Решение № 21 от 21.02.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№*1 гр. Н., 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно наказателно дело №*0243620200526 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Т. К., гр. Н.,обл. Ш., ул. „***“ №*, депозирана чрез пълномощник, против Наказателно постановление №*4-0307-001044/ 31.10.2024 г. на Началник на РУ-Н. при ОД на МВР гр. Ш., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за извършено нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като твръди, че не е осъществявал действията, описани в него. Сочи, че ако е имало отклонение на автомобила от траекторията му, то е било, за да избегне неравности на пътното платно. Твърди, че административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност на базата на предположения и без да е събрал доказателства за осъществено административно нарушение, в това число и не е изискал обяснения от него. Навежда доводи за занижена степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца с оглед липсата на други санкции по ЗДвП, поради което били налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като същевременно намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, дефинираща понятието „маловажен случай“ на престъпление. Счита, че тази разпоредба е приложима в процеса, развиващ се по ЗАНН съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

1

Административнонаказващият орган намира жалбата за допустима, неоснователна, поради което желае наказателното постановление да бъде потвръдено. но

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си, като поддържа написаното в жалбата, в това число и че е осъществил вмененото му административно нарушение. Не оспорва, че на процесната дата се е придвижвал с автомобил през кръстовището, описано в акта и наказателното постановление, както и че е имало поднасяне на автомобила му, но то е било с цел да се избегнат намиращи се на кръстовището неравности. Твърди, че е изфорсирал автомобила с цел да премине по-бързо по кръстовището, тъй като срещу него се движил автомобил. Излага доводи, че не е имало преднамерено извеждане на автомобила от траекторията му на движение, съответно приплъзване и загуба на сцепление на гумите с пътната настилка. Навежда доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. Представя по делото писмена молба. Моли да бъде потвърдено наказателното постановление като им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалване на наказателното постановление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 320 от НПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:

На 03.09.2024г. около 12,30 часа св. В. В. В.-служител на РУ-Н. се намирал на паркинг за автомобили до сградата на РУ-Н., находяща се на ул. „Плиска“ № 1. В този момент по улицата преминал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Г. Т. К., като посоката му на движение била към кръстовището с ул. „Цар Петър I“. С него в автомобила на задната седалка се возил св. Н.Д.А.. Когато стигнал до кръстовището, автомобилът спрял, тъй като там имало знак „Б2“ / стоп/ и пешеходна пътека. Преди да потегли жалбоподателят форсирал автомобила /предизвикал побързото му задвижване чрез рязко подаване на газ и превъртане на гуми/, навлязъл в кръстовището, рязко предприел завиване наляво към ул. „Цър Петър I“ в посока пл.

„Раковски“. Тези движения, довели до загуба на сцепление на гумите на задната задвижваща ос, в резултат на което задната му част поднесла надясно /автомобилът приплъзнал надясно/.

Впоследствие управлявания от жалбоподателя автомобил успял да възвърне нормалното си положение и продължил по ул. „Цар Петър I“. За начина, по който жалбоподателят К. управлявал автомобила св. В. съставил докладна записка до Началника на РУ-Н.. На 05.09.2024г. Св. Д. С. Д.-служител на РУ-Н. на длъжност полицейски инспектор „Пътен контрол“ съставил акт за установяване на административно нарушение № GA *** за извършено на 03.09.2024г. в гр. Н. нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и призовал жалбоподателя в РУ-Н., за да му го предяви. Преди да подпише акта жалбоподателят обяснил, че е бил сам в автомобила, който бил технически изправен и че поднесъл на 2 пешеходната пътека, която била хлъзгава поради това, че била обозначена на пътното платно с блажна боя. По-късно същия ден жалбоподателят депозирал възражение срещу акта като във възражението като причина за действията си посочил, че на няколко метра от кръстовището имало няколко неравности вдясно до бордюра и след като се направел завой, единственият начин да бъдат заобиколени е да се предприеме маневра наляво, тъй като били много близко до бордюра.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите Д. С. Д., В. В. В. и Н.Д.А..

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, като санкционираната деятелност е съставомерна по приложения от наказващия орган чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП. Съдът достигна до този правен извод анализирайки показанията на свидетеля-очевидец на деянието- В. В. В., актосъставителя Д. С. Д. и св. Н.Д.А.. Безспорно се установява от разпита на тримата свидетели, че на 03.09.2024г. в обедните часове жалбоподателят Г. Т. К. е управлявал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, по ул. „Плиска“ в гр. Н., преминал е през кръстовището с ул. „Цар Петър I“ като е завил наляво по същата улица в посока площад „Раковски“, като по отношение на този факт те са еднопосочни. Не се спори и относно обстоятелствата, че жалбоподателят рязко подал газ / форсирал автомобила/ и навлизайки в кръстовището е предприел маневра наляво, при която задната част на автомобила се е отклонила надясно. Спори се относно обстоятелството осъществил ли е следните действия, описани в наказателното постановление: презавиване и загуба на сцепление на гумите на задната задвижваща ос, вследствие на което автомобилът приплъзнал, както и дали те са били преднамерени. Анализирайки показанията на тримата свидетели и представените писмени доказателства-писмо от „***“ ЕАД относно техническите характеристики на автомобила, настоящата инстанция намира обстоятелствата, отразени в наказателното постановление, за доказани. Неубедителни са показанията на св. Н.Д.А. и наведените в жалбата доводи от страна на жалбоподателя за причината, поради която автомобилът навлизайки в кръстовището е завил наляво съответно задната му част поднесла надясно, а именно за да бъдат избегнати неравности, за наличието на които по делото доказателства не се събраха. Както жалбоподателят във възраженията и жалбата, така и св. Атанасов, твърдят, че неравностите, които следвало да бъдат заобиколени, се намирали на няколко метра от кръстовището, а жалбоподателят и че се намирали много близко до бюрдюра на пътното платно. В случай, че неравностите са се намирали на няколко метра от кръстовището по улица „Цар Петър I“, то би следвало при движение на автомобила с нормална скорост, действията по заобикалянето им да бъдат предприети след излизане от кръстовището, а не вътре в него, а жалбоподателят не отрича, че те са били предприети вътре в кръстовището.

Освен това, ако жалбоподателят, не е предприел действията, описани от св. В., възниква въпросът коя е била причината автомобилът да се отклони от нормалното си движение още 3 вътре в кръстовището, за да заобиколи неравности, намиращи се на няколко метра от него.

Предвид показанията на св. Д., че пред него жалбоподателят е посочил като причина за действията си хлъзгава пешеходна пътека, обозначена на пътното платно с блажна боя, и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че жалбоподателят изгражда защитна версия, която не намира опора в събраните по делото доказателства.

По делото като писмено доказателство е приложено писмо от „***“ ЕАД, дистрибутор на леки автомобили, марка „***“ за България, в което е посочено, че автомобилът на жалбоподателя е оборудван със система за активна безопасност, която подобрява стабилността на автомобила във всички пътни ситуации. С писмото административнонаказващият орган обосновава преднамереността на действията на жалбоподателя. Разгледано отделно от другите, събрани по делото доказателства, то не би могло да обоснове умишлени действия на К.. Но разгледано в съвкупност с останалия събран доказателствен материал-показанията на св. Д., че пред него жалбоподателят твърдял, че автомобилът му е в изправност, и предвид характеристиките на автомобила, описани в писмото, може да се направи извод, че ако жалбоподателят е управлявал автомобила по начина, описан от него, не би следвало да е налице обективна причина задната част на автомобила да се отклони от движението си надясно при завой наляво.

Освен това е налице противоречие в самата жалба относно обстоятелството налице ли е било загуба на сцепление на гумите на задната задвижваща ос, вследствие на което автомобилът е приплъзнал, доколкото от една страна се твърди, че такова не е имало, а от друга- че такова може да се получи и при движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой наляво, което отново потвърждава изложеното погоре, че жалбоподателят се стреми да изгради защитна версия.

С оглед изложеното съдът приема, че със своите действия жалбоподателят К. е осъществил нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на наказателното постановление е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва път, отворен за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия, които разкриват белезите на административно нарушение по приложения текст. Високата степен на обществена опасност на това деяние се обосновава с извеждането на МПС извън контрола на водача, каквото в случая безспорно се установи.

Относно възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като на жалбоподателя не била дадена възможност преди съставянето на акта за административнонарушение да му бъдат снети обяснение, съдът намира за неоснователно.

Действително в разпоредбата на чл. 42, т. 8 от ЗАНН е посочено, че актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа обясненията или възраженията на нарушителя, но само в случай, че са били направени такива. В акта за установяване на 4 административно нарушение № *** от 05.09.2024г. е записано, че жалбоподателят няма възражения. Освен това, същият е представил възражения в тридневен срок, които са били разгледани от администартивнонаказнащия орган. И на последно място, доколкото процисуалното положение на наказаното лице в производството по оспорване на наказателното постановление е идентично с това на подсъдимия в хода на въззивното производство, то разпитът му в съдебно заседание е допустим, каквото искане при разглеждане на делото от негова страна не бе направено.