Решение № 3135 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3135 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20231110217668 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Образувано е по жалба на В. Ж. И. срещу наказателно постановление /НП/ без номер и дата, издадено от замеестник-кмета на Столична община /СО/, направление «Транспорт и градска мобилност», с което на основание чл.186, вр. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за осъществен състав на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лв. за това, че на 07.05.2021 г. в 10.25 ч. в гр.София в кръстовището между ул.“Гебедже“ и ул.

“Съвет на Европа“, с посока към ул.“Хайдушка поляна“, извършила нарушение - неправилно паркиране на кръстовище – с моторно превозно средство лек автомобил "В."с рег. № **********, червен металик, собственост на жалбоподателя, с което пречи на останалите участници в движението.

В законоустановения срок в нарочна жалба жалбоподателят е релевирал доводи касателно незаконосъобразност и неправилност на издадения фиш.

Жалбоподателят предлага процесният фиш да бъде отменен. Същият, редовно призован за съдебно заседание, се явява. Поддържа жалбата и моли съда за отмяна на НП. Подробно се аргументира в писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено бележки в защита на тезата си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява по прекомерност на адвокатско такова.

Софийски районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:

1

По допустимостта на жалбата:

Тя е депозирана от правоимащо лице в предвидения срок, насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна:

На 07.05.2021 г. в 10.25 ч. в гр.София в кръстовището между ул.“Гебедже“ и ул. “Съвет на Европа“, с посока към ул.“Хайдушка поляна“, извършила нарушение - неправилно паркиране на кръстовище – с моторно превозно средство лек автомобил "В."с рег. № **********, собственост на жалбоподателя, с което пречи на останалите участници в движението. Във връзка с горното е съставен фиш серия СО № 000070 от 07.05.2021 г., издаден от св.С. М. Н., на длъжност инспектор в Център за градска мобилност ЕАД, гр.София, с който на основание чл.186, ал.2, вр. чл.167, ал.2, т.1, чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за осъществен състав на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/лв. Фишът е подписан от съставителя, както и от нарушителя, като в графа „обяснения и възражения“ последният е отразил възраженията си по акта. Жалбоподателят се е ползвал от правото си да подаде и писмено възражение срещу акта в законоустановения срок.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, позовавайки се на приложените гласани и писмени доказателства/ показанията на св.С. М. Н., АУАН, скица от организацията на движението за процесния пътен участък, снимков материал, писмено възражение, заповеди за компетентност и длъжностна характеристика, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира заявеното от свидетеля Н. в съдебно заседание по повод съставения от него акт за установяване на административно нарушение като последователно и логично, в унисон с останалите доказателства по делото. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред, като относими.

При така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намери за установено следното:

Съгласно посоченото от наказващия орган, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, свързана с правилата за престой и паркиране в района на кръстовище. Следва да се има предвид, че посочената разпоредба съдържа няколко отделни забрани, които могат да се приложат само в условията на алтернативност.

Съдът констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Липсва посочване на номер и дата на процесното 2 наказателно постановление, а това има съществено значение за преценка на преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Правото за защита на санкционираното лице е нарушено, тъй като то е поставено в невъзможност да се запознае с административното обвинение, със задължителните реквизити на същото, сред които, безспорно, е датата на издаване на санкционния акт на административнонаказващия орган - самостоятелно основание за отмяна на НП, на формално основание.

На следващо място, по делото няма убедителни доказателства за това, че инкриминираното моторно превозно средство лек автомобил "В." с рег. № ********** е собственост на жалбоподателя, като не са приложени каквито и да било документи в тази посока.

Съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на правната квалификация на нарушението, изхождайки от цифровата формулировка: видно от отразеното в АУАН, на жалбоподателя, на основание чл.186, ал.2, вр. чл.167, ал.2, т.1, чл.189, ал.1 от ЗДвП, за осъществен състав на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. административнонаказващия орган /АНО/ в наказателното постановление е фиксирал писмено в правната квалификация на нарушението като санкционна норма тази по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП. Констатира се липса на идентитет между отразеното в акта, и в наказателното постановление. От описанието на административното нарушение не става ясна волята на АНО. То е и непълно и неточно, лишено от коректност от към посочване на правното основание за налагане на законовата санкция на жалбоподателя. Нормата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП гласи: „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Доколкото последната разпоредба визира няколко различни хипотези, не се установява цифрово коя от тях се вменява на жалбоподателя: неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, или паркира на спирка за обществен превоз на пътници или паркира на кръстовище. В заключение, непосочването или некоректното посочване на нормата, с която едно деяние е обявено за административно нарушение, както и съответстващата на нарушението санкционна норма е особено съществен порок на акта, с който се реализира административнонаказателната отговорност, тъй като се накърнява правото на защита на посочения нарушител, а по отношение на твърдяното нарушение не може да се осъществи и надлежен съдебен контрол относно това, дали са налице елементите от състава на нарушението.

Съдебната практика и правна доктрина единодушно приемат, че сочените пороци винаги представляват самостоятелно и достатъчно основание за незаконосъобразност на крайния акт, с който се реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя, затова съдът не намира за необходимо да изследва наведените доводи в пълнота.

Така съдът формира правен извод, при констатирани допуснати съществени нарушения, ограничаващи правата на жалбоподателя, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

3

С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

По съображения, приведени до тук, и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление /без номер и дата/, издадено от замеестник-кмета на Столична община /СО/, направление «Транспорт и градска мобилност», с което на жалбоподателя, на основание чл.186, вр. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лв.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4