна практика. Молят за потвърждаване на решението.

Окръжен съд – Търговище, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Макар същата да не е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, с оглед дадените от районния съд указания за реда и срока за обжалване на постановения акт /в двуседмичен срок от връчването му на страните/, който е спазен от жалбоподателката, настоящият състав приема, че жалбата е редовно подадена.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от М. Г. (преди М. Б. и М. Б. Р.) срещу Б. Б. С., А. Б. А. и М. К. И. иск за делба на движими вещи и недвижими имоти, останали им в наследство от общия им наследодател Б. Р. С..

С решение № 432 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС-Търговище, XI състав е допусната делба на процесните вещи и имоти между съделителите М. Г. (преди М. Б. и М. Б. Р.), Б. Б. С., А. Б. А. и М. К. И., за които е установено, че се легитимират като съсобственици на 2 процесното имущество, като са определени и притежаваните от всеки един от тях квоти в съсобствеността.

Със същия съдебен акт Б. Б. С., А. Б. А. и М. К. И. са осъдени да заплащат на М. Г. (М. Б. Р.), обезщетение за лишаване от ползването на припадащата й се част от делбените движими и недвижими вещи в размер на по 5 302,62 лв. месечно от всеки ответник, считано от влизане в сила на решението в частта по чл. 344, ал. 2 ГПК и до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК.

С решение № 9/29.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 316/2024 г. по описа на ОС-Търговище, въззивният съд е потвърдил в цялост решение № 432/09.10.2024 г. по гр.д. №1316/2022 г. по описа на РС-Търговище.

С молба вх. № 3947/30.04.2025 г. ответниците Б. Б. С., А. Б. А. и М. К. И., действащи чрез адв. Н. С., са поискали на основание чл. 247 ГПК съдът да извърши поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на съдебния акт при изписване на размера на общия дължим месечен наем за имотите, посочени в т. 1-8 от исковата молба. Твърди се, че погрешно е записано числото 71 700 лв. вместо числото 6 800 лв., с оглед изчисленията на вещото лице по допълнителните заключения към приложените по делото експертизи, на които съдът се позовава. В тази връзка се сочи, че е допусната очевидна фактическа грешка и в диспозитива на решението, където размерът на дължимото обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК вместо 5 302,62 лв. следвало да бъде 976 лв.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата М. Г. (преди М. Б. и М. Б. Р.) изразява становище, че предявеното искане е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, доколкото съдът не може да изменя или отменя вече формираната си воля. Счита, че по този начин се цели заобикаляне на последиците на установената между страните сила на пресъдено нещо с решение № 432/09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС-Търговище. По същество излага съображения за неоснователност на молбата, тъй като не е налице несъответствие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива на съдебното решение.

С обжалваното решение № 249/02.06.2025 г., постановено по реда на чл.

247 ГПК, първоинстанционният съд е уважил молбата на ответниците, като е приел, че при определяне на дължимите от тях суми по чл. 344, ал. 2 ГПК за лишаване на ищцата от правото й да ползва съответна част от делбените имоти и вещи погрешно е посочил пазарния месечен наем за имотите по т. 1-8 от исковата молба в размер на сумата от 71 700 лв., откъдето погрешно е изчислен и окончателният размер на дължимото обезщетение от всеки от ответниците. Съгласно мотивите към постановения акт съдът е взел предвид сумите на пазарния месечен наем, определен от допълнителното заключение на вещото лице, като е съобразил притежаваните от ищцата квоти в съсобствеността, в резултат на което е достигнал до извод, че всеки от ответниците следва да заплаща на ищцата сума в размер на по 975,95 лв.

3 месечно.

По наведените в частната жалба доводи за недопустимост на постановеното решение, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка, като искането не е обвързано със срок. Съгласно трайно установената съдебна практика, част от която правилно е цитирана и от районния съд, такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, както и неотразяването в диспозитива на решението на волята на съда, която се извлича от мотивите. Съдебната практика признава още възможността за поправка на грешки и в мотивите на решението, включително на такива в пресмятанията, когато тези грешки са аритметически, а не се отнасят до правните изводи /Решение № 38 от 01.02.2012 г. по гр.д. № 343/2011г., I г.о. на ВКС/. С оглед изложеното, неоснователни са доводите на жалбоподателката за недопустимост на отправеното искане по чл. 247 ГПК, доколкото не се касае до изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда, а до поправяне на погрешно извършени пресмятания на размера на дължимото от ответниците обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, остойностено до размера на средния пазарен месечен наем на съответните имущества.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да бъде уважена молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, следва да бъде установено наличието на противоречие между правните изводи на съда, обективирани в мотивите на съдебния акт, и волята му, отразена в диспозитива на същия.

В разглеждания случай е извън всякакво съмнение, че районният съд е формирал воля, че размерът на обезщетението за лишаване от ползване на съсобствен имот се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване на обема, за който ползващият вещта съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Така, при изчисляване на размера на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът се е позовал на размерите на средномесечните пазарни наеми за ползване на отделните видове имущества – увеселителни съоръжения, недвижими имоти и моторни превозни средства, съобразно три броя допълнителни заключения по СОЕ, изготвени от инж.

Александър Василев и депозирани по електронен път на 03.09.2024 г.

При определяне на дължимия среден пазарен месечен наем за имотите, посочени в т. 1-8 от исковата молба, обаче, съдът погрешно е пресметнал общия сбор на посочените от вещото лице месечни наеми за недвижимите имоти, като е достигнал до сумата от общо 71 700 лв. вместо до сумата в размер на 6 800 лв., представляваща сбор от наема на сграда с идентификатор 4

*** в размер на 3 250 лв., общия наем на поземлен имот с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** в размер на 2 950 лв., както и общия наем на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 773626.506.477.2.4, 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 773626.506.477 и 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 773626.506.774. в размер на 600 лв. Именно такава е била волята на районния съд, имайки предвид изричното позоваване на допълнителните заключения и съобразявайки сумите, които е взел за основа при определяне и на останалите средни пазарни наеми за съответните имущества, както следва: наем на поземлен имот с идентификатор *** в размер на 9 лв., наем за ползване на увеселителни съоръжения в размер на 4 312 лв., наем за ползване на моторни превозни средства, лична собственост на наследодателя, в размер на 2 057,86 лв., съответно наем за ползване на МПС, принадлежали на търговското предприятие на наследодателя, в размер на 2 493,95 лв. Посочените размери съответстват напълно на изчисленията на вещото лице, обективирани в допълнителните заключения по съдебно-оценителните експертизи.

Грешката в пресмятането на дължимия наем за групата на недвижимите имоти се е отразила и при изчисленията на общия размер на дължимото от ответниците обезщетение съобразно дела на ищцата в съсобствеността. Така с постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК за имотите, посочени в т. 1-8 от исковата молба, районният съд е определил обезщетението, като 1/4 от сумата в размер на 6 800 лв., съответно за имота по т. 9 от исковата молба – като 1/8 от сумата в размер на 9 лв., или общо дължимата от ответниците сума за ползване на недвижимите имоти възлиза на стойност 1701,13 лв. За останалите видове имущества съдът е взел предвид стойностите на пазарните наеми, аналогично и подробно изложени и в първоначалния съдебен акт (Решение № 432/09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1316/2022 г. по описа на РС-Търговище), като е съобразил дела на ищцата и е достигнал до следните пресмятания: за превозните средства сумата от 880,49 лв., а за увеселителните съоръжения сумата в размер на 1 078 лв. При коригиране на изчисленията размерът на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 3 659,82 лв., която след приспадане на 20 % ДДС е определена на 2 927,85 лв., или всеки от тримата ответници следва да заплаща на ищцата сума в размер на по 975,95 лв. месечно. В този смисъл правилно съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно пресмятане на размера на дължимия месечен наем за лишаване на ищцата от правото на ползване на вещите от делбената маса.