Решение № 2935 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2935 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100512392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20038387/27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 37474/19 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 38 състав, е уважен предявения от „ДЗИ-общо застраховане“, ЕИК *******, срещу Агенция „П.И.“, ЕИК *******, осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 889,83 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за репариране на вредите, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 19.03.2019 г. Съдът е уважил предявения от Агенция „П.И.“ срещу „А.“ ЕАД, ЕИК *******, за сумата 889,83 лева, за която е осъден ответникът по главния иск. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25049854/28.06.2022 г., подадена от ответника по обратния иск - „А.“ ЕАД , с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага правни доводи за неоснователност както на главния, така и на обратния иск. Счита че не е доказано осъществяването на процесното ПТП, както и че не носи отговорност за (не)отстраняването на препятствията на пътя, доколкото не е надлежно уведомен от възложителя. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по главния иск, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

В предвидения от закона срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от ищеца по обратния иск, с който счита че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 889,83 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за репариране на вредите, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 19.03.2019 г., както и предявения в условията на евентуалност обратен иск с правна квалификация чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД срещу лицето, на което по договорен път е възложено поддържане и почистването на съответния участник от автомагистралата.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право, предмет на главния иск, включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца;

5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД 2 включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е. преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта, като при недоказването им отпада и отговорността на възложителя. В този смисъл е и т. 3 от ППВС № 7 от 1959 г.

От представения доказателствен материал се установя в условията на пълно и главно доказване фактите, включени в правопораждащия фактически състав на деликта.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностното лице в кръга на предоставената му от закона компетентност, поради което същия се ползва с материална доказателствена сила. Следователно съдът е обвързан да приеме, до доказване на противното, че фактите, описани в протокола, са се осъществили по посочения от длъжното лице начин. Обвързващата съда материална доказателствена сила обхваща единствено фактите, които са пряко възприети от вещото лице. Удостоверено е по надлежния ред, че на 19.03.2019 г. в 2:30 ч. на АМ 2 „Хемус“, км. 67, посока гр. София, че л.к. „Пежо 307SW“, ДКН *******, управляван от Л.К., е претърпял ПТП. Посочено е, че причината за произшествието е парче гума, намиращо се на пътното платно. Установите от длъжностното лице факти, освен че се ползват с материална доказателства сила, се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Съгласно уведомлението за щета, което представлява извънсъдебно признание на факт, в което е посочено лично от водача на превозното средство, че причината за процесното ПТП е парче гума, намиращо се на пътя, като е описал настъпилите вреди по автомобила, които се намират в предната ходова част и броня. Същите факти се подкрепят и от заключението по изготвената в хода на съдебното дирене пред първа инстанция СТЕ, което съдът кредитира като достоверно и изчерпателно, тъй като съответства на доказателствената съвкупност.

Настоящият състав счита, че от анализа на събрания доказателствен материал се установяват фактите, представляващи механизма на твърдяното от ищеца ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и наличието на препятствие на пътя, парче гума, което обуславя възникването на отговорността на ответника, доколкото същият следва да поддържа републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата в тежест на Агенция „П.И.“ е поддържането на републиканските пътища в годно състояние за безопасна експлоатация. От доказателствения материал се установява, че застрахователното събитие е настъпило на Автомагистрала „Хемус“. Агенцията се явява възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД, т.е. отговорно лице, съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, поради което носи отговорността да поправи вредите, които са в причинно-следствена връзка с виновното и противоправно бездействие във връзка с поддръжката на пътната мрежа в годно състояние.

До отстраняването на повредата на пътя е било необходимо същата да бъде сигнализирана и обезопасена по начин, който би предотвратил настъпването на произшествия.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени 3 вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО. Поради което настоящият състав кредитира заключението на вещото лице, което се подкрепя и от представените писмени доказателства, относно стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, определена в размер на 2 137 лева. Доколкото съгласно принципът на диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ГПК, съдът следва да се произнесе единствено по въведения от ищеца предмет на делото и в обема на поисканата защита, поради което искът следва да се уважи изцяло до предявения размер от 889,83 лева, с включени ликвидационни разходи.

По предявения в условията на евентуалност обратен иск с правна квалификация чл.

54 вр. чл. 49 ЗЗД.

За основателността на предявения обратен иск, ищецът следва, в условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на валидна договорна връзка между него и ответника по иска, както и неизпълнение от страна на последния на конкретно съществуващо задължение, в резултат на което неизпълнение, за ищеца за възникнали твърдените вреди. Установява се от приложения по делото договор за възлагане на обществена поръчка № РД-ЗЗ-4/29.05.2015, сключен между Агенция "П.И." като възложител и А." ЕАД, като изпълнител, че дейностите по превантивно, текущо и зимно поддържане на автомагистрален участък от АМ "Хемус" от км. 0+000 до км. 78+554, вкл. и принадлежащите пътни връзки, изрично посочени в договора, както и ремонтно възстановителните работи са възложени на "А." ЕАД. Тълкувайки волята на страните по договора за обществена поръчка, съгласно чл. 20 ЗЗД, тълкувани отделните уговорки и в цялост, настоящият състав намира, че изпълнението на задълженията на изпълнителя – ответника по обратния иск, е в зависимост от наличието на нарочно възлагане от страна на възложителя, посредством уговорените месечни, допълнителни или извънредни задания.

Горния извод следва от чл. 5 от договора, с който страните са уговорили, че дейностите по 4 поддържане са възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като същите са точно дефинирани за целите на договора.Противното би означавало със самото сключване на договора върху изпълнителя да бъде прехвърлена изцяло отговорността по поддържане и обезопасяване на процесния пътен участък и задължението за осъществяване на цялостен надзор върху автомагистралата, каквато не е целта на договора. Извънредно задание следва да бъде изготвено в случай на непредвидени ситуации, за каквато следва да се приеме попадането на препятствие на пътното платно, което може да доведе до опасност за участниците в движението. Не се установява от събрания доказателствен материал Агенция "П.И." да е възложила на "А." ЕАД обезопасяването на пътния участък във връзка с процесното препятствие, довело до ПТП, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на "А." ЕАД за неизпълнение на договора за поддържане на процесния пътен участък.