Решение № 3496 от 31.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15968/2022
- Вид
- Решение № 3496
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл.трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.289 · Търговски закон
- § 1, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3496 гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20223110115968 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „А.Б. Б." ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес: **, представлявано от юрк. П. Б. /Пълномощник на управителите/ СРЕЩУ М. М. Р., ЕГН **********.
С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на М. М. Р., ЕГН **********, че дължи на „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК: *, сума в общ размер от 6671.46 лв., формирана както следва: главница в размер на 3208.08 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2250.33 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 1038.62 лв. за периода от 20.02.2020 г. до 20.01.2022г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 90.45 лв. за период от 20.02.2020г. до 23.02.2021 г.; законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 83.98 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията,за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №10671/2022год. на ВРС.
Моли за присъждане на сторените по настоящото дело разноски, както и разноските 1 по ч.гр.д. № 10671/2022г. по описа на Районен съд –Варна.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Във връзка с Разпореждане от 25.10.2022 г. по ч.гр.д. № 671/22 г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, получено на 14.11.2022г., с което ищецът е уведомен, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника М. М. Р., ЕГН ********** при условията на чл. 47 ал. 5, от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, и в законоустановения срок, „А. Б. Б." с ЕИК: * упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение на ответника М. М. Р., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б." с ЕИК: * вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 10671/2022г. по описа на Районен съд Варна и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Навежда следните фактически твърдения:
Между страните „К." ЕАД, в качеството си на кредитодател, и М. М. Р., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 2166143 на 15.01.2020 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването 2 на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 2166143 от 15.01.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
На 15.01.2020 година длъжникът М. М. Р., ЕГН: **********, е сключил Договор за кредит № 2166143 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 3300 лева, срещу което се съгласил да върне 24 броя вноски по 201,92 лева в срок до 18.02.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ответникът М. М. Р., ЕГН: ********** е сключил на 15.01.2020 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице К. и да отговаря пред К. солидарно с М. М. Р., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с К. така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К.
На 15.01.2020 година А. Т. и К. са сключили договор за поръчителство, по силата на който А. Т. се е задължило спрямо К. за всички задължения на М. М. Р., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така А. Т. е изпълнило задълженията си към М. М. Р., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.
Ответникът М. М. Р., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по 3
Договора за кредит.
К. е поканило А. Т. да плати всички изискуеми задължения на М. М. Р., ЕГН:
********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство А. Т. е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от А. Т.
На 23.02.2021 г. А. Т. е погасило дължимите от М. М. Р., ЕГН: ********** на К. суми, както следва:
1. 3208.08 лева /главница/ по Договор за кредит;
2. 1038.62 лева /договорна лихва/ за период 20.02.2020 г до 20.01.2022 година;
3. 90.45 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.
На 23.02.2021 г. А. Т. е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на А. Т. в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 2250.33 лева, ведно със сумата от 83.98 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К." ЕАД и „А. Т." ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „К." ЕАД като цедент и „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК: *, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.
С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К." ЕАД е прехвърлил на цесионера „А. Б. Б." ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „К." ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 2166143 /15.01.2020 г. е прехвърлено на „А. Б. Б." ЕООД, за сумата от 6671.46 лв.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно 4 и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то МОЛИ да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Ответникът М. М. Р., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства моли съда да приеме за установено, че ответникът М. М. Р., ЕГН **********, дължи на „А. Б. Б." ЕООД, с ЕИК *парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 671/2022 г., а именно сумата в общ размер от 6671.46 лв., формирана както следва: