Решение № 1058 от 21.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. В., 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501111 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№102510/17.12.2024г., подадена от С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, чрез адвокат С.

Д., против Решение №4254/26.11.2024г., постановено по г.д.№3473/2023г. по описа на ВРС, 43 състав, поправено с Решение №943/17.03.2025г., постановено по г.д.№3473/2023г. по описа на ВРС, 43 състав, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, по отношение на С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, че М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, е собственик на 1/2 от недвижими имоти с адрес град В., ул. „Ц.Б. III“ №34, а именно:

615/1001 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на град В., целият с площ от 1001 кв.м, при граници на целия имот: ПИ с идентификатори - *******, *********, ******, ******* и ******* и на изградената в този имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор *******.1, с площ от 119 кв.м, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 03.05.1995г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023г., както и на поземления имот - недвижим имот – магазин, представляващ сграда с идентификатор *********, с адрес: град В., ул. „Ц.Б.

III“ №34, с площ от 49 кв.м., въз основа на упражнено давностно владение в периода от 31.08.2007г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023г.

В жалбата се излага следното: Неправилно съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по възражението, че ищецът Т. не е придобила собствеността на процесните недвижими имоти, с предоставяне на средства, тъй като такъв 1 способ за придобиване на собственост не е предвиден. Ищецът не е била срана по придобивния договор и не е налице персонална симулация. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства се е установило, че ищецът не е лицето, което е упражнявало единствено фактическата власт върху имотите.

Поддържа се, че всички свидетели са твърдели, че ответникът непрекъснато е бил в имота. А процесните имоти са придобити от него посредством предварителен договор, обявен за окончателен с влязло в сила решение.

Приема се, че съвместното или разпределеното ползване между него и ищеца, може да обоснове държане, не и владение от страна на М. Т.. Придобивното основание изключва самосъзнанието за собственост на ползвателя, респективно намерението за своене. Сочи се, че твърденията за извършени разходи за ремонт от страна на ищеца могат да се приемат като действия на обикновено управление и не могат да обосноват промяна на намерението от държане в своене, а единствено биха могли да обосноват, последваща претенция за заплащането им. На следващо място се посочва, че съдът неправилно е приел, че ищецът Т. най – късно към 31.08.2007г. е установила фактическа власт спрямо търговския обект с идентификатор *******.2.6, построен в ПИ 1802 и се поддържат изпоженените до тук аргументите и по отношение на този имот. От приетата и необсъдена от съда документация се приема, че ответникът е възложител и инвеститор на Строеж – промяна по реда на чл.154 ЗУТ на два гаража в магазин за плодове. Конкретизира се, че строителните работи са извършвани още от 2005г. и 2009г., поради което неправилно е прието, че М. Т. е упражнявала фактическата власт от 31.08.2007г. Моли се да се отмени обжалваният съдебен акт и делото да се реши по същество. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор М. Й. Т., чрез адвокат С.

Х., в който е изложено, че владението на процесните имоти е предадено на ищеца и ответника при сключване на предварителния договор и при нормално развитие на правоотношението, най – вероятно ищецът Т. е щяла да участва в сделката като купувач. По отношение на магазина, се приема, че безспорно е било установено, че сградата е съществувала поне към 1993г. и към момента на предаване на владението от бившия собственик. Сочи се, че е житейски обосновано, ищецът Т. да не е участвала при сключване на предварителния договор, поради обстоятелството, че към този момент е била с проблемна бременност. Поддържа се, че имотите са закупени с парите, събрани от съвместната работа на ищеца и ответника, както и с финансовата помощ оказана им от майката на ищеца Т.. Приема се, че твърдението, че ищецът Т. е осъществила фактическа власт върху процесните имоти от 03.05.1995г. не е оспорено и се доказва от свидетелските показания. За ирелеватно към настоящия спор се прима, посоченото от въззивника преобръщане на владението, тъй като в настоящия случай владението е предадено от продавача едновременно на ищеца и на ответника. Изтъква се, че в исковата молба изрично е посочено, че владението е било предадено от продавача на ищеца и ответника на датата на сключване на предварителния договор, поради което и от тази дата ищецът владее имоти със знанието, че е собственик. Сочи се, че ответникът нито е въвел твърдения, нито е доказал оборване на презумпцията за своене, както и не е оспорил, че през годините единствено Т. е поддържала имота. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

2

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

В тази последователност, видно от приобщените по делото материали, а именно тези запазени и архивирани за г.д.№1353/1996г. по описа на ВРС, 11 състав, се извлича следното. С Решение от 26.04.2001г., постановено по г.д.

№1353/1996г. по описа на ВРС, 11 състав, съдът, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, е обявил за окончателен сключения на 03.05.1995г. между Й.В.Х. и С. Д. Р., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата, на който Й.Х. продава на С. Р., собствения си недвижим имот, находящ се в град В., кв. „В.“, ул. „Ц.Б. III” №34, представляващ дворно място от 615 кв.м., съставляващо имот пл.№322, кв.44 по плана на кв. „В.“, при граници: от двете страни – улици, пар.***, *** и имот пл.№***, в кв.44 по плана на кв. „В.“, ведно със застроена в него жилищна сграда, състояща се от пет стаи, коридор, две изби, при условие, че купувачът С. Р. заплати на продавача Й.Х., остатъка от цената, в размер на 75 деноминирани лева. С Решение от 08.07.2002г., постановено по г.д.№1165/2001г., ВОС, първоинстанционното решение е било потвърдено.

На следващо място, видно от Решение от 19.01.2005г. постановено по г.д.№1353/1996г. по описа на ВРС, 11 състав, се извежда, че искането на Й.Х. за обезсилване на постановеното решение е оставено без уважение и е възприето, че поради извършване на прихващане на две насрещни вземания, това на Х. спрямо Р., и това на Р. спрямо Х. в размер на 310,92 лева, същите са се погасили до размера на по-малкото, считано от 12.01.2003г. С Решение №734/27.06.2008г., постановено по в.г.д.№2215/2007г. по описа на ВОС, е потвърдено Решение от 19.01.2005г. постановено по г.д.№1353/1996г. по описа на ВРС, 11 състав. С Определение №54/28.01.2009г., постановено по к.г.д.5035/2008г. по описа на ВКС, V г.о., решението не е допуснато до касационно обжалване. С Решение №222/16.06.2011г., постановено по к.г.д.

№490/2021г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК, влязлото в сила Решение от 08.07.2002г., постановено по г.д.№1165/2001г., ВОС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на 3

ВОС, който с Решение №1195/14.06.2012г., постановено по в.г.д.№1240/2011г. на ВОС, оставя сила Решение от 26.04.2001г., постановено по г.д.№1353/1996г. по описа на ВРС, 11 състав.

Видно от приобщената скица, процесният поземлен имот е с идентификатор *******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес град В., район „Приморски“, ул. „Ц.Б. III“ №34, с площ 1001 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор ******, номер по предходен план: ******, квартал:44, парцел: * * * , при съседи: *********, *******, ******, *******, *******. Приобщени са още и скица на разположената в посочения поземлен имот еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор *******.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес град В., район „Приморски“, ул. „Ц.Б. III“ №34, стар идентификатор ******.1, с площ 119 кв.м.

Видно и от останалите материали се установява, че в поземления имот е разположена и сграда за търговия с идентификатор *********, с площ 49 кв.м., стар идентификатор *******.3. Относно статута на процесния обект по делото са приобщени и документи, видно от които се извлича информация, че на С. Р., в качеството му на възложител, на 11.11.2005г. от главния архитект на район „Приморски“ е издадено разрешение за строеж №861 за изграждане на два броя гаражни клетки в поземлен имот с идентификатор *******. От приложените строителни книжа се извлича, че към 09.09.2010г. сградата е била изградена в груб строеж за приемане на конструкцията и е издаден Акт образец 14. Със заповед №42/20.07.2016г. на главния архитект на район „Приморски“ е допълнено и изменено разрешението за строеж е допусната промяна по реда на чл.154 ЗУТ, касаеща преустройство на два броя гаражни клетки в магазин за плодове и зеленчуци. Видно от Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от дата 29.06.2017г. е прието, че строежът е изпълнен, съгласно одобрените инвестиционни изисквания.

Съдът не намира основания процесните документи да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, доколкото същите са издадени и представени за нуждите на настоящото производство от съответните държавни органи, в кръга на тяхната компетентност и не се събраха данни, които да оспорят тяхната автентичност или такива, сочещи, че са създадени за нуждите на процеса, поради което и отправените в тази насока възражения от страна на процесуалния представител на ищеца, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В хода на първоинстанционното производство са назначени и изготвени съдебнотехническа експертиза и повторна такава, за установяване на найранния момент, за който се съдържат данни за изградена в процесния имот постройка, находяща се в неговата дясна част. Съдът кредитира посочените експертни заключения, които с оглед спецификите на поставените от страните въпроси са изготвени от вещи лица с компетенции в различни области. Така от заключението на съдебнотехническата експертиза се извлича, че въз основа на строителните книжа за процесния имот, допълнително осъществени справки в Кадастрално-административната информационна система на АГКК, в Google 4