Присъда № 60 от 14.12.2021, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 60 от 14.12.2021 г. по НОХД № 419/2021 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу В. Г. В. от с.О., общ.Т., обл.Я., за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 15.05.2020 г. в гр.Кърджали.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Намира за доказано, че същият е извършил деянието, както от обективна, така и от субективна страна. Безспорно се установило, че на паркинга пред супермаркет „Б.“ се случил инцидент, предизвикан от св.Ю.Л.-пострадал в настоящото производство. Независимо от това, според психиатрично-психологичната експертиза подсъдимият не бил извършил деянието в състояние на афект. По делото се установило, че В.В. взел дървена пръчка, с която ударил св.Л.. Ударът попаднал в областта на главата му и в областта на лявата ръка, при което се получило процесното увреждане. Прокурорът намира обвинението за доказано и от назначената съдебномедицинска експертиза. До извода, че телесната повреда е причинена в резултат на удара с пръчката водели многобройните косвени доказателства, а именно показанията на разпитаните полицейски служители, които първи се отзовали на местопроизшествието. Пред тях св.Л. заявил, че бил ударен с дървена пръчка в областта на ръката. В подкрепа на обвинението били и показанията на другите разпитани по делото свидетели. Безспорно се установило, че нямало друго лице, което да е съпричастно към нанесената средна телесна повреда на пострадалия, както и че счупването на малкия пръст на лявата ръка възникнало след нанесен удар от страна на подсъдимия.

Прокурорът пледира при определяне на наказанието на В.В., съдът да вземе предвид чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и младежката възраст. Затова моли на същия да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК, а именно „пробация“ с първите две задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца. На подсъдимия следвало да се възложат и разноските по делото.

Подсъдимият В. Г. В. н е се признава за виновен по предявеното обвинение, но дава обяснения за случилото се на процесната дата и място.

Твърди, че не е извършил нищо, с което да е виновен и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, тъй като нито един свидетел не посочил В. да е извършител на дянието. Макар по делото да имало 6 преки очевидци на случая, прокурорът призовавал за постановяване на осъдителна присъда само върху косвени доказателства.

Нямало нито едно пряко доказателство, че подсъдимият е извършил престъплението, нямало и косвени такива. В.В. бил пострадалият в случая, а 1 агресорът – този, чийто интереси защитавало държавното обвинение. Именно последният налетял на бой, тръгнал да удря и да бие. Изобщо не било установено твърдяното от прокурора обстоятелство, че подсъдимият е взел дървена пръчка и ударил Ю.Л. по главата и ръката. Категорично нямало данни и за умисъл в поведението на подсъдимия, нито пряк, нито евентуален.

Тъй като нямало доказателства В.В. да е извършил деянието, защитата моли същият да бъде оправдан.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Г. В. е роден на ******* г. в гр.Д., обл.К., с постоянен адрес с.О., общ.Т., обл.Я., български гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни.

На 15.05.2020 г. вечерта, след 21.00 часа, подсъдимият В.В. и св.Б.М. отишли пред магазин „Б.“ в гр.Кърджали с лек автомобил „М.“. Автомобилът се управлявал от св.М., а подсъдимият пътувал на предната седалка до него.

По същото време там се намирали и свидетелите Ю.Л. и Т.М., които се движели с управляван от последния лек автомобил марка „Ф.Г.“. Докато паркирали пред магазин „Б.“, между водачите на посочените два автомобила възникнал конфликт за отнето предимство. Първоначално спорът бил само словесен, като двете страни разменили реплики помежду си, но след това конфликтът прераснал и във физически. Св.Ю.Л. слязъл от автомобила „Ф.Г.“, като носел в ръка дървена пръчка с дължина 71 см. Той се насочил заплашително към колата, в която се намирали В.В. и св.Б.М., а след него вървял и св.Т.М.. Подсъдимият слязъл от автомобила „М.“ и се опитал да отдалечи св.Ю.Л., при което последният му нанесъл силен удар по главата с дървената пръчка. Вследствие на удара, който получил в областта на главата, подсъдимият В. загубил равновесие и паднал на земята на колене, но след това се изправил. Междувременно св.Б.М. също слязъл от автомобила „М.“ и се опитал да вземе дървената пръчка от св.Ю.Л., но безуспешно. Последвал втори удар от страна на Ю.Л., който този път бил насочен към св.Б.М..

Св.Ю.Л. замахнал с дървената пръчка към Б.М., при което му нанесъл удар в областта на лявата ръка. Веднага след това св.Л. побягнал в посока към близкия хипермаркет „К.“, като в ръката си продължавал да носи и дървената пръчка. На бордюр до паркинга на магазин „К.“ той се спънал и паднал по лице на земята, изпускайки пръчката. В този момент св.Л. бил застигнат от В.В. и св.Б.М.. Подсъдимият взел от земята дървената пръчка и с нея ударил Ю.Л. няколко пъти в областта на главата, след което хвърлил пръчката.

Св.Б.М. също посегнал физически на Ю.Л., като му нанесъл удари с юмруци и ритници по главата, тялото и крайниците. После подсъдимият и св.М. тръгнали да се връщат към магазин „Б.“. Докато вървели, Ю.Л. ги замерил с дървената пръчка, но не успял да ги удари. През това време св.Т.М. свалил от багажника на автомобила си метален предмет, наподобяващ релса и се насочил към посоката на подсъдимия и св.Б.М.. В този момент обаче на 2 паракинга до магазин „Б.“ дошъл полицейски автопатрул в състав свидетелите Р.П. и Е.Н., които извършвали обход в района. Затова св.Т.М. оставил металния предмет. Подсъдимият В.В. и св.Б.М. отишли до полицейските служители и съобщили, че били нападнати от две лица с бухалка и метален предмет. Самоличността на тези две лица също била установена, а именно свидетелите Ю.Л. и Т.М.. На място пристигнал и друг екип полицейски служители – свидетелите С.О., С.М. и С. Р.. Те извършили проверка и установили участниците в конфликта. С протокол за доброволно предаване св.Т.М. предал на полицейския служител С.О. 1 бр. дървен сап и 1 бр. метален багажник за автомобил. Впоследствие и четиримата участници в конфликта били освидетелствани в СПО-Кърджали, а подсъдимият В.В. и свидетелите Б.М. и Т.М. били задържани по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

Според заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2020 г., Ю. А. Л. на инкриминираната дата е получил следните увреждания: счупване в основата на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка; разкъсно-контузна рана на главата; охлузвания на кожата на лицето и крайниците. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и добре отговарят да са възникнали по начина, съобщен от пострадалия. Счупването на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка добре отговаря да е възникнало при удар с твърд тъп предмет /дърво/, така, както съобщил Ю. А.

Л.. Останалите описани травматични увреждания са възникнали при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет - падане върху или удари с такъв предмет. Счупването в основата на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един-един и половина месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. При разпита в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че счупването в основата на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка може да се получи, както от нанесен удар с твърд предмет, така и само от падане на земята. Не е възможно с категоричност да се разграничат тези два механизма, като и при двата изпитаната болка възниква веднага. По-голяма е вероятността от падане да е настъпило счупването, поради факта, че в областта на първата фаланга на пети пръст няма дебела обвивка на костта. Затова, ако там се нанесе удар с твърд тъп предмет, по-вероятно е освен счупването, да има и рана, т.е. разкъсване на кожата в областта на меките тъкани, а такава рана не е установена. От удар с ритник също може да се причини счупването на пръста на лявата ръка. Относно разкъсно-контузната рана, вещото лице сочи, че е с локализация в теменната област на главата и по-вероятно е да е получена при удар с твърд тъп предмет. Охлузванията на кожата на лицето и крайниците също може да се получат при падане, тъй като тогава са достъпни за действие 3 на твърд тъп предмет.

От назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 69/2020 г. се установява, че подсъдимият В.

Г. В. на инкриминираната дата е получил следните увреждания: разкъсноконтузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и крайниците. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възниткнали, както съобщил В.

– при удар с дървен прът /бухалка/. Охлузванията на кожата на долните крайници са възникнали при тангенциалното действие на твърд предмет и добре отговарят да са получени при падане върху такава повърхност.

Разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Видно от назначената комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза № 70/2020 г., подсъдимият не се води на учет в ДПБ-Кърджали и не страда от психиатрично заболяване, вкл. и такова, пречещо му да участва в наказателния процес и да носи наказателна отговорност. Към момента на извършване на деянието и към датата на експертизиране той бил със запазени базови способности да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Н е се установяват данни за кракотрайно или продължително разстройство на съзнанието. От направените психиатрични и психологични изследвания, проучване на анамнезни данни, не се установяват данни В.В. да е бил в състояние на физиологичен афект /състояние на силно раздразнение/ към момента на нанасяне на удари на Ю.

А. Л., предизвикано от последния. В личностовото развитие и структура не се установява клинична психопатология. Съответни за възрастта и придобития житейски опит са интересите и насочеността на личноста, уменията за решаване на проблеми в различни области на живота и ефективния живот и самоконтрол на подсъдимия. Същият може да участва в наказателния процес и не страда от психически недостатък, който да му пречи да се защитава сам.

Срещу Ю. А. Л. също било образувано и проведено наказателно производство за причинена на процесната дата и място средна телесна повреда на Б. Р. М., изразяваща се в счупване на четвъртата дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства по делото, а именно: частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите Т.М., Р.П., Е.Н., С.О., С.М. и С. Р., дадени на съдебното следствие; показанията на свидетеля Ю.Л., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетеля Б.М., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, 4 прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; показанията на свидетеля Е.м., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетеля Г.М., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2020 г.; заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 69/2020 г.; заключение по назначената на досъдебното производство комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза № 70/2020 г.;