Решение № 999 от 25.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. Бургас, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100501639 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по въззивна жалба вх.№ 31716/30.07.2024г. на БРС от В. Д. К., ЕГН: **********, от гр.

Б., ж.к. „З.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявана от адв. Пл. Гьорчева, против решение № 1338/01.07.2024г., допълнено в частта по разноските с определение № 4615/31.07.2024г. и двете по гр.д.№ 6652/2024г. на БРС, с което е намалено с 18 942.20 / 67 633.33ч. извършеното от наследодателката М. П. В., поч. на 26.04.2023г., в полза на въззивницата дарствено разпореждане със собствените на В. 4/6ид.ч. от подробно описания в диспозитива на решението недвижим имот и въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемите извършените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че е изцяло неправилно. Оспорва извършените от съда математически пресмятания и счита, че неправилно конкретно посочени суми са прибавени към наследствената маса, вместо да бъдат отнесени към намаляването й.

Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което съдът признае правото на въззивницата да задържи имота и да наплати на двамата въззиваеми суми, 1 според цената на имота към намалението. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Въззиваемите по тази въззивна жалба Д. С. К., ЕГН: **********, от гр.

Б., ж.к. „С.“, бл. **, ет. **, ап. *** и Д. С. К., ЕГН: **********, от гр. П., Местност „Г.“ 312 006A, я оспорват, чрез процесуалния си представител адв.

Кр. Кръстев в надлежно депозирания отговор по реда на чл.263 ГПК.

Поддържат правилност на постановеното решение и молят за потвърждаването му. Заявяват, че съдът правилно е определил наследствената маса и разполагаемите части на наследодателката и запазените части на наследниците. Претендират разноски.

С депозиране на отговора против въззивната жалба, Д. К. и Д. К. са депозирали и насрещна въззивна жалба по реда на чл.263, ал.2 ГПК. Твърдят, че съдът неправилно е извадил от наследствената маса сумата от 1000лв. и сумата от 5 700лв. Излагат аргументи в подкрепа на становището си и молят решението да бъде отменено в тази част и запазените им части бъдат увеличени. Също нямат доказателствени искания. Претендират разноски.

Против насрещната въззивна жалба е внесен отговор от В. К., чрез адв.

Гьорчева. Оспорва жалбата и поддържа нейната неоснователност.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 и чл.263, ал.2 ГПК от легитимирани лица, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и са допустими.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.30 и сл. ЗН.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Д. К. и Д. К., чрез адв. Кр. Кръстев, против В. Д. К., с предявени субективно съединени искове за намаляване на извършеното с н.а. № ***, т. *, рег.№ 2205, д.№ 285 от 30.10.2020г. на нотариус О.Желев, дарение от страна на общата им наследодателка М. П. В., поч. на 26.04.2023г. в полза на ответницата В. К., на следния недвижим имот: 4/6 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, адрес: гр.Бургас, ж.к. „С.“, блок 51, 2 ет.16, ап. 115, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ по документ: 52, 66 кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 33 с площ от 7, 06 кв.м. и 0, 787 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***

Твърдят, че е накърнена запазената им част от наследството. Молят за намаляване на дарението и възстановяване на запазената им част. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

Въззиваемата В.К. оспорва исковете в приложения в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор, чрез процесуалния си представител адв. Пл. Гьорчева.

Заявява, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на действителното положение. Твърди, че освен описания по-горе имот, наследството включва още един имот – в с.Дрянковец, обл.Бургаска, подробно описан в отговора. Освен това заявява, че преживе нейната майка и баба на двамата въззивници-ищци дала на покойната вече майка на Д. и Д. К.и сумата от 1000лв. за своето погребение, но преживяла дъщеря си и сумата не била възстановена. За сметка на това самата В. К. заплатила погребението, а освен това поръчала и надгробна плоча, като в тези разходи не участвали двамата й племенници. Поддържа, че през последните години от живота си, майка й имала тежки здравословни проблеми. Наложила се операция на гръбначния й стълб, за която заплатила сума в размер на 4 500лв., а впоследствие заплатила и сума в размер на 1200лв. за втора операция на дебело черво на наследодателката. Счита, че сумата от 5 700лв. следва да бъде зачетена при определяне на наследствената маса. Също ангажира доказателства и претендира разноски.

Отговорът на исковата молба е оспорен от въззивниците-ищци досежно твърденията за заплатени суми от страна на К.. Заявяват, че тяхната майка също подпомагала наследодателката, а освен това необходимото лечение на баба им било изцяло поето от НЗОК.

За да се произнесе по исковете, съдът взе предвид следното:

По делото няма спор, че страните са наследници на М. П. В. и това се установява от приложеното на стр.7 удостоверение за наследници на Община 3

Айтос, с.Дрянковец, като Д. и Д. К.и са наследници по права линия, по право на заместване на своята майка П. Д.К..

Също така не се спори, че с цитирания по-горе н.а. М. В. дарила на дъщеря си В. К. своите 4/6ид.ч. от апартамент с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „С.“, бл.51, ет. **, ап. 115.

Също не е спорно, че наследодателката В. била собственик на 1/3 ид.ч. от следния недвижим имоти: Парцел II-158 /в скицата отразен 168/ в кв. 14, бивш парцел II-108 в кв. 24, по плана на с.Дрянковец, обл.Бургас, ведно с масивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и паянтова стопанска сграда с площ по документ за собственост от 1985г. от 1345 кв.м., а по документ за собственост от 1991г. - 1230 кв.м.

Както бе изложено по-горе, Д. и Д. К.и са се позовали на разпоредбата на чл.28 и сл. ЗН и твърдят, че с дарственото си разпореждане, тяхната наследодателка ги е лишила от запазената им част от наследството си.

За да прецени основателността на иска, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.30 ЗН гласи: „Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове“.

С ТР № 1/2005г. ОСГК на ВКС е прието, че наследници по закон по смисъла на чл.30 ЗН са само тези лица, посочени от закона да наследят при откриване на конкретното наследство, ето защо въззивниците-ищци са материално-правно легитимирани да заведат иска.

Съгласно разпоредбата на чл.31 ЗН: „За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите“.

Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав 4 приема, че следва да бъдат обсъдени въведените от В.К., чрез адв. Гьорчева, правозащитни възражения относно заплатени от страната парични средства за извършени операции на наследодателката.

В тази връзка по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От показанията на св.Е. се установява, че за операцията на наследодателката В. през 2015г. необходимите суми за консумативи били заплатени изцяло от В.

К., както самата В. й доверила в личен разговор между двете.

Не се спори, че от пролетта на 2020г. В. живеела в жилището на К., понеже била във влошено здравословно състояние, единствено К. полагала фактически грижи за нея и свидетелката често я посещавала. При разговорите с В., тя научила, че всички суми за операции се заплащат от дъщеря й В., освен това присъствала лично, когато В. предала на другата си дъщеря - П. К., сума в размер на 1000лв. за бъдещото си погребение, но на практика преживяла дъщеря си и тази сума останала в семейството на К.и.

Аналогични са показанията и на св.К. – с. на страната. От тях се установява, че през последните години преди да почине, баба му живяла в дома на неговите родители – факт, който впрочем не се оспорва от страните.

През това време само майка му се грижела за нея и от разговорите с баба си, той разбрал, че разходите по нейните операции били покрити от неговите родители. Действително, баба му получавала пенсия, но имала и големи разноски, понеже преди да почине се налагало да бъде постоянно с памперси, закупували се лекарства, полагали се много грижи, защото тя била с болест на Паркинсон, вдигала кръвно, изпадала в кризи и трябвало денонощно до нея да има човек.

Както бе изложено, по делото са събрани и гласни доказателства, ангажирани от въззивниците-ищци. Разпитан е техният б. – св.С. К.. От неговите показания се потвърждава твърдението в отговора против исковата молба на В. К. относно стойността на двете операции – общо около 5 700лв.

Съдът кредитира показанията му, понеже този свидетел е заявил, че той лично разговарял с хирурзите, които му посочили колко ще струва планката за гръбначен стълб – 3 500лв. Освен това впоследствие била платена и някаква сума за избор на екип.

Що се отнася до операцията на дебелото черво – отново той разговарял с 5 хирурга и операцията възлязла на 1200 – 1300лв., понеже отново трябвало да се купува някакъв уред.

От показанията на този свидетел, обаче, не се установява неговото семейство да е участвало в тези разходи. По отношение на операцията на дебелото черво св.К. е заявил, че мисли, че наследодателката си имала пари и тя си я платила, а по отношение на първата операция заявява, че жената (вероятно неговата) е платила, а после са се разплатили с банката. Тези показания сочат на извод, че след заплащането на консумативите по операцията и престоя в болница, П. К. е получила сумите, заплатени от нея за операцията на майка им.

Налага се заключение, че семейство К.и не е поемало разходи за извършените на наследодателката операции, макар и фактически да са помагали, като напр. да я транспортират до лечебни заведения.

В показанията си същият свидетел заявява, че баба М. (В.) непрекъснато давала някакви спестени пари от продажбата на земеделски земи на неговата съпруга и тя ги предавала на сестра си – В. К.. Не се установи, обаче, за кой период става въпрос, кога са продавани земеделските земи и за какви суми се касае. Ето защо това свидетелско показание не опровергава заплащането на сумите за операциите на М. В..

При всичко така описано настоящият състав изцяло споделя извода на БРС, че В. К. е заплатила сумите за двете операции на майка си в размер на 5 700лв., а освен това Бургаският окръжен съд кредитира и твърдението, изложено в отговора против исковата молба, че преди 2020г. наследодателката предала на дъщеря си П. К. сумата от 1 000лв. за собственото си погребение, която сума останала в семейството, понеже К. починала преди М.В. и никой не се потърсил тези 1000лв.