Решение № 5834 от 17.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5834 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100503683 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 20036291 от 17.05.2022 г., постановено по гр. д. № 52035/2018 г. по описа на СРС, Трето ГО, 142 състав, частично е уважен предявеният от Ж. Н. К., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, като е осъдена Столична община да заплати на Ж. Н. К.: сумата от 2 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болка и страдание, в резултат от нападение на безстопанствени животни – кучета, на 21.02.2018 г. в района на 25 ДКЦ ЕООД, гр. София, ж.к. „Младост” 3, ул. ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата над уважената част от 2200 лева до пълния предявен размер на иска от 20 000 лева; сумата от 102,06 лева за периода от 22.02.2018 г. до 07.08.2018 г., представляваща лихва върху главницата за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 102,06 лева до пълния предявен размер от 927,78 лева; на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 40 лева имуществени вреди, представляваща направени вследствие на нападението медицински разходи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1.84 лева за периода от 23.02.2018 г. до 07.08.2018 г., представляваща лихва върху главницата за имуществени вреди; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 258,50 лева, представляваща разноски в производството, съобразно уважената част от иска.

1

Срещу така постановеното решение, в частта, в която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника – Столична община, чрез процесуалния представител – адв. А. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че Столична община е изпълнила задълженията си, произтичащи от ЗЗЖ и ЗВМД, а самото съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно и допускането му не е равносилно на неизпълнение на законови задължения.

Сочи, че в настоящия случай не се установява противоправно бездействие, тъй като законодателят е възложил конкретни мерки, които са били изпълнени, но не е предвидил постигането на конкретна цел. Изтъква, че по делото не е установено, че кучето е безстопанствено, както и че не бил установен механизмът на инцидента, тъй като от събраните доказателства не можело да се направи извод за начина, по който е станал инцидента, нито за причинно-следствената връзка. Моли съда да отмени решението и да отхвърли в цялост предявените искове, както и да присъди направените във въззивното производство разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която исковете са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълния предявен размер на исковете, е подадена въззивна жалба от ищеца – Ж. Н. К., чрез пълномощник – адв. А. Л., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и в този смисъл не е справедливо. Изтъква, че СРС не е установил правилно фактите, като е посочил, че ищцата е родена през 1981 г., а видно от нейното ЕГН пострадалата е родена през 1964 г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове изцяло, като присъди и направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Ищецът не е подал отговор на въззивната жалба на ответника.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса от ищеца и ответника, поради което са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника и въззивната жалба на ищеца за неоснователни.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.

3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствени кучета срещу Столична община за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат 3 осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Столична община чрез своето действие или бездействие.

Настоящият състав на съда намира, че по делото ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че получените вследствие на инцидента на 21.02.2018 г. в района на 25 ДКЦ ЕООД, гр. София, ж.к. „Младост” 3, ул. **** наранявания на лявата подбедрица са следствие от ухапване от безстопанствено куче. В тази връзка следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля Василева, която е очевидец на инцидента, и чиито показания съдът намира за последователни, конкретни и обективно дадени и кредитира с доверие се установява, че през февруари 2018 г. в „Младост” 3 видяла как срещу ищцата върви глутница от около 4-5 кучета, като при разминаването с кучетата на тротоара едно от кучетата я е захапало за крака, потекло кръв, а ищцата се разплакала и се свлякла на земята. Посочва, че кучетата не са имали нашийници или намордници и не били водени от никого, било ясно, че това са глутница кучета, които нямат стопани и които е виждала и на други места, а намиращите се наблизо хора споделили, че често се случват в този район подобни инциденти.

От заключението на назначената СМЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, както и от медицинската документация – съдебномедицинско удостоверение № 141 от 22.02.2018 г., болничен лист № Е20180289076 от 22.02.2018 г., амбулаторен лист № 316 от 22.02.2018 г., приета и приложена по делото, се установява, че ищцата е получила в областта на задната и вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в средната трета, общо 4 на брой рани, подредени в една обща конфигурация, с размери 0,7/0,3 см., 0,7/0,1 см., 2/0,1 см. и 3,5/0,1 см.

Областта около раните била обхваната от уморено изразен оток и бледо мораво кръвонасядане на площ 15/13 см. Според заключението описаните кожни рани като механизъм се получават от действието на тъпоръбести предмети и могат да се получат от ухапване от куче, за каквото, видно от медицинските документи ищцата е съобщила, че се е случило на 21.02.2018 г., като е била прегледана на 22.02.2018 г. Медико-биологичната характеристика на процесните кожни рани по лявата подбедрица на ищцата е временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице посочва, че травмите водят до интензивни болки, страдания и временно нарушена функция на крайника (опорна и ходилна). Направена е хирургична обработка на раните. Според заключението липсата на проследяваща медицинска документация от контролен преглед не позволява да се прецизира точен срок на възстановяване, но функцията на крайника следва да е възстановена до 3-4 седмици.

Възражението за недоказаност на обстоятелството, че ищцата е ухапана 4 от куче и че кучето е безстопанствено, е неоснователно, тъй като този факт е установен от носещия тежестта за доказването му ищец с гласни доказателства, а за опровергаването му ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, вкл. за наличието на конкретен собственик на кучето.

С оглед на гореизложеното и противно на оплакването във въззивната жалба на ответника, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че на 21.02.2018 г. ищцата е била ухапана от безстопанствено куче в района на 25 ДКЦ ЕООД, гр. София, ж.к. „Младост” 3, ул. ****.

Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и план за действие на съответната община, като кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана и ежегодно внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.