Решение № 80 от 08.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. К., 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500090 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 65/19.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1291/2022 г. по описа на Районен съд – К., е отменено като незаконосъобразно наложеното на К. Д. Д. на длъжност „старши учител“ в ДГ „М.Г.“, гр. К., със Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г.“ П.С., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

С решението ответникът ДГ „М.Г.“ е осъден да заплати на ищцата К. Д. Д. сумата от 420 лева с ДДС - разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 50 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ДГ „М.Г.“, гр. К., който го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и като необосновано. С въззивната си жалба същият оспорва правните изводи на решаващият съд за основателността на предявения иск с правно основание чл. 357 от КТ. Излага доводи за провеждане на дисциплинарното производство при спазване разпоредбите на чл. 193, ал. 1 от КТ, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ, в следствие на което е наложено на ищцата дисциплинарното наказание за осъщественото от нея нарушение, изразяващо се в „преждевременно напускане на работното й място на 18.07.2022 г.“. Твърди се в този смисъл, че посочените в Заповед № 269/12.09.2022 г. нарушения на длъжностната характеристика и Правилника за дейността на ДГ „М.Г.“, гр. К. не представляват самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина, а потвърждават извършеното на 18.07.2022 г. нарушение „преждевременно напускане на работа“, вменено като задължение на въззиваемата именно в трудовия й договор, в длъжностна й характеристика и в правилника за дейността на детската градина. Твърди също, че издадената заповед съдържа необходимите реквизити, даващи информация за фактическата обстановка, обстоятелствата за извършеното дисциплинарно нарушение и последиците от него – 15 деца на възраст между 5 и 6 г. оставени без надзор, за да присъства тяхната учителка в качеството й на секретар на синдикална организация към ДГ „М.Г.“, гр. К. на протест пред детската 1 градина, организиран от родители на децата. Излага и съображения, че решението е неправилно и досежно формираните от първоинстанционния съд доводи, че наложеното на въззиваемата дисциплинарно наказание не отговаряло по тежест на извършеното нарушение. Счита Заповед № 269/12.09.2022 г. за законосъобразна. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск с правно основание чл.357 от КТ бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г.“, като законосъобразна, да бъде потвърдена. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въпреки дадената й възможност, не е постъпил писмен отговор на жалба от въззиваемата К. Д. Д..

В съдебно заседание, въззивникът ДГ„М.Г.“, гр. К., чрез процесуалния си представител адв.М.К., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата К. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв.

Д.Д., оспорва предявената въззивна жалба. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, за които представя и списък по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, приема следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/20 13 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо ,а за да се произнесе относно неговата правилност, съобрази следното :

Районен съд – К. е сезиран с разглеждане на иск с правно основание чл. 357 от КТ, във вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата К. Д. Д. със Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ. „М.Г.“, гр .К..

От фактическа страна по делото не е спорно, а и видно от приложеното по делото копие от личното трудово досие на ищцата, между страните съществува безсрочно трудово правоотношение, по силата на което същата заема длъжността „старши учител“ в ДГ „М.Г.“, гр. К. и е и „секретар“ на синдикалната организация на СБУ към КНСБ.

С процесната Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г.“ П.С., на основание чл.188, т.2, във вр. с чл.187, ал.1, т.1, предл.ІІ, т.3, предл.І, т.7, т.10, предл.ІІ и ІV от КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

От прочита на заповедта се установява, че наказанието е било наложено за това, че на 18.07.2022 г. ищцата напуснала преждевременно работното си място, като оставила 15 броя деца на възраст между 5 и 6 години без контрол, за да участва в протест, организиран пред ДГ „М.Г.“, гр. К., и който протест бил медийно отразен. Установява се също, че съгласно действащите през учебната 2021/2022г. за детската градина норми на Правилника за дейността / чл.145, ал.1 и ал.3/ и на

Правилника за вътрешния трудов ред

/чл.4,чл.6,чл.8,чл.47/, детската градина работи на петдневна работна седмица от 06.00 часа до 18.00 часа, а работещите в нея учители са с трудова заетост в рамките, предвидени от КТ от 8 часа дневно. Съгласно утвърден график и заповед на ИД директор, за периода от 01.06.22 г. до 22.08.22 г., ищцата Д. била І смяна на работа с работно време от 07.00 ч.до 13.00 часа, като учител на сборна 3-та А и 4-та групи, съставена от деца на възраст между 5 и 6 години; на процесната дата в сборната група имало 15 деца; като учител в тази детска 2 градина същата била задължена да спазва установената трудова дисциплина и да изпълнява работата, за която се е уговорила с трудовия си договор- да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното си време, като го използва за изпълнение на възложените й задачи; като учител в тази детска градина същата е била задължена да осигурява необходимите условия за безопасност на децата във всеки един момент от престоя им в детската градина и не е имала право да оставя същите без контрол под какъвто и да е предлог. Заповедта е с дата 12.09.2022 г. и е връчена на служителя Д. при отказ, оформен с подписите на двама свидетели.

Установява се в съдебното производство, че дисциплинарното производство е започнало по реда на чл.193 от КТ с писмо- искане, връчено на служителката на 31.08.2022 г., при отказ, оформен с подписите на двама свидетели, за даване на обяснения във връзка с извършено от нея дисциплинарно нарушение на 18.07.2022г., изразяващо се в преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в длъжностната й характеристика, нарушаване на Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М.Г.“ за учебната 2021/2022 г.

В дадения тридневен срок, а именно на 01.09.2022 г., е подадено от служителката Д. обяснение, в което същата изтъква, че не е извършила дисциплинарно нарушение на 18.07.22 г. и не е напускала преждевременно работа на тази дата, че е изпълнявала точно и съвестно трудовите си задължения, че е спазила посочените в искането правила на Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М.Г.“ и задълженията си, предвидени в длъжностната й характеристика. Ищцата Д. е обяснила и, че на процесната дата -18.07.2022 г. пред детската градина е бил организиран протест от родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който протест бил подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната й организация, и бил отразен в местните и национални медии.

За да постанови обжалвания в производството съдебен акт, първоинстанционният съд, като е обсъдил, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 и чл.194,ал.1 от КТ и че процесната Заповед № 269/12.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М.Г., гр. К., не съдържа времето на извършване на нарушението, и че същата е немотивирана с оглед изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като несъдържаща цялостно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и последиците от същото, е приел, че следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Настоящата въззивна инстанция не споделя тези изводи. Съобразявайки изложеното до тук, счита, че работодателят е изпълнил вмененото му от разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ задължение преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме писмените обяснения на служителя, и да събере и оцени посочените от него доказателства. Определено в казуса работодателят е поискал писмени обяснения от служителя-старши учител Д. за извършено от нея на 18.07.2022г. преждевременно напускане на работа, квалифицирано от него като неизпълнение на трудовите й задължения, предвидени в длъжностната й характеристика, в Правилника за дейността и в Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М.Г.“ за учебната 2021/2022г. Безспорно служителката е дала писмени обяснения, разбира се с оглед на своето възприятие за поведението си на 18.07.22 г., че е изпълнявала точно и съвестно трудовите си задължения, че е спазила правилата на Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред на градината и задълженията си, предвидени в длъжностната й характеристика, като изрично е посочила и доказателства за организиран пред детската градина протест от родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който протест бил подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната организация, и бил отразен в местните и национални медии. А че тези доказателства са били събрани и оценени от работодателя, се установява от процесната заповед, в която изрично е посочено, че именно за да участва в протест, организиран пред ДГ „М.Г.“, гр. К., който бил и медийно отразен, служителката Д. е напуснала преждевременно работното си място, като оставила 15 броя деца на възраст между 5 и 6 години без контрол. Казаното до тук обуславя и 3 мотивираност на процесната заповед, в частност и досежно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, а и относно последиците от същото. И изводът на решаващия съд за нарушение на сроковете по чл. 194 1 от КТ, е неправилен. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването им. В случая дори да се приеме, че моментът на откриване на нарушението е възможно най-ранната дата-денят на осъществяването му -18.07.2022г., с оглед и медийното отразяване на процесния протест, на който учителката Д. е присъствала, бъдейки извън своята сборна група в детската градина, то законовият двумесечен срок е спазен, тъй като заповедта е издадена на 12.09.2022 г. Или, казано в обобщение, въззивният съд намира, че в производството е неприложима разпоредбата на ал.2 на чл.193 от КТ, при която съдът може да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.