Определение № 493 от 20.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Ловеч, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500309 по описа за 2025 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №923/31.03.2025 г. постановено по ч.гр.д.№577/25 г. Ловешки районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на “Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от З.С.Б. против П. Т. Р. с ЕГН ********** с адрес **** за сумата 658,84 лв., главница, ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до изплащането й и е отхвърлил заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за горницата на главницата над 658,84 лв. до 715,83 лв, сумата от 83,57 лв. възнаградителна лихва за периода 30.07.23 г. до 8.09.23 г. 435,22 лв. обезщетение за забава за периода 31.07.23 г. до 31.03.25 г. и сторените разноски, като е указал на кредитора “Агенция за събиране на вземания“ АД възможността в 1-месечен срок от връчване на съобщението да предяви иск против длъжника за присъждане на вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАДСофия срещу разпореждане №923/31.03.2025 г. постановено по ч.гр.д.№577/25 от РС-Ловеч в частта, с което е отхвърлено заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 18,34 лв. възнаградителна лихва и 152,53 лв. обезщетение за забава с оплаквания, че то е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът е излязъл от правомощията си, като е коментирал клауза, на която искането за издаване на заповед не е основано, като цитира и практика на ВКС в този смисъл. Намира, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, като под допускания следва да се има предвид предвиждания за в бъдеще, а не разходи, част от ГПР и подробно пояснява какво се разбира под предвиждания в светлината на чл.19 от Директива 008/48 на ЕП и на Съвета относно договорите за потребителски кредит. Счита, че не е необходимо да се сочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Сочи, че в процесния договор са 1 посочени ГЛП и ГПР и общата сума, дължима от потребителя и това е достатъчно за да може потребителят да се запознае с обхвата на своето задължение и да прецени икономическата му тежест. Цитира практика на окръжни съдилища и АС-Бургас, като счита, че няма задължение да се сочи математическа формула за изчисляване на ГПР. Смята, че ЛРС няма правомощията да обявява недействителност на договора, като цитира практика в този смисъл. По отношение на лихвата за забава също приема, че съдът не е оправомощен да извършва проверка за правилността на изчисленията, а това следва да стане в едно исково производство

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд в атакуваната част като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за изпълнение за за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 18,34 лв. възнаградителна лихва и 152,53 лв. обезщетение за забава.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№577/2025 г.по описа на РС-Ловеч намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 2.04.2025 г., а жалбата е подадена на 4.04.2025 г./ССЕВ./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема, че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№577/25 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК **********, по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№4035/31.03.2025 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника П. Т. Р. с ЕГН ********** с адрес **** за сумата 715,83 лв., главница, ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до изплащането й сумата от 83,57 лв. възнаградителна лихва за периода 30.07.23 г. до 8.09.23 г. и 435,22 лв. обезщетение за забава за периода 31.07.23 г. до 31.03.25 г. и сторените разноски в размер на 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №785****/23.12.2022 г. сключен между ”Сити кеш“ООД като заемодател и длъжника като заемател, по силата на който са предоставени 850 лв. кредит на длъжника, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва представляваща 140,56 лв. на 37 погасителни седмични вноски, от които първите 2 в размер на 10,01 лв, следващите 6 в размер на 56 лв при първа погасителна вноска на 30.12.22 г. и последна с падеж на 8.09.2023 г. Твърди се в.12 от заявлението, че заявителя е придобил вземането на дата 5.08.2024 г. на основание договор за цесия от ”Сити кеш“ООД , включено в приложение №1 към рамков договор за покупко-продажба на вземания от 5.08.2024 г. изцяло със всички привилегии, обезпечения и принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем на дружеството, поради което претендират от Р. да заплати по сключения договор на заявителя горепосочените суми, ведно с разноските в заповедното производство. Съм заявлението е приложено пълномощно, документ за внесена ДТ, договор на потребителски кредит, погасителен план и в копие, заверено от заявителя.

2

С разпореждане №923/31.03.2025 г. постановено по ч.гр.д.№577/25 г. Ловешки районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на “Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от З.С.Б. против П. Т. Р. с ЕГН ********** с адрес **** за сумата 658,84 лв., главница, ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до изплащането й и е отхвърлил заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за горницата на главницата над 658,84 лв. до 715,83 лв, сумата от 83,57 лв. възнаградителна лихва за периода 30.07.23 г. до 8.09.23 г. 435,22 лв. обезщетение за забава за периода 31.07.23 г. до 31.03.25 г. и сторените разноски, като е указал на кредитора “Агенция за събиране на вземания“ АД възможността в 1-месечен срок от връчване на съобщението да предяви иск против длъжника за присъждане на вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено. В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11 т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.23 от ЗПК е присъдил само чистата стойност на главницата, като е посочено, че не следва да се присъжда и вземане за обезщетение за забава преди датата на подаване на заявлението, тъй като вземането за главница е парично, а падежа настъпва след покана.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

В случая се установява, че договорените клаузи в чл.5, касаещи осигуряване на обезпечения чрез поръчителство са неравноправни по следните съображения:

Очевидно е, че в непосилно кратки срокове заемателят е длъжен да подсигури двама поръчители или да предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. В този случай единствено изпълнимо остава третото условие, а именно заплащане на неустойка, договорена в чл.11 от договора, като в случая, тя съгласно договора и погасителния план е посочена на 748,44 лв. т.е. съставляваща 88% от дълга.

Според настоящият състав на ЛОС с това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, т.е. касае се за неравноправна клауза.

Следователно при положение, че горепосочените вземания не са включени в ГПР и срокът на действие на договора е изтекъл, в това производство следва да се присъди чистата стойност на кредита/ дължимата главница/ на основание чл.23 от ГПК. По този начин е процедирал и РС-Ловеч, следователно разпореждането е правилно.

3

По отношение претенцията за заплащане на законната лихва, представляваща обезщетение за забава преди датата на подаване на заявлението, съдът споделя изводите на заповедния съд, че доколкото вземането е парично, то падежа настъпва след покана. ЛРС не се е позовал на невъзможност да изчисли размера на лихвата, следователно възраженията в този смисъл на жалбоподателя са неоснователни.

Освен това настоящата инстанция констатира, че към заявлението си цесионерът не е приложил сключен договор за цесия и приложение №1 от дата 5.08.2024 г., с което да установи материалноправната си легитимация. Не е посочена и датата, на която длъжникът е уведомен за настъпилата цесия, за да може да се приеме, че тя има действие спрямо него.

ЛРС не е оставил без движение заявлението за отстраняване на тези нередовности на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, но съдебният състав счита, че с оглед изложените по-горе съображения за наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора за потребителски кредит е безпредметно отстраняване на тази нередовност, а и настоящата инстанция не би могла да влоши положението на частния жалбоподател. /арг. от разпоредбата на чл.271 ал.1 пред.2 от ГПК/.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че са налице пречките по чл.

411, ал. 2,т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение досежно претендираните вземания и заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд в частта за договорна лихва като противоречащо на закона поради очевидната нищожност на Договора за потребителски кредит.

Цитираната в частната жалба практика на окръжните съдилища не е задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на съда, по гореизложените съображения.

В частната жалба се възразява, че сумата, касаеща неравноправната клауза не се претендира, но след като се претендират частично дължими суми от главница и договорно възнаграждение, то очевидно длъжницата е заплатила част от дължимите седмични вноски с включени суми от неравноправната клауза и правилно заповедният съд е приел, че е имало и заплащане по неравноправни клаузи, за да присъди дължимостта на главницата в редуциран размер от претенцията, който не се атакува от жалбоподателя в отхвърлителната част.

С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Ловешки районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен в атакуваната му част.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №923/31.03.2025 г. постановено по ч.гр.д.№577/25 г. от Ловешки районен съд в частта, с която е отхвърлено заявлението по 4 искането за издаване на заповед за изпълнение на "Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от З.С.Б. против П. Т. Р. с ЕГН ********** с адрес ****за сумата от 18,34 лв. възнаградителна лихва за периода 30.07.23 г. до 8.09.23 г. и 152,53 лв. обезщетение за забава за периода 31.07.23 г. до 31.03.25 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5