Решение № 11892 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11892 гр. С., 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110109185 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на “Д....” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С....... чрез юрисконсулт К. спрямо ЗК „Л.....“ АД ЕИК: ..... със седалище в С. и адрес на управление бул.“С......., район С...... чрез юрисконсулт П..

Ищецът твърди, че по застраховка „Каско“ с полица №

0320180855014728 от 17.07.2018 на ТА „Форд Транзит“ с ДК № СВ ... КР, собствен на дружество „Б...“ ЕООД, със срок на действие от 23.07.2018г. 22.07.2019г. при покритие “пълно каско” е изплатил на застрахования по нея ТА във връзка със случило се на 18.06.2019г., в гр.В...., при кръстовището с ул.

„С.“ 14, между горепосочения автомобил и втори участник с МПС „Мерцедес 200“ с peг. № В .... HP ПТП обезщетение за имуществени вреди от случилото се.

Излага се, че случилото се е в резултат на движение на противоправното поведение на водача на ЛА „Мерцедес“, който като лявостоящ, предприема маневра за завой на дясно, навлиза в траекторията на движение на дясностоящия нему ТА „Форд Транзит“, удря го и нанася щети в предна лява и странична лява част на ТА.

Излага се, че по повод на възникналото ПТП застрахователят – ищец бил сезиран с искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, по 1 което е била образувана ликвидационна преписка по щета № 210516627. По нея бил извършен оглед, изготвен опис и оценка на щетите по увреденото МПС като въз основа на „експертна оценка“ е определено обезщетение в размер на 446.74 лв., което на 24.01.2020г. чрез преводно нареждане с № 963FTRO20024AGT1 било изплатено в размер на 446.74 лв. на собственика на увреденото МПС.

Излага се, че по преписката били извършени и разходи, които се търсят като сума от 15.00 лв. за ликвидационни разноски.

Въз основа на плащането и съставения за случилото се Протокол за ПТП № 1736728/18.06.2019г. на ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, съгласно който водачът на л.а. „Мерцедес“, на кръстовище с равнозначни пътища не е пропуснал и блъснал приближаващият от дясно водач на т.а. „Форд Транзит“, за което е съставен и АУАН бл. № 261656 за нарушение на чл. 48 от ЗДвП, и като се твърди, че виновният за случилото се водач е бил застрахован с застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие от 28.05.2019г.27.05.2020г. при ответното дружество и на основание чл. 411, предл. 1-во от КЗ, ищецът твърди, че със стореното плащане на застрахователното обезщетение, е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, което води до предявяване на иска спрямо ЗК Л..... АД до размера на платеното ведно с ликвидационните разноски и се желае решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 461.74 лв. сбор от главница в размер на 446.74 лева по щета № 210516627 за невъзстановено регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение ведно с обичайните (ликвидационни) разноски от 15 лева по определянето му заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 14.02.2025г. до окончателното й изплащане. Ангажират се доказателства и се претендира решение в този смисъл ведно с разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва като се навежда, че „Л.....“ АД във вр. със случилото се ПТП по преписка – щета с № 0000-5108-24-5-06278 е било определено и изплатено на ищеца сумата от 503.74 лева като обезщетение за уврежданията на застрахования при 2 ищеца ТА, което е било сбор от обезщетение за вреди в размер на 446.74 лева, 15 лева лик.разноски и 42 лева за репатриране на увредения автомобил. С тези съображения се оспорва иска като неоснователна поради плащане по регреса.

Ангажират се доказателства и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на юрисконсулта, както и се оспорва претенцията за разноски като недължими. Излага се, че с доброволното плащане ответникът не е дал повод за образуване на делото и не дължи разноски на ищцовата страна.

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД като по делото е спорно само обстоятелството дали се дължат при стореното плащане разноски на ищеца.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира с оглед събраните доказателства и изявлението на страните, че исковете са допустими, а признанието на ответника чрез стореното плащане не е в противоречие със закона и добрите нрави, което законодателят е определил като пречка за разглеждане на делото по този ред и исковете като погасени в хода на делото следва да бъдат отхвърлени поради плащане от 01.04.2025г.

Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът на основание чл.78, ал.1 от ГПК претендира и доказва да е направил разноски в общ размер от 50 лева за платена държавна такса, търсена съобразно молба на ищеца от 09.06.2025г.

Възражението на ответника, че не е изпаднал в забава, не е станал повод за завеждане на делото и съдът следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК като неприсъжда разноски в тежест на ответника съдът намира за неоснователно. Видно е от регресна покана от ищеца до ответника л.30 от делото, връчена на Л..... АД на 29.11.2024г – л.29 от делото, че ответникът е бил поканен да заплати регреса по исковата претенция, за което е бил надлежно уведомен на 29.11.2024г. Съобразно разпоредбата на чл. 412, ал. 2 от КЗ (2) в случаите, в които застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни 3 доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията, а според правилото на чл.412, ал.3 от КЗ застрахователят по ГО в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства трябва или да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането.

По делото не се твърди, а и не се доказва, да е било налице първата хипотеза, а именно непълен набор от документи по регреса към ответника ерго Л..... АД е следвало да даде своето положително или отказ становище до 29.12.2024г. , което обаче не е сторил, а напротив платил е на 01.04.2025г., което е почти месец и половина след образуване на исковото производство и около три месеца след изтичане на срока по чл. 412, ал.3 от КЗ.

Като е дал повод за водене на делото следва да понесе тежестта за разноските от платената в размер на 50 лева д.такса.

При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411 от КЗ иска на “Д....” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С....... чрез юрисконсулт К. спрямо ЗК „Л.....“ АД ЕИК: ..... със седалище в С. и адрес на управление бул.“С......., район С...... чрез юрисконсулт П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 461.74 лв. - сбор от регресно вземане за главница в размер на 446.74 лева по щета № 210516627, образувана по повод на случило се на18.06.2019г., в гр.В...., при кръстовището с ул.„С.“ 14, между ТА „Форд Транзит“ с ДК № СВ ... КР и „Мерцедес 200“ с peг. № В .... HP ПТП ведно с обичайните (ликвидационни) разноски от 15 лева по определянето му заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 14.02.2025г. до окончателното й изплащане поради плащане в хода на делото – 01.04.2025г и

4

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗК „Л.....“ АД ЕИК: ..... със седалище в С. и адрес на управление бул.“С......., район С...... чрез юрисконсулт П. да заплати “Д....” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.

С....... чрез юрисконсулт К. сумата от 50 лева за съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5