Решение № 4023 от 19.12.2024, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 4023

Стара Загора, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20247240700087 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. А. С. в качеството му на ЕТ „А. М. – М. С.“ гр. Стара Загора, ЕИК *********, против Решение № 1040-23-2 от 04.01.2024 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Стара Загора, с което се отхвърля като неоснователна жалбата му с вх. № 1012-23-118 от 11.12.2003 г. и се потвърждава изцяло Разпореждане № 5104-23-56 от 04.12.2023 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП Стара Загора на НОИ и длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука, станала с Б. Й. Р., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, като немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се приетата в решението фактическа обстановка, като не отговаряща на действителността. Твърди се, че пострадалият е паднал и е ударил главата си в поилка за птици, при което е получил травма, несъвместима с живота му, както и че процесната злополука не може да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като увреждането не е настъпило внезапно, няма установена причинно-следствена връзка между увреждането и смъртта на пострадалия, не се установява увреждането да е станало през време, във връзка и по повод на извършваната от пострадалия работа и същият с поведението си сам се е поставил в риск. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Т. К., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него съображения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Й. Б. Р. моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна по съображенията, изложени в писмената защита на пълномощника му адв. Д. А. (същата е постъпила от името на трите заинтересовани страни, но по делото е представено пълномощно единствено от Й. Р.), в която е направено и искане за присъждане на изплатен адвокатски хонорар в размер на 9 050 лв., както и на разходите по организиране и извършване на погребение (макар да не е изрично посочено, вероятно се има предвид погребението на пострадалия Б. Р.) в размер на 4 466 лв.

Заинтересованата страна В. Б. Р. моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Заинтересованата страна Д. Г. Р., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между жалбоподателя ЕТ „А.М. – М. С.“ гр. Стара Загора, ЕИК *********, и Б. Й. Р., [ЕГН], бил сключен трудов договор № 19 от 04.05.2022 г. (л. 38), по силата на който от 05.05.2022 г. със срок „до завършване на определена работа“ Б. Р. бил назначен на длъжността „Работник, животновъд“ в предприятието на жалбоподателя на 8-часов работен ден с място на работа „Цех отглеждане на патета“ с. Зетьово. За сключения трудов договор работодателят изпратил уведомление в съответната ТД на НАП (л. 150). При подписването на трудовия договор, видно от отразеното в него, на работника бил връчен екземпляр от договора. На същия ден (04.05.2022 г.) на Б. Р. бил проведен начален инструктаж по безопасност при работа съгласно служебна бележка, подписана от него (л. 67), ако и той да не се е разписал в книгата за начален инструктаж (69 – 70), като е бил запознат и с Правилника за вътрешния ред (л. 41), но представеният с административната преписка Правилник за вътрешния трудов ред в предприятето е бил утвърден от работодателя на 02.01.2023 г. (л. 39 – 40), като не са налице данни за идентичност на последния с правилника, с който работникът е бил запознат. В преписката се съдържа и длъжностна характеристика, подписана от Б. Р., но без отразена дата на подписването й (л. 68). На 01.01.2023 г. между жалбоподателя и Б. Р. било подписано допълнително споразумение № 6 към трудовия договор на последния за промяна на трудовото му възнаграждение (л. 44). В книгата за периодичен инструктаж не е отразен проведен такъв на Б. Р. през 2023 г. (л. 71 – 73) съгласно изискването на т. 6 от издадената от работодателя заповед от 05.01.2021 г. (л. 173).

На 02.01.2023 г. от жалбоподателя била издадена заповед, с която за периода на огуяване на патиците на Б. Р. е определено двустепенно работно време – от 07,00 часа до 11,00 часа и от 20,00 часа до 24,00 часа (л. 42). Между страните не е спорно, че на 18.08.2023 г. същият е изпълнявал служебните си задължения на работното си място (спорът е дали золополуката е настъпила по време на въведеното от работодателя двустепенно работно време или по времето, когато работниикът е бил в почивка), където около 21:00 – 21:30 часа е бил намерен мъртъв от колегата му Г. Й. И.. Издаден е бил акт за смърт № 10 от 19.08.2023 г., препис-извлечение от който е приложен към делото (л. 65).

Наследници на починалия Б. Р. са заинтересованите страни – съпругата му Д. Г. Р. и синовете му Й. Б. Р. и В. Б. Р. (л. 30). За настъпилата на 18.08.2024 г. смърт на баща му Й. Р. подал Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-23-118 от 13.11.2023 г. (л. 26 – 27).

Със Заповед № 5101-23-118#3 от 27.11.2023 г. (л. 33), издадена на основание чл. 58, ал. 1 от КСО от Р. С. на длъжност Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ Стара Загора, било разпоредено извършване на разследване на декларираната от Й. Р. злополука от комисия, която в срок до 28.12.2023 г. да изготви протокол за резултатите от разследването, като бил определен и персоналният й състав.

В хода на разследването по чл. 58 от КСО, освен цитираните по-горе документи (трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен начален инструктаж, Книга за начален инструктаж и Книга за периодичен инструктаж, Правилник за вътрешния трудов ред на жалбоподателя, заповеди на работодателя от 05.01.2021 г. и от 02.01.2023 г., препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници), са събрани като доказателства и писмени обяснения от А. М. С. с дата 25.08.2023 г., М. А. С. с дата 28.08.2023 г., Й. В. С. с дата 11.08.2023 г. и Г. Х. С. с дата 21.08.2023 г. (л. 46 – 51), дадени в хода на извършена от Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ (л. 133 – 137), писмени обяснения от Г. Й. И. с дата 13.10.2023 г. и Й. Б. Р. с дата 13.10.2023 г. (л. 52 – 56), съобщение за смърт (медицинско свидетелство за смърт) № 144 от 19.08.2023 г. (л. 58) и заключение на съдебно-медицинска експертиза на труп № 144/2023, изготвена в хода на досъдебно производство № 265/2023 г. по описа на РУ на МВР Чирпан (л. 59 – 63).

В писмените си обяснения Г. Й. И. сочи, че е работил за жалбоподателя и на 18.08.2023 г. около 10:00 часа е разговарял с Б. Р. на роботното му място. Около 21:30 часа, когато приключил със своите задължения, видял, че не свети оборът, в който Б. Р. работел, и отишъл да види какво се е случило. В първия момент, когато влязъл, не го видял и затова го извикал по име, като светнал лампите. Едва тогава видял Рончев - паднал на пода по гръб, като левият му крак бил свит зад бедрото, а отпред на коляното бил порязан от вентилатор, който бил до него. Вентилаторът бил счупен и без предпазна решетка. П. Р. за пулс, но не усетил такъв. Видял, че лицето му е черно. Отишъл веднага да търси помощ при колегите си – Г. и Й. С., видял първата и й казал да се обади на Бърза помощ, след което тримата излезли на главния път, за да чакат линейката. През това време се обадил на шефа си М. С. и му казал какво се е случило, а той му казал, че идва веднага и разговорът приключил. След около пет минути М. С. му звъннал и му казал да махне вентилатора от халето, поради което той отишъл и го преместил в другото хале. Малко след това пристигнала линейката и лекарят казал, че Б. Р. е починал и ще се обади на съдебна медицина и полицията.

В писмените си обяснения Г. Х. С. сочи, че не е присъствала при откриване на тялото на колегата си Б. Р. и е разбрала за случилото се от Г. И., който около 21:00 – 21:30 часа на 18.08.2023 г. влязъл в халето, в което тя работила, и й казал да звънне на съпруга си и на Бърза помощ. Тя се обадила на съпруга си и след това се прибрала вкъщи, а съпругът й отишал на работното място.

В писмените си обяснения Й. В. С. сочи, че не е бил на работа по време на инцидента, но получил обаждане от съпругата си, която го уведомила, че Г. И. е намерил Б. Р. паднал на земята в халето, където работи. Той си помислил, че Рончев е получил инфаркт, тъй като пиел лекарства. Съпругата му се обадила на тел. 112, а той междувременно отишъл до работното им място. Малко след това пристигнала линейка и лекарите установили, че Б. Р. е починал. Казали, че трябва да чакат полицията и съдебна медицина. С. сочи също, че когато влязъл в халето, за да изнесат трупа на колегата си, го видял да лежи по гръб, но няма представа какво се е случило и какво е правил, когато се е случил инцидентът.

В писмените си обяснения Й. Б. Р. – син на пострадалия, сочи, че е получил обаждане през нощта на 19.08.2023 г. – около 01:00 часа, от РУ Раковски, от където го уведомили, че баща му е починал. Заедно с брат си В. Р. тръгнали към с. Зетьово, където е работил баща им. Там един от работниците им казал, че колегата им Г. И. е открил баща им и са се обадили на Бърза помощ. Малко след този разговор двамата с брат си тръгнали обратно към гр. Раковски. На сутринта около 9:00 часа посетил Съдебна медицина Стара Загора, откъдето получил Съобщение за смърт, в което пишело, че баща му е починал вследствие на електротравма. При проведен разговор с Г. И. същият му казал, че когато намерил баща му, до него е имало вентилатор, но шефът му М. С. го накарал да го скрие.

В писмените си обяснения М. А. С. сочи, че на 18.08.2023 г. около 21:30 часа му се е обадил Г. И. и му казал, че трябва веднага да отиде в базата, защото намерил Б. Р. и той не мърдал и трябва да се обади на Бърза помощ. Веднага се свързал със сина си и му казал да дойде с него, защото в Зетьово е станал тежък инцидент. Когато пристигнали на място, заварили само полицаи. Съобщили им, че вече е идвала линейка и са установили, че Б. Р. е починал. Твърди, че ел. инсталацията се поддържа непрекъснато в изправност и е технически обслужена, както и че не знае Г. И. какво е правил него ден там, тъй като не е работник, а само понякога гостувал на останалите работници.

В писмените си обяснения А. М. С. – син на М. С., сочи, че на 18.08.2023 г. в 21:45 часа получил обаждане от баща си, който го уведомил, че се е случил инцидент в животновъдния му обект. Отишъл веднага при баща си и двамата тръгнали към с. Зетьово. При пристигане на място заварили само полицаи, които ги уведомили, че е имало линейка и лекари са констатирали, че един от работниците е в летално състояние. Малко след това пристигнали още полицаи и съдебен лекар. Те заснели тялото и изели всички вещи на починалия – лекарства и други. Сочи също, че е бил поемно лице и е помогнал при изнасяне на трупа на работника, когото разпознава като Б. Р., както и че около тялото не е имало никакви предмети, а самият Рончев е бил облечен с тениска и къси панталони и обут с ботуши, като по тялото му се виждали стара рана и една нова на коляното.