Решение № 36 от 02.03.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Разград, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20223300100159 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Предявени са искове от С. И. Х. и Е. С. И. за осъждане на „ЗД Евроинс“АД да заплати на първия ищец сумата 160 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Е. Х., за която твърди, че е негова съпруга, а на втория ищец сумата 190 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на неговата майка Е. Х. и сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на болки и страдания от нанесени му телесни увреждания. Претендира се и законна лихва върху всяка от сумите, считано от 11.01.2022г. – твърдяната дата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат твърдение, че на 27.11.2021г. на път ІІ-23 Русе – Кубрат, в землището на с.Беловец, е настъпило ПТП между л.а. „Опел вектра“ с рег. № *** и л.а.“Фолксваген туарег“ с рег. № ***, предизвикано от нарушаване на правилата за движение от водача на л.а.„Опел вектра“. В този автомобил са пътували ищецът Е. И. и неговата майка Е. Х.. Вследствие на ПТП е настъпила смъртта на Х., а ищецът е получил телесни увреждания.

Ищците посочват, че са изпаднали в тежко стресово състояние от загуба на Е. Х. – С.

Х. твърди, че двамата са живели в силна и дълбока емоционална връзка 26 години. Е. И. твърди, че е с трайно влошено здравословно състояние и неговата майка е лицето, което основно е полагала грижи за него. Така загубата й се е отразила тежко на двамата ищци, които са се асоциализирали, страдат от безсъние, не се хранят, изпаднали са в депресия. Що се отнася до претърпените неимуществени вреди от телесните увреждания на Е. И., същият 1 сочи, че не е постъпил на болнично лечение, назначено му е домашно такова с препоръки да спазва щадящ двигателен режим и забрана да се натоварва физически и да вдига тежки предмети.

В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил „Опел вектра“ е бил застрахован със застраховка ГО при „ЗД Евроинс“АД. Ищците са заявили претенция за изплащане на застрахователни обезщетения пред ответното дружество и са образувани преписки по четири щети.

С влязло в сила определение № 242/28.06.2022г. съдебното производство е частично прекратено на осн. чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска, предявен от Е. С. И., за осъждане на „ЗД“Евроинс“АД да й заплати сумата 170 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната майка Е. Х..

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“АД, представляван от Й.Ц. – председател на СД и Е.И. – изп.директор, е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва елементите на деликта, в т.ч. механизма на ПТП и настъпилите неимуществени вреди, като във връзка с това твърди, че вината за настъпване на ПТП е на водача на другия автомобил „Фолксваген туарег“, а не на водача на л.а. „Опел вектра“. Освен това твърди, че не е налице брак между първия ищец и пострадалата в ПТП Е. Х., както и че отношенията им към момента на инцидента са били влошени – ищецът живее в чужбина с друга жена, а докато е пребивавал в страната, Х. е подавала многократно сигнали и жалби срещу него в полицията по повод тормоз и осъществявано домашно насилие. По отношение на претенцията на Е. И. ответникът твърди, че вече е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер 130 000лв. за претърпени болки и страдания от загубата на неговата майка и в размер 2000лв. за неимуществени вреди вследствие на болки и страдания от нанесените му телесни увреждания при ПТП. За всички искови претенции застрахователят излага твърдение, че размерът им е прекомерен. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, като по отношение на претенциите на Е. И. счита, че такава въобще не се дължи, тъй като му е изплатил обезщетение, а ако бъдат уважени исковете на двамата ищци, лихвата се дължи от момента на изтичане на рекламационните срокове.

Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от постадалата Е. Х. с 50%, като твърди, че е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.

В писмен отговор третото лице-помагач ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по същество оспорва иска и вината на застрахования при него водач на л.а.“Фолксваген туарег“.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 27.11.2021г. на път ІІ-23 км.41+659 в землището на с.Беловец, по пътя Русе-Кубрат е настъпило пътно-транспортно произшествие 2 между лек автомобил Опел Вектра с рег. № ***, управляван от В. Ш., и лек автомобил Фолксваген Туарег с рег. № ***, управляван от св.Р. Р.. Управляваният от В. Ш. л.а. Опел Вектра се движел в посока Кубрат-Русе. В автомобила на предната дясна седалка пътувал ищецът Е. И., а на задната лява седалка била неговата майка Е. Х.. В същото време в посока Русе-Кубрат се движел управляваният от св.Р. автомобил „Фолксваген Туарег“. Пътният участък на км.41+659 бил хоризонтален, с пряка видимост 150-200 метра, с особености на релефа – денивелация на терена при спускане/изкачване на лек наклон. Двете ленти за движение били разделени с непрекъсната пътна маркировка – наложена забрана за изпреварване на МПС. Липсвали пътни знаци за ограничаване на скоростта под общото ограничение за движение извън населено място с 90км./ч. При достигане на км.41+659 В.

Ш. изгубил контрол върху управлявания от него л.а. Опел Вектра и навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, в който по нея се движел срещуположно управлявания от св.Р. л.а. Фолксваген Туарег. Последвал удар между двата автомобила с техните предни челни леви части, който настъпил в лентата за движение на л.а.Фолксваген Туарег. Двата автомобила се завъртели след сблъсъка и преустановили движението си, като при въртенето по-тежкият л.а.Фолксваген Туарег натиснал с предната си част лявата странична част на л.а.Опел Вектра. В резултат от удара управляваният от В. Ш. автомобил бил с напълно унищожена предна и лява странична част.

Описаният по-горе механизъм на настъпилото ПТП е установен от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза, който е направил своите изводи въз основа на материалите по ДП № 290-ЗМ-312/2021г. на РУП гр.Кубрат и събраните в настоящото съдебно производство материали, поради което съдът го намира за обосновано и го възприема изцяло. Обстоятелствата се установяват и от разпита на св.Р.Р., чиито показания кореспондират с изводите на вещото лице.

По отношение на скоростите на движение на двата автомобила и техните опасни зони експертът е работил по два метода – Делта-V в основното заключение и Теория на удара в допълнителното заключение. Първият метод се основава на закона за съхранение на пълната механична енергия – общата кинетична енергия преди удара се трансформира в кинетична енергия след удара и в енергия на деформация. Методът отчита влиянието на редица фактори – посоките на движение преди и след удара, масата на МПС, дълбочината на деформациите, състоянието на пътната настилка. Вторият метод се базира на закона за съхранение на количеството на движение на системата от двете МПС преди и след удара чрез определяне на коефициент на възстановяване, който зависи основно от вида на ударените части и относителната скорост преди удара. Тъй като методът Делта-V отчита повече фактори, съдът приема, че същият дава по-точна информация относно скоростта на движение и опасните зони на автомобилите, поради което приема определените посредством него стойности. Още повече, че самият автоексперт го е предпочел при изготвяне на отговорите на поставените въпроси. Така се установява, че непосредствено преди настъпване на ПТП скоростта на л.а. Фолксваген е 93,6км./ч., а на л.а.Опел – 108 км./ч. Опасната зона за спиране на първия автомобил е 90,8м., а на втория – 113,5м. При 3 управление със скорост от разрешената в района 90км./ч., опасната зона за спиране на двата автомобила е 85,5м. В момента, в който са имали обективна възможност да се възприемат, двамата водачи са се намирали на разстояние от мястото на сблъсъка, както следва: св.Р. – на 71,1м., а В. Ш. – на 99,6м. Изводът на вещото лице е, че за св.Р. ПТП не е било предотвратимо, а за В. Ш. ПТП е било предотвратимо в случай, че не е превишил максимално допустимата скорост от 90км./ч. и че не е изгубил контрол над МПС, довело до навлизане в лентата за насрещно движение. Само за пълнота следва да се посочи, че и при метода Теория на удара вещото лице е направило извод, че за св.Р. ПТП не е било предотвратимо, а за В. Ш. ПТП е било предотвратимо в случай, че е осъществявал непрекъснат контрол над МПС, без да навлиза в лентата за насрещно движение.

В резултат от пътно-транспортното произшествие е настъпила смъртта на Е. Х..

Извод за причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта е направен в заключението на съдебно-медицинската експертиза, вещото лице по която е работило с наличната медицинска документация и събраните в съдебното производство материали от разследването, въз основа на които е направило своите изводи, основани на притежаваните компетенции по съдебна медицина. Съдът го възприема изцяло и въз основа на него приема, че по тялото на пострадалата е установена съчетана травма на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците, в резултат на която е получила тежки, несъвместими с живота увреждания на централната нервна система, вътрешните органи и остра кръвозагуба. Налице е тежка съчетана механична и инерционна травма, получена в резултат от действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и предмети с остри върхове и режещи ръбове, която е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

На съдебно-медицинската експертиза е поставена задача и във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от непоставяне на обезопасителен колан. Заключението е, че при аутопсията не са отбелязани характерни белези за поставен такъв. Локализацията на уврежданията сочи на инерционно движение на тялото в купето на автомобила, предвид което заключението на вещото лице е, че пострадалата е била без правилно поставен предпазен колан. Този извод се подкрепя и от показанията на св.Н.Н. – полицейски служител, който е пристигнал на местопроизшествието и е установил, че пострадалата Х. е била на задната седалка на автомобила без поставен предпазен колан, с глава, насочена към лявата врата. В съдебно заседание вещото лице по СМЕ допълнително обяснява, че освен тежката механична травма, е налице и много тежка инерционна травма. Двете поотделно и в съвкупност могат да доведат до леталния изход.

Тежката черепно-мозъчна травма в лявата и лицевата част на главата, която сама по себе си води до летален изход, би могла да бъде реализирана с или без поставен предпазен колан.

Инерционната травма е налице даже и с поставен колан, поради наслагване на кинетичните енергии при сблъсъка на двете МПС. Несъвместимите с живота травми са настъпили с оглед механизма на ПТП и много тежките деформации в лявата задна врата на автомобила.

Поставеният предпазен колан би ограничил единствено преместването на тялото в дясната страна на купето и би предотвратил механичната травма, която се дължи на сблъсъка – 4 фрактура на ребра и фрактура на горни и долни крайници от дясна страна. Изводът на в.л. е, че описаните травми, които са несъвместими с живота, биха могли да се получат както с, така и без поставен обезопасителен колан.

Уврежданията на Е. И. се установяват от вещото лице като оток и хематом на лицето и охлузна рана на дясна длан, които по своята характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оказана му е спешна помощ в ЦСМП гр.Кубрат, чрез прилагане на обезболяваща терапия – ампула аналгин. Уврежданията са в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Отокът и хематомът на лицето се дължат на удар в лицевата област на главата с/върху твърд тъп предмет, а охлузването – на тангенциално действие на твърд или тъпоръбест предмет. Оздравителният процес приключва за две седмици, без трайни последици за физическото здраве на пострадалия. Травматичните увреждания не налагат рехабилитация и чужда помощ.