Решение № 12677 от 26.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26679/2023
- Вид
- Решение № 12677
- Подписан
- 26.06.2024
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 127, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 212 · Кодекс на труда
- чл. 275 · Кодекс на труда
- чл. 360 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 12677 гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря Б. ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110126679 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Ц. С. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски № 9А, вх. Г, ет. 2, ап. 67, Г. С.
Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски № 9А, вх. Г, ет. 2, ап.
67 и С. С. Г. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Левски № 9А, вх.
Г, ет. 2, ап. 67 срещу ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1679, район Възраждане, ж.к.
Сердика, бул. ,,Гюешево‘‘ № 63, представлявано от управителя Михаил Иванов Димов.
Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 150 000 лв. в полза на всеки един от тримата ищци (в общ размер 450 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смърт при трудова злополука на техния общ наследодател, настъпила на 15.03.2020 г. в с. Долни Богров.
Ищците претендират законна лихва за забава върху обезщетението от датата на настъпилата трудова злополука. Претендират да се присъдят в тяхна полза сторените от тях разноски в рамките на настоящото производство.
Ищците твърдят, че техният общ наследодател е бил в трудови правоотношения с ответника и по време на изпълнение на задълженията си е претърпял тежки телесни увреждания вследствие на настъпила злополука, които са несъвместими с живота.
Вследствие на същите тежки увреждания той е починал.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на искова молба в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който да оспори исковата претенция по основание и по размер.
Съдът, след като прецени доводите и доказателствата на страните поотделно и в съвкупност по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че не е спорно обстоятелство между страните наличието на валидно трудово правоотношение, обвързващо ответното дружество с общия 1 наследодател на ищците. Същият факт е приет за безспорен от настоящия съдебен състав с Протоколно определение от 13.03.2024 г. след установяване на обстоятелството, че налице сключен индивидуален трудов договор от 12.03.2020 г., като същото се установява и от направена справка в информационната система на НАП, като е установено и че са налице данни за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388203122535/ 15.03.2020 г.
С Определение № 45347 от 19.13.2023 г. в закрито заседание настоящият съдебен състав допуска събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане от страна на ищците за установяване на сочената от същите фактическа обстановка относно обстоятелствата и механизма, при които е настъпилата трудовата злополука. При извършен разпит на свидетеля Л. Г. Л. се установява, че наследодателят на ищците е работил при ответника и преди сключването на индивидуален трудов договор.
С Протоколно определение от 13.03.2024 г. е прието за безспорно между страните обстоятелство, че на 15.03.2020 г. общият наследодател на ищците е починал при изпълнение на трудовите си задължения, когато е опитал да придвижи плъзгащата се метална портална врата, която заяжда, откача се и пада върху него, затискайки го към земята.
В изпълнение на Определение № 45347/19.12.2023 г. е извършена проверка с Изх. № 1029-21-4#1 от 04.01.2024 г., че в ТП на НОИ – София град няма постъпили данни за трудова злополука, станала със Слав Г. С. на 15.03.2020 г. при осигурител ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД, ЕИК: ***, р*тивно не е извършено разследване и не е откривано досие по смисъла на чл. 59, ал. 1 КСО. При така установените обстоятелства е налице заключение, че осигурителят и ответник по настоящото производство ,,Р*Т-СЕК‘‘ ЕООД не е изпълнил задълженията си да декларира настъпилата с негов работник или служител трудова злополука, като същата не е декларирана и от неговите наследници по реда на чл. 57, ал. 1, съотв. 2 КСО.
Във връзка с горепосоченото и при преценка на целия доказателствен материал, представен по делото поотделно и в съвкупност, се установява механизмът на настъпилата смърт на наследодателя на ищците по настоящото производство. Същият е починал при настъпили увреждания, несъвместими с неговия живот, при изпълнение на трудовите си задължение, когато е опитал да придвижи плъзгащата се метална портална врата, която заяжда, откача се и пада върху него, затискайки го към земята.
Същото обстоятелство се установява и от представените заверени преписи на всички материали по ДП № 4/ 2021 г. по описа на НСлС, прокурорска преписка № 53496/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура – 4 тома. На следващо място, установените от писмения доказателствен материал по делото обстоятелства относно механизма на настъпването на смъртта на наследодателя на ищците кореспондират и с устните свидетелски показания на свидетеля Л. Г. Л., който идвайки на мястото след настъпване на злополуката вижда починалия, затиснат от гореописаната метална портална порта.
С Определение № 45347 от 19.13.2023 г. в закрито заседание настоящият съдебен състав допуска изслушването на съдебно-психиатрична експертиза по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК, която след извършен преглед от страна на вещо лице – психиатър на всеки един от тримата ищци да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба от последните:
1. Как се е отразила върху психиката на ищците смъртта на Слав Г. С., починал в резултат на процесната трудова злополука на 15.03.2020 г.?
2. Какво е психическото състояние на ищците към момента на прегледа?
3. Какви са последиците за ищците към настоящия момент и за в бъдеще от 2 настъпилата злополука и смъртта на Слав Г. С.?
Вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза изследва тримата ищци по делото поотделно с цел преценка на това как всеки един от тях индивидуално приема загубата на близкия роднина и по какъв начин преживява болката и страданията от преживянето, включително и към днешна дата. Общо за тримата ищци е обстоятелството, че за тях не са налице данни за предходни болестни отклонения нито девиации от личностно, социално или професионално естество.
По отношение на ищеца С. С. Г., син на починалия, се наблюдава предизвикване в резултат на внезапната и тежка загуба на починалия му баща F43.0 Реакции на тежък стрес, последван от дискретни белези на F43.21 Протрахирана депресивна реакция.
Същото се установява от вещото лице – психиатър по съдебно-психиатричната експертиза с оглед значимата динамика в емоциите на ищеца С. С. Г. вследствие на внезапната тежка загуба, налице е разгръщане на интензивна тревожност, преживяване на дълбока негативна емоция (използване на думата ,,трагедия‘‘), елементарни психологични защити (използване на думите ,,не повярвах‘‘), непродуктивно блокиране на мисълта върху травмата, интензивни вегетативни реакции, вкл. тремор, което именно характеризира диагностичните критерии на F43.0 Реакции на тежък стрес. Последващото развитие на състоянието и преживяванията носят само дискретни белези F43.21 Протрахирана депресивна реакция, като интензивността на следите от преживяването много дискретно надхвърля обичайните траурни преживявания.
Последиците за са само относително неблагоприятни предвид все още наличието на бледи следи от Протрахирана депресивна реакция.
По отношение на ищеца Г. С. Г., син на починалия, се наблюдава предизвикване в резултат на внезапната и тежка загуба на починалия му баща F43.0 Реакции на тежък стрес, последван от F43.21 Разстройства в адаптацията и Протрахирана депресивна реакция. Същото се установява от вещото лице – психиатър по съдебнопсихиатричната експертиза с оглед споделените от ищеца Г. С. Г. плач, тремор, напрежение, някои гневни оттенъци към работодателите на баща му, ограничаване на общуването, гадене, безапетитие, сърцебиене, която богата симптоматика е достатъчно основание при него да бъде регистрирано разгръщането на F43.0 Остра стресова реакция, продължила няколко дни. След този сравнително ограничен етап акцентите в преживяванията на ищеца Г. С. Г. са се изместили в посока на предимно афективни прояви – дистимия, понякога с гневни елементи, дискретни вегетативни прояви, някои бледи тенденции за повишени усилия в работата. Те със своята относителна специфичност могат да бъдат преценени като F43.21 Разстройства в адаптацията и Протрахирана депресивна реакция. Към момента на освидетелстването психичното състояние на ищеца Г. С. Г. все още носи някои следи от понесената Протрахирана депресивна реакция. Последиците са относително неблагоприятни предвид още наличието на следи от Протрахирана депресивна реакция.
По отношение на ищцата Ц. С. С. внезапната смърт на съпруга й се отразява крайно интензивно и негативно върху психичното й състояние. Предизвиквайки разгръщането на F43.0 Реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията, Остра стресова реакция, последвана от F43.1 Посттравматично стресово разстройство.
Същото се установява от вещото лице – психиатър по съдебно-психиатричната експертиза с оглед първия елемент в сложната патогенетична зависимост, а именно внезапната неочаквана смърт на много близък човек – съпруг. Вторият елемент се свързва със субективната стойност на влиянията на посочения фактор, които влияния в конкретната ситуация могат да бъдат преценявани като екстремно негативни и крайно интензивни. Третият елемент е личностовият ресурс на индивида за справяне с такова въздействие, в която област няма данни ищцата Ц. С. С. тя да е била изначално 3 непълноценна или допълнително увредена. Четвъртият елемент е актуалното състояние на личността към момента на въздействието на фактора, за който период за ищцата Ц. С. С. отново няма никакви данни да е била с разколебани, смутени или увредени психични годности. Установява се, че при ищцата Ц. С. С. се наблюдава побогата гама отклонения в сравнение с другите двама ищци С. С. Г. и Г. С. Г. , а именно: шок, ужас, афектогенно смущение в ориентацията, световъртеж, сърцебиене, отказ от храна, нарушен сън, кошмарни сънища, които продължават няколко дни. На третия ден след смъртта на съпруга й успява да се мобилизира и да се върне на работа, като опит за редуциране на интензивните емоции чрез ангажиране в трудовата дейност.
Съществен елемент е значителното отслабване на тегло. Описаните преживявания типично покриват диагностичните критерии на рубриката F43.0 Реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията, Остра стресова реакция.
От заключението на вещото лице – психиатър се установява, че преживяванията на ищцата Ц. С. С. в следващите етапи от живота й имат друго съдържание – невъзможност да остава сама, постоянно отворени врати на помещенията вкъщи, интензивни емоции (ужас) при преминаване покрай мястото на смъртта на съпруга й, неспокоен сън, кошмари, повишена чувствителност към шумове и звуци, вегетативни смущения (сърцебиене), висока чувствителност към темата и плач при разговор за смъртта на съпруга й, натрапчиво връщане към темата за смъртта му. Така описаните преживявания в тяхното съчетание, продължителност, капацитет и интензивност са достатъчно основание при ищцата Ц. С. С. да бъде поставена диагноза F43.1 Посттравматично стресово разстройство като типично развитие на травмата във времето, поради което към момента на освидетелстването тя се владее все още от преживяванията на горепосочената диагноза F43.1.
Към момента на освидетелстването от вещото лице – психиатър по съдебнопсихиатричната експертиза ищцата Ц. С. С. споделя и проявява смущения от същата гама – натрапливо връщане в темата, ,,лоши мисли‘‘, опасения за собственото здраве, емоционална лабилност, висока чувствителност към темата, нарушения на съня, кошмари, редуцирани контакти, които особености на преживяванията и поведението могат да бъдат преценени като протрахирана фаза на F43.1 Посттравматично стресово разстройство, както и тенденция към разгръщане на F62.0 Трайна промяна на личността след катастрофални преживявания.