Определение № 451 от 02.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Пловдив , 02.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20215300501527 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., против Разпореждане от 28.05.2021 г., инкорпорирано в Заповед № 4841/28.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6496/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК в полза на жалбоподателя срещу ЕМ. АНГ. МЛ., ЕГН **********, за вземанията в размер на 98,89 лева – неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.06.2019 г.

В жалбата се излагат съображение за неправилност на атакуваното разпореждане.

Оспорва се извода на районния съд за нищожност и неравноправност на процесната клауза за неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между заявителя и ЕМ. АНГ. МЛ.. Сочат се аргументи и се цитира съдебна практика относно действителността на клаузата за неустойка. Моли се обжалваното разпореждане да се отмени и да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесното вземане.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Районен съд – Пловдив е бил сезиран от „Теленор България” ЕАД, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. АНГ. МЛ. за вземания в размер на 98,89 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 20.06.2019 г. за мобилен номер 359895187875. Претендирано е присъждане и на сторените в заповедното производство разноските.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, съдът е приел, че това вземане произтича от нищожна, респ. неравноправна клауза. Развити са мотиви, че уговорената в договора неустойка излизала извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, доколкото мобилният оператор получавал част от очакваната и уговорена печалба по договора, без да дължи насрещна престация до края на срока. Заповедният съд е счел още и че тази клауза е уговорена в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, поради което се явява неравноправна и договорена във вреда на потребителя.

Претендираното от заявителя вземане произтича от договор, сключен с потребител, поради което и заповедният съд е процедирал законосъобразно, извършвайки проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за наличие на нищожни и неравноправни клаузи в договора. Настоящата инстанция също така намира и за правилен крайния извод на съда.

Видно от съдържанието на представения договор за мобилни услуги от дата 20.06.2019 г., в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно ал. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, нейния размер и условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15 и т. 19 ЗЗП. Видно от текста на разглежданата клауза, размерът на неустойката се завишава с „част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на договора“. Тази уговорка се намира за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор. Последното не съответства на изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Касателно наличието на обосновано предположение за нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП се споделя изложено от заповедния съд в тази насока. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, 2 без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

Предвид горното въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност сумата от 98,89 лв. - неустойка при прекратяване на договора, да се дължи въз основа на неравноправни клаузи в потребителски договор, поради което правилно с оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за нея.

Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта, за която е било отхвърлено искането.

Въз основа на гореизложеното настоящата частна жалба се намира за неоснователна, а атакувания съдебен акт, като правилен, ще се потвърди.

Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.05.2021 г., инкорпорирано в Заповед № 4841/28.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6496/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на жалбоподателя срещу ЕМ. АНГ. МЛ., ЕГН **********, за вземанията в размер на 98,89 лева – неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.06.2019 г.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3