Определение № 248 от 17.05.2024, Районен съд - Поморие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Поморие, 17.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100791 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца М. Д. Ш. от гр.М.Търново, обл.Бургас, чрез пълномощника адв. Д.М. от АК-Пловдив със съдебен адрес в гр.Пловдив , против ответниците „Кредисимо“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от Сокол Янков и „Ай Тръст“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от И. Ш.а. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД гр.София, договор за потребителски кредит №2223368 / 24.04.2020г., сключен с ищеца , е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, се иска да се приеме за установено по отношение на същия ответинк, че клаузата на чл.4.1 от договор за потребителски кредит №2223368 / 24.04.2020г., е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Иска се също да се приеме за установено по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД гр.София, че договор за поръчителство от 24.04.2020г., сключен с ищеца е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Постъпила е и молба с искане за допускане изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, като вместо обявяване за нищожен на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит №2223368 / 24.04.2020г. и установяване при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от същия договор е нищожна, да се обяви за нищожен друг договор за потребителски кредит, а именно №222379/2020 и договор за поръчителство към него, като се сочи, че размерът на задълженията по посочените договори и основанията за нищожност са същите, както изложените в исковата молба. Също така ищцата сочи, че не поддържа първоначално заявената искова претенция по отношение на договор за потребителски кредит №2223368 / 24.04.2020г. и установяване при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от същия договор е нищожна, да се обяви за нищожен друг договор за потребителски кредит, а именно №2223379/2020 и договор за поръчителство 1 към него.

По искането за допускане на изменение на иска, съдът прие следното: В чл.214 от ГПК е предвидено, че в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно.

Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. Следователно по този ред е допустимо изменение само на основанието или на петитума на иска, но не и на двете заедно, тъй като едновременната промяна на основание и петитум би било довела до предявяване на нов иск срещу същия ответник в хода на делото каквато възможност не е предвидена в чл.214 от ГПК, както и в останалите разпоредби на глава ХV от ГПК отнасяща се до отклоненията във връзка с предмета на делото. В случая се касае именно за изменение едновременно на основанието и петитума на иска, предвид това ,че се иска обявяване на нищожност на съвсем различни договори от първоначално заявените и представени по делото и се стига до въвеждане на нов предмет на спора, а именно въпроса за действителността на договори различни от първоначално заявените, което е недопустимо. В този смисъл е и съдебната практика по чл.290 от ГПК обективирана в Решение № 51 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1977/2013 г., II т. о., ТК, в което е посочено, че „ Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефектът на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото“.

Поради изложеното, съдът прие, че изменението на иска касае едновременно основанието и петитума на иска и не отговаря на изискванията на чл.214, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се приема.

Предвид изявлението на ищеца, че не поддържа първоначално заявената искова претенция за нищожност на №2223368 / 24.04.2020г. и договор за поръчителство към него, съдът намира, че е отпаднал правния интерес от провеждане на настоящия иск. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи и служебно поради което и при липсата и, производството следва да се прекрати.

Мотивиран от изложеното РС-Поморие

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за изменение на иска.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №791/2023 г. по описа на РС-Поморие Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Бургас в едноседмичен срок от съобщението, само в частта , с която се прекратява производството а в останалата си част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3