Определение № 1283 от 05.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283 гр. Варна, 04.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500613 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Д. от гр. Варна срещу Определение № 94/08.02.2024 год., постановено по гр. дело № 587/2023 год. по описа на РС-Девня, с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му.

Жалбата е подадена в срок, срещу обжалваем акт, от страна с правен интерес от обжалване на определението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 587/2023 год. по описа на РС-Девня е образувано по искова молба на Н. А. Д. от гр. Варна, с която ищецът е поискал да бъде осъден Административният ръководител на РС-Варна съдията Магдалена Давидова Янева да му заплати сумата от 11 431, 00 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи дължимата държавна такса за производството по гр. дело № 12412/2022 год. по описа на РС-Варна, които вреди са причинени на ищеца от „неизпълнение на материално процесуални задължения“ на РС-Варна, изразяващо се в прекратяването на гр. дело № 12412/2022 год. по описа на РС-Варна (образувано по искова молба на настоящия частен жалбоподател срещу „Пристанище Варна“ ЕАД с ЕИК 103061301, със седалище гр. Варна, с която е бил предявен иск за заплащане на сумата от 285 784, 02 лева – обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за недопускането му до работа в ответното дружество за периода 28.06.1999 год. до 14.09.2022 год., на която ищецът Н. Д. бил възстановен с влязло в сила решение по гр. дело № 5834/1998 год. на РС-Варна) в закрито съдебно 1 заседание без съдът да насрочи публичен процес с участието на страните и без да изпълни процесуалните си задължения по приемане на доказателства.

Производството няколкократно е оставяно без движение и на ищеца са давани указания да изправи недостатъците на исковата си молба, вкл. и да уточни от какви точно действия или бездействия на съда са му причинени вредите, след което да уточни срещу кого предявява и иска си – срещу държавния орган, с който длъжностното лице или магистрат е в трудови или служебни правоотношения – в случая срещу РС-Варна, или конкретно срещу административния му ръководител съдия Магдалена Давидова Янева.

С молба от 16.10.2023 год. ищецът е уточнил е, че е увреден от неправомерните действия на съдията – докладчик по гр. дело № 12412/2022 год. по описа на РС-Варна, който прекратил делото в закрито заседание без да насрочи публичен процес с участието на страните и без да изпълни процесуалните си задължения по приемане на доказателства и от което бездействие ищецът е претърпял вредите, чието репариране претендира.

Развити са съображения, че Административният ръководител на РС-Варна „е юридическо лице на съда по чл. 80, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗСВ“ и отговарял солидарно с извършителя на нарушението – съдията докладчик по гр. дело № 12412/2022 год. по описа на РС-Варна. В същата молба ищецът е развил и съображения, че искът му е по реда на ЗОДОВ и че делата по ЗОДОВ се разглеждат с участието на прокурор. С молбата ищецът е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лева.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, който подлежи на разглеждане по общия ред, а не по реда на ЗОДОВ, тъй като с оглед наведените от ищеца твърдения, искът за обезщетение за вреди не попада в нито една от хипотезите на ЗОДОВ, вкл. не попада и в хипотезата на чл. 2в от ЗОДОВ, при което ищецът дължи държавна такса в размер на 4 на сто от цената на иска (чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК), а именно – в размер на 457, 24 лева. С разпореждане № 3796/011.2.2023 год. съдът е оставил отново без движение исковата молба и е дал на ищеца указания в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да довнесе по сметка на съда сумата от 447, 24 лева – разликата до пълния размер на дължимата държавна такса и да представи доказателства за това, като е предупредил ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания производството ще бъде прекратено.

В дадения срок указанията не са изпълнени и с обжалваното определение РС-Девня е върнал исковата молба и е прекратил производството.

Определението е правилно.

Правилна е преценката на съда, че предявения от ищеца иск за обезщетение съобразно наведените твърдения, не попада в нито една от хипотезите на ЗОДОВ, а е с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД, поради което подлежи на разглеждане по общия исков ред и съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК се дължи държавна такса в размер на 4 на сто от 2 цената на иска. Правното окачествяване от ищеца на накърненото му субективно право, защита на което той претендира с предявения иск, е ирелевантно. Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на твърдяното му да е накърнено субективно право, защото правната квалификация на иска обективно следва от наведените твърдения за факти и отправения въз основа на тях петитум и е служебно задължение на съда, тъй като е въпрос по приложението на материалния закон.

В случая дадените на ищеца указания с разпореждането № 3796/01.12.2023 год. – за довнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса, са коректни и неизпълнението им в срок има за последица прекратяване на производството, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК.

В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. А. Д. от гр. Варна срещу Определение № 94/08.02.2024 год., постановено по гр. дело № 587/2023 год. по описа на РС-Девня, с което е прекратено на основание чл.

129, ал. 3 ГПК производството по цитираното гражданско дело.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3