Решение № 7878 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7878 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110100195 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу П. С. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 680,46 евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 21.10.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, 114,54 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 16.10.2025 г., 29,69 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 21.10.2025 г. до изплащане на вземането; 7,55 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.04.2023 г. до 16.10.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 722/2025 г., по описа на РС Ардино.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 1 предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот, находящ се в /адрес/. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонатен № *******, представляващ адрес.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в /адрес/.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, 2 намират опора в приложеното на л. 12 по делото копие на Нотариален акт за покупкопродажба № 200, том XXXXII, дело № 8296/93год.

По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва целия блок, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Видно от заключението по данни на фирмата извършила дяловото разпределение в жилището през исковия период е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО в помещения хол, 2 стаи и баня, като показанията на уредите са с дистанционен отчет и същите не се нанасят на хартия. Експертът е посочил, че в имота има мотнирани два водомера за топла вода, като за два отчетни периода е осигурен достъп за отчет на водомерите за което са представени съответните отчети. В заключение вещото лице сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От приложеното на л. 15 по делото копие на договор № 2310/05.06.2002г, се установява, че между процесната ЕС и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС.

По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените искови претенции, поради което съдът дължи произнасяне по въведеното от ответника възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече 3 от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок.

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението на издаване на заповед за изпълнение.

Заявлението е подадено на 21.10.2025г., респективно погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди 21.10.2022г., в случая погасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – м.08.2022г.

За останалата част от периода м.09.2022г. – 30.04.2024г., стойността на доставената топлинна енергия, видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация е 660.49евро, за която сума претенцията се явява основателна, като над тази сума до максимално предявения размер от 680.46евро или за разликата от 19.97евро, искът е неоснователен.

Няма погасена по давност част от вземането за дялово разпределение, респективно искът се явява изцяло основателен за сумата от 29.69евро.