Определение № 883 от 04.08.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 883 гр. София , 04.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Весислава Иванова

Маргаритка Шербанова

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600846 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава 22. НПК, вр.чл. 446, ал. 2 НПК и е образувано по жалба на началника на Затвора - гр. *** срещу Определение № 74 от 6.7.2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Наказателно отделение, постановено по н.ч.д. № 334/21 г. в открито съдебно заседание на 6.7.2021 г. С определението е оставено без уважение предложението на началника за замяна на режима на изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения М. П.

М. от общ в строг.

В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване е подадена частна жалба, с която се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което предложението да бъде уважено. В подкрепа на отправената претенция се излагат съображения, които в обобщен вид се свеждат до поддържаното, че поведението на осъдения по време на изпълнението на двете последователни присъди следва да се разглежда в цялост. Основно се изразява несъгласие с тезата на съда, развита в определението, че нарушенията са били допуснати по време на изтърпяване на наказанието по приведената в изпълнение присъда, но не и по време на изтърпяването на второто поред наказание. Развиват се и конкретни доводи досежно твърдените системни нарушения на установения ред и отрицателното влияние на осъдения върху останалите, за да се аргументира необходимостта от смяната на режима в строг.

Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:

Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в досието на лишения от свобода документи, както и данните за изтърпените досега наказания.

Въз основа на доказателствата правилно е отчетена следната, относима за изясняването на предмета на делото, фактология:

М. П. М. е осъден да изтърпи последователно две наказания – единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, определено с влязло в сила на 3.9.2020 г. определение на Районен съд - Перник, постановено по н.ч.д. № 284/20 г., и седем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, наложено по н.о.х.д. № 1284/20 г. на РС – Перник с определение, влязло в сила на 18.8.2020 г.

От справката от затвора се установява, че към момента осъденият вече търпи второто наказание, считано от 4.6.2021 г., като първото е било изтърпяно към тази дата.

Установява се, че за периода от 12.1.2021 г. до 28.4.2021 г. осъденият М. е бил санкциониран четири пъти с различни наказания за осъществени от него нарушения на установения в пенитенциарното заведение ред. Оттогава до настоящия момент осъденият не е наказван.

При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че не са налице основания за промяна на режима, тъй като при изпълнение на настоящото, второ поред, наказание лишаване от свобода осъденият не е допуснал никакви нарушения, нито пък има доказателства за това да е влияел отрицателно на другите лишени от свобода. САС споделя напълно застъпената от първия съд позиция, че в случая са налице доказателства за това, че осъденият е извършил системни нарушения по време на изтърпяване на предходното наказание, когато обаче не са били взети мерки за промяна на режима в потежък. Според началника на затвора, ако той е бил променен тогава, то би било нелогично второто наказание да се търпи при общ режим. Съдът има същото виждане, но отбелязва, че то не влиза в конфликт с принципното разрешение, предприето от предходната инстанция и споделено от настоящата. В очертаната като възможна хипотеза (на промяна на режима в по-тежък по време на изтърпяване на първото наказание) осъденият би търпял и второто при този по-тежък режим, защото така е предвидено в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ППЗИНЗС, постановяваща, че „ако се получи присъда или определение, с които е определен по-тежък режим от този, на който лишеният от свобода се намира в момента, той се поставя незабавно на по-тежкия режим. Когато лишеният от свобода вече е бил на такъв или на по-тежък режим, тази разпоредба се прилага само ако за престъпленията не следва да се определи общо наказание на основание чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс“. Освен това, в чисто хипотетичен план е възможно да има времево прекъсване (в предвидените от закона случаи) между изпълнението на първото и второто наказание. Не би имало никаква логика при началото на изпълнението на второто да се търси промяна на режима с аргументи, касаещи 2 изпълнението на вече изтърпяното наказание.

Изтъкнатите съображения определят като безпредметно обсъждането на доводите касателно факта на системните нарушения. Първостепенният съд е заключил, че такива не са налице по време на изпълнението на второто наказание. И това му заключение е обосновано, защото е съответно на данните за времето на осъщественото последно нарушение. По същество това не се и оспорва с жалбата. В случай че осъденият допусне нарушения по време на изпълнение на това наказание, пред затворническите власти остава отворена възможността да процедират по реда на чл. 67, ал. 1 т. 2 ЗИНЗС.

Мотивиран от изложените съображения, съдебният състав намери, че определението на КОС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл.

345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 74 от 6.7.2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Наказателно отделение, постановено по н.ч.д. № 334/21 г. в открито съдебно заседание на 6.7.2021 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3