Решение № 1122 от 18.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100513826 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.05.2021 г. по гр.д. № 24442/16 г., СРС, II ГО, 54 с-в е осъдил по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД С.Е. В., ЕГН **********, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, следните суми: сумата от 3356.54 лева. представляваща непогасена главница за периода от 06.04.2012г. до 05.11.2017г. по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители № 361 22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 1319.58 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.05.2013г. до 03.05.2016г., сумата от 1013.59 лева- неустойка за забава за периода от 04.05.2013 г. до 03.05.2016г., сумата от 183.29 лева- такси за управление на кредита за периода от 05.1 1.2012г. до 05.1 1.2016г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 581.20 леваразноски за настоящото производство. Осъдил е п о исковете с правно основание чл. 430, ал. 1, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД С.Е. В., ЕГН ********** и Г. Ж. Г., ЕГН **********, да заплатят в условията на солидарност на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, следните суми: сумата от 838.18 лева, 1 представляваща непогасена главница, дължима за периода от 04.11.2015г. до 06.11.2017г., по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители № 361-22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 83.71 лева- възнаградителна лихва за времето от 04.11.2015г. до 03.05.2016г., сумата о т 135.92 лева- неустойка за забава за периода от 04.11.2015г. до 03.05.2016г., сумата от 50.00 лева- такси за управление на кредита за периода от 05.11.2014г. до 05.11.2016г. Осъдил е по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД Г. Ж. Г., ЕГН **********, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, следните суми: 842.09 левапредставляваща непогасена главница, дължима за периода от 06.04.2012г. до 03.11.2015г., по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители № 361 -22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 576.08 л е в а - възнаградителна лихва, начислена за периода от 04.05.2013г. до 03.11.2015г., сумата от 370.87 лева- неустойка за забава за периода от 04.05.201 Зг. до 03.11.2015г., сумата от 41.64 лева. представляваща такси за управление на кредита, начислени за времето от 05.1 1.2012г. до 05.1 1.2014г., а на основание чл. 7 8 , а л . 1 ГПК- сумата от 634.03 лева- разноски за настоящото производство. Отхвърлил е исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу С.Е. В., ЕГН **********, за осъждането му да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, разликите над присъдените суми до пълните предявени размери на исковете срещу него, както следва: иска за главница- за разликата над сумата от 4194.72 лева. общо присъдена в негова тежест, до пълния предявен размер от 5034.83 лева. иска за възнаградителна лихва- за разликата над присъдената сума от 1403.29 лева до пълния предявен размер от 2896.11 лева и за периода от 06.05.2012г. до 03.05.2013г., иска за неустойка за забава- за разликата над присъдената сума от 1149.51 лева до пълния предявен размер от 1607.66 лева и за периода от 06.05.2012г. до 03.05.2013г., а искът за такси за управление на кредита- за разликата над присъдената сума от общо 233.29 лева до пълния предявен размер от 274.94 лева. Отхвърлил е исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Ж. Г., ЕГН **********, за осъждането му да заплати на „Първа инвестиционна банка44 АД, ЕИК ****, разликите над присъдените суми до пълните 2 предявени размери на исковете срещу него: иска за главница- за разликата над сумата от 1680.27 лева, общо присъдена в негова тежест, до пълния предявен размер от 2517.41 лева, иска за възнаградителна лихва- за разликата над сумата от 659.79 лева до пълния предявен размер от 1448.06 лева и за периода от 06.05.2012г. до 03.05.2013г., искът за неустойка за забава- за разликата над присъдената сума от 506.79 лева до пълния предявен размер от 803.83 лева и за периода от 06.05.2012г. до 03.05.2013г., а искът за такси за управление на кредита- за разликата над присъдената сума от общо 91.64 лева до пълния предявен размер от 137.47 лева. Осъдил е „Първа инвестиционна банка44 АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С.Е. В., ЕГН **********, сумата от 144.33 лева- разноски за настоящото производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Разсадника Коньовица“, ****, чрез пълномощника по делото адвокат Е.И. от САК, с адрес: гр.София, ул.“**** в частта, в която С.Е. В. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, следните суми: сумата от 3356.54 лева. представляваща непогасена главница за периода от 06.04.2012г. до 05.11.2017г. по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители № 361 22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 1319.58 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.05.2013г. до 03.05.2016г., сумата от 1013.59 лева- неустойка за забава за периода от 04.05.2013 г. до 03.05.2016г., сумата от 183.29 лева- такси за управление на кредита за периода от 05.1 1.2012г. до 05.1 1.2016г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 581.20 леваразноски за настоящото производство, както и солидарно с Г. Ж. Г. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, следните суми: сумата от 838.18 лева, представляваща непогасена главница, дължима за периода от 04.11.2015г. до 06.11.2017г., по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители № 361-22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 83.71 лева- възнаградителна лихва за времето от 04.11.2015г. до 03.05.2016г., сумата от 135.92 лева- неустойка за забава за периода от 04.11.2015г. до 03.05.2016г., сумата от 50 лева- такси за управление на кредита за периода от 05.11.2014г. до 05.11.2016г. с мотиви, изложени в жалбата.

Те могат да бъдат обобщени по следния начин: твърди се, че ищецът не е активно 3 легитимиран по предявените искове, тъй като договорът за кредит и поръчителство е сключен с „МКБ Юнионбанк“ АД, като по делото липсват доказателства, установяващи правоприемство от страна на ищеца на банката, с която договорът е сключен. Ответникът, като поръчител, не е уведомен за настъпилите промени в правоприемство от страна на ищеца. Решението, като постановено по недопустим иск следва да бъде обезсилено. Съдът неправилно е приложил погасителната давност, поради което само на това основание исковете следва да се отхвърлят, особено за лихви, чието вземане се погасява с три годишна давност. Неправилно срещу ответника С.Е. В. се претендира солидарна отговорност наред с ответника Г. Ж. Г., тъй като С.Е. В. не може да бъде поръчител на Г. Ж. Г.. Той е бил поръчител на наследодателя си, но не и на неговия наследник. Приложената солидарна отговорност по отношение на втория ответник води до суми, които значително ще надвишат дължимата сума, което е недопустимо. Недопустимо е след като ищецът претендира суми от наследника Г.Ж., да претендира и суми от С.Е. В. като поръчител. Предявеният срещу него иск като поръчител се явява неоснователен и поради това, че ищецът преди да насочи вземането си срещу този ответник като поръчител, не е предявил иск срещу длъжника, респ. срещу наследниците му в рамките на предвидения от чл.147 от ЗЗД шестмесечен срок. След като не е сторил това, ищецът губи правата си да претендира суми от С.Е. В. като поръчител. Задължено по кредита е лицето С.

И. В.а, починала на 01.09.2011 г., а С.Е. В. е неин поръчител, а не на друго лице. След като ищецът не е предявил вземането си в рамките на шестмесечния срок срещу наследниците на длъжника, вземането му срещу С.Е. В. като поръчител е преклудирано.

Моли съда да постанови решение, с което да обезсили процесното като недопустимо или да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемият/ищец „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представляван от изпълнителните директори, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В. В. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане само на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Въззиваемият/ответник

Г. Ж. Г., чрез назначения му особен представител адвокат С.Й. П., със служебен адрес: гр.София, бул.“****, стая 143 е депозирал отговор на въззивната жалба, в който заявява изрично, че не 4 оспорва решението, като твърди, че същото е правилно, законосъобразно и обосновано.

СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД (в качеството му на универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД) на следните суми: сумата от 5034.82 лева, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители № 361- 22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД и Договор за поръчителство № 361-24/05.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 2896,12 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.04.2012г. до 03.05.2016г., сумата от 1614.86 лева-неустойка за забава за периода от 05.05.2012г. до 03.05.2016г., както и сумата от 274.94 лева, представляваща такси за управление на кредита за периода от 05.11.2012г. до 05.11.2016г., като се претендира за 1/2 част от тези суми да бъдат солидарно осъдени ответниците С.Е. В. и Г. Ж. Г., а за останалата 1/2i част да бъде осъден единствено ответникът С.Е. В..

И щ е ц ъ т твърди, че на 05.11.2009г. бил сключен договор за потребителски кредит между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя паричен заем в размер на 6000 лева, а кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 96 равни месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница, в срок до 05.11.2017г. Съгласно раздел I, т. 4.1 от договора за кредит за първата година 5 от срока на кредита главницата се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,95 %, като след изтичане на едногодишния период непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия дванадесетмесечен SOF1BOR плюс фиксирана надбавка в размер на 9.80 пункта, но не по малко от 18.95 %, а съгласно т. 6 от същия раздел при нарушаване на сроковете за заплащане на която и да е вноска по кредита върху просрочената част от главницата за времето на просрочието банката събира от кредитополучателя наказателна лихва, включваща договорната лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта, която се начислява на годишна база. Твърди, че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит бил сключен договор за поръчителство от 05.11.2009г. между банката и С.Е. В., съгласно който последният се задължил солидарно с кредитополучателя да отговаря за цялото задължение, ведно с всички лихви, такси и комисионни по договора за кредит. Сочи се, че кредитът е в просрочие, считано от 06.04.2012г., поради което се претендира формираните от тази дата до края на срока на договора задължения за главница, възнаградителна лихва, неустойка за забава и такси за управление на кредита. Кредитополучателят С. И. В.а е починала на 01.09.2011г., като е оставила за свои наследници по закон Е.С. В.- съпруг, Г. Ж. Г. и С.Е. Г.синове, които към датата на исковата молба се явяват единствени нейни наследници с оглед настъпилата на 26.12.2014г. смърт на Е.С. В.. При тези доводи се иска осъждане на ответника С.В. да заплати на ищеца цялата неизплатена по договора за кредит сума- 1/2 в качеството му на наследник на кредитополучателя, и 1/2- в качеството му на поръчител, в условията на солидарност с другия наследник по закон Г. Ж. Г..