Решение № 1226 от 27.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Пловдив, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330201485 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е след като с Решение № 2502 от 04.03.2026 г. на Административен съд Пловдив, постановено по к.а.н.д. № 72 по описа на съда за 2026 г. е отменено Решение № 1368/ 24.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 4801 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 0438 – 000746 от 24.07.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на А. П. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева /51,13 евро.

С жалбата и в допълнителна писмена молба се поддържат възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не ангажира становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба. Не претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 16.06.2025 г., в 14.40 часа в град Пловдив жалбоподателят управлявал по бул. „България“, движейки се в посока изток личния си лек автомобил „Киа Сеед“, с рег. № ***, когато достигнал до кръстовището с ул. „Васил Левски“.

В този момент, автомобилът управляван от жалбоподателя приближил, навлезнал и преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, която работела в нормален режим.

Описаното било възприето от полицейския служител Т., който съвместно с колегата си Л. бил назначен за участие в СПО касаещо безопасност на движение по пътищата. Т. и колегата му били цивилни, като упражнявали задълженията си с цивилен автомобил ситуиран в секретна точка в близост до процесното кръстовище. В момента на установяване на нарушения полицейските служители веднага сигнализирали колегите си – цивилни полицейски служители, намиращи се след кръстовището, сред които и актосъставителят – Ц., като подавали информация за марка, модел, цвят, рег.

№ на автомобила и време на преминаване през кръстовището. Така, след като получил сигнал от полицейските служители Т. и Л., свид. Ц. спрял управлявания от жалбоподателя автомобил.

Така, в присъствието на жалбоподателя, свид. Ц. съставил АУАН Серия GA № 4007912 / 16.06.2025 г., с чието съдържание жалбоподателят се запознал, като го подписал, без да направи отбелязване в графата обяснения/възражения. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който в срока по чл. 44 ЗАНН депозирал писмени възражения, които били входирани под № УРИ 103000-13294/ 19.06.2026 г. Същите били счетени за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Противно на възраженията на жалбоподателя, така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Ц., които съдът кредитира в тяхната цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Показанията на свид. Ц. са еднопосочни, добросъвестно дадени и съответни на събраните по делото писмени доказателства, включително изисканите такива в изпълнение на указанията на касационната инстанция, както и тези приложени към административно наказателната преписка. Нещо повече – показанията на полицейския служител напълно съответстват на изисканата и представена по делото циклограма на процесното кръстовище.

Видно от същата към инкриминираните дата и час, светофарната уредба на процесното кръстовище е работела в нормален режим на работа, като в момента на навлизане и преминаване на управлявания от жалбоподателя автомобил сигнала за движещите се по бул. „България“ МПС в посока изток е светел червено. Зелен сигнал е светел за завиващите наляво по бул.

2

„България“. В този смисъл напълно се опровергават твърденията на жалбоподателя, поддържани включително с депозираното в срока по чл. 44 ЗАНН възражение, че е навлезнал в процесното кръстовище, при светещ зелен сигнал на светофарната уредба.

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл.

189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая за формиране на извод в обратна насока не бяха ангажирани каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборват фактическите констатации, включително тези изводими от представените по делото циклограма, с фази на движение. Ето защо съдът намира, че отразената в актовете на администрацията фактическа обстановка напълно съответства на реализиралото се в действителността.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Процесният АУАН е съставен в присъствието на очевидци и нарушителя, като последния е имал възможността да направи писмени възражения, които да бъдат отразени в АУАН, както и да депозира такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, както е и сторил. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционно норма.

Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушението и нарушителят са установени на 16.06.2025 г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП на 24.07.2025 г.

На базата на формираната по делото доказателствена съвкупност и изяснената въз основа на нея фактическа обстановка, съдът намира, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да 3 съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

От друга страна, съгласно чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДвП: „червена светлина – означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.“ С оглед приетата фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не се е съобразил със светлинните сигнали и по-конкретно със светещия за него червен сигнал на светофарната уредба, поради което е допуснал нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, което се санкционира по реда на чл.

183, ал.5, т.1 ЗДвП със санкция във фиксиран размер - 100 лева, в редакцията към датата на извършване на нарушението.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки някои предходни колебания, най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл.

6, т.1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП.

В този смисъл Решение № 500/21.03.2022 на АС – Пловдив по КАНД № 114/2022 по описа на съда за 2022 г., Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. а. н. д. № 2106 / 2021 г. на АС - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287 / 2021 г. на АС - Пловдив, и др.

Посочените трайно установени възгледи се възприемат и от настоящия състав.

От субективна страна жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото на всеки участник в движението, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.

Не на последно място следва да се отбележи, че жалбоподателят е надлежен субект на отговорността. Правилото на чл. 6 от ЗДвП е адресирано към всички участници в движението.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в ДР, пар. 6, т. 28 от ЗДвП „Участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.“ В процесния случай в качеството си на водач на процесното моторно 4 превозно средство, жалбоподателят безспорно се явява „участник в движението“.

В случая не може да се приеме, че процесното нарушение покрива белезите на маловажен случай, още повече, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Същевременно, по делото не се наведоха доводи, а и от страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства, установяващи наличието на изключителност на ситуацията или неотложна необходимост, която би оправдала подобно поведение. Напротив от доказателствата по делото се установи, че поведението на жалбоподателя разкрива завишена степен на обществена опасност както на самия деец, така и на самото деяние, доколкото подобно поведение неминуемо води до създаване на реални предпоставки за възникване на ПТП, което да постави в опасност както живота и здравето на жалбоподателя, така и на пътуващите с него, както и на останалите участници в движението.

Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63д би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би могло да санира този пропуск.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 0438 – 000746 от 24.07.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на А. П. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева /51,13 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен 5 съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.