Решение № 901 от 26.09.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2531/2023
- Вид
- Решение № 901
- Подписан
- 26.09.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.26, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.84 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 901 гр. Бургас, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202531 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба от „СИТИ ПУЛС“ ООД, ЕИК:
206871699, представлявано от А. Т. П., с посочен адрес: гр.София, бул.„Околовръстен път“ №251Е, Бизнес сграда Ринг Тауър, ***, срещу Наказателно постановление № 694042-F691997/15.03.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Не се оспорва фактическата обстановка, но се твърди, че в случая жалбоподателят правилно е определил ставката за ДДС на 0 %, а процесното нарушение е следвало да бъде квалифицирано по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ.
В открито съдебно заседание „СИТИ ПУЛС“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител, като депозира писмена защита.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Азманов, който счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 06.06.2023г., а жалбата е депозирана посредством куриерска услуга на 20.06.2023г. – установимо от разписка на л.12 от 1 делото и справка по номера на пратката в сайта на куриерска фирма Еконт). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС фитнес Пулс, находящ се в гр.Бургас, бул.”Янко Комитов”.
На 13.12.2022г. в 11,10 часа била извършена проверка в обекта от св. М.– инспектор по приходите. Проверката започнала с контролна покупка – заплащане на еднократен вход за двама във фитнеса, а в последствие били закупени и 2бр. протеинови шейкове, за което били издадени фискали бонове от монтираното в обекта и функциониращо регистрирано в НАП фискално устройство модел Datecs DP-150 с индивидуален номер на ФУ: DT936107 и номер на фискалната памет 02936107.
При извършена проверка на фискална касова бележка № 0007424/11.11.2022г. на обща стойност 10лв., издадена от ФУ на клиент по регистрационен формуляр с ПИН №20001033/23.09.2022г. е регистрирано плащане в данъчна група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС. От разпечатан КЛЕН и представен регистрационен формуляр с ПИН №20001033/23.09.2022г., е установено, че продажбата е регистрирана с наименование на артикул „месечна вноска“. След извършен анализ на предоставените писмени обяснения и документи, във връзка с регистрираното плащане с фискална касова бележка № 0007424/11.11.2022г. е установено, че същото е неустойка за закъснение по плащане на месечна вноска и с обезщетителен характер и не се смятат за възнаграждение по доставка съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС.
С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС, във връзка с което бил издаден на жалбоподателя АУАН cep. AN № F691997 от 12.01.2023г.
Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като единственият спор по делото е правен и той се съсредоточава около това дали в конкретния случай се касае за регистрирано плащане с наименование на артикул „месечна вноска“ в данъчна група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, което е следвало да се регистрира с наименование „неустойка за закъснение по плащане на месечна вноска“.
2
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. В случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. В конкретния случай безспорно се установи, че при извършената проверка било установено, че плащания са регистрирани в група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък. В случая обаче стоките и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, са регистрирани с наименование на артикул „месечна вноска“ вместо „неустойка за закъснение по плащане на месечна вноска“.
Съдът намира в тази връзка за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в случая е следвало да бъде наказан за нарушение по чл.26, ал.1, т.7, а не по чл.27, ал.3, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В тази насока са дадени разяснения в Решение №7913/2017г. по адм.д. №5615/2016г. на ВАС и Решение №122/15.10.2020г. на АдмС - Търговище по к.а.н.д. №94/2020г ., които настоящата съдебна инстанция напълно споделя.
Действително, към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства с оглед систематичното място на разпоредбата в гл. IV Издаване на документ за продажба чрез фискално 3 устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Точно в качествено отношение е това изпълнение на публичноправното задължение за издаване на документ от фискално устройство за извършената продажба на стока или услуга, при което фискалната касова бележка съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата и притежава съдържанието по чл.26, ал.1 от нея.
Разпоредбите на чл.26, ал.1 и чл.27, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. обаче предвиждат отделни задължения, първата относно задължителните реквизити на фискалната касова бележка от ФУ, а втората относно допълнително изискване само по отношения на посочените в разпоредбата видове стоки, да се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули. Нарушаването на всяко от задълженията, посочени в цитираните разпоредби на чл.26 и чл.27 от Наредбата осъществява отделен състав на административно нарушение, като няма законово основание да се приеме друго.
В светлината на горното, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че в случая приложение е следвало да намери чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Настоящият съд приема, че разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата не изключва изискванията на чл.26, ал.1 от същата за задължителни реквизити на фискалната касова бележка. Систематично, чл.26, ал.1 от Наредбата е разположен преди чл.27, ал.3, което сочи, че първата разпоредба задава общите изисквания към задължителното съдържание на фискалния бон. Разпоредбата на чл.27 от Наредбата регламентира допълнителни правила - задължението за регистриране на стоките по данъчни групи, видовете данъчни групи и задължените субекти за това. В този смисъл и правилно АНО е определил нарушената в случая разпоредба от Наредбата.
БРС обаче намира, че самото вменени на дружеството – жалбоподател нарушение не е описано словесно достатъчно ясно. АНО се е задоволил /след като е описал детайлно фактическите си констатации при извършване на проверката/, единствено да пресъздаде в текста на НП разпоредбата на чл.27, ал.3, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., посочвайки, че: „ задълженото лице СИТИ ПУЛС ООД с ЕИК 206871699 не е регистрирало с наименование и единична цена като отделен артикул плащането за неустойка по абонамент, регистрирано в данъчна група „А“ с фискална касова бележка №0007424/11.11.2022г. “ Буквалното пресъздаване на съответната разпоредба обаче в случая се явява недостатъчно, тъй като същата касае няколко задължения на търговците: 1/ да регистрират с наименование, 2/ с единична цена и 3/ като отделни артикули стоките или услугите. От така описаното може да се заключи, че АНО приема, че в случая не са налице и трите изисквания по чл.27, ал.3, т.1 от Наредбата, което обаче противоречи на възприетата по – горе в НП фактическа обстановка. Видно е, че процесната „месечна вноска“ /неустойката по абонамент/ е регистрирана с единична цена и като отделен артикул т.е. би следвало да се приеме, че 4 е налице единствено нарушение на предл.1 на чл.27, ал.3, т.1 от Наредбата, а именно търговецът да регистрират с наименование съответния артикул /доколкото същият е посочил неправилно наименованието му/. Изложеното безспорно нарушава възможността на жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява респ. на съда да извърши съдебен контрол на издаденото НП. Това е така, доколкото както беше посочено по – горе, в случая е налице нарушение единствено на предл.1 на чл.27, ал.3, т.1 от Наредбата, но не и на предл.2 и 3 от тази разпоредба, а ако жалбоподателят се наказва за нарушение именно на последните съдът следва да отмени издаденото НП.