Определение № 261 от 19.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 21/2026
- Вид
- Определение № 261
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 569, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Правилник за вписванията
- чл.12, ал.1, изр. 2 · Правилник за вписванията
- чл. 32а ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл.6 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261 гр. Кюстендил, 19.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500021 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Ресилово, община Сапарева баня, област Кюстендил, насочена против определение № 31/2025 г. от 29.12.2025 г., постановено от Съдия по вписванията Василена Гиздова към Служба по вписванията при РС - Дупница.
С обжалваното определение е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 от ГПК, а именно – вписване на насрещен иск по депозирана молба с вх.
№ 5263/29.12.2025 г.
В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и се претендира отмяната му, с доводи, че неправилно било прието от съдията по вписванията несъответствие на насрещния иск с изискванията на чл.6 от ПВ вр. чл.12, ал.1, изр. 2 от ПВ. Пояснено е, че предмет на насрещния иск е реална част от недвижим имот, при което била несъстоятелна посочената липса на идентификация. Нередовност на насрещния иск относно индивидуализацията на недвижимите имоти не била констатирана от съдията – докладчик по делото, който с нарочно разпореждане разпоредил вписването на насрещния иск, за което било издадено и съответното съдебно удостоверение. В тази връзка жалбоподателите се позовават на т.6 от ТР №7 от 25.04.2013 г. по тълк.дело №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, която изключва възможността да бъде отказано вписването на искови молби в хипотезата, когато съдът е проверил редовността на исковата молба. По изложените съображения се поддържа искане да бъде отменен постановеният от съдията по впиванията отказ и да бъде разпоредено вписване на насрещната искова молба в съответния регистър. Към жалбата е приложен препис от определение № 31/2005 г. от 29.12.2025 г. на Съдия по вписванията към Службата по вписванията – гр. Дупница.
Жалбата е изпратена на ОС-Кюстендил за разглеждане, ведно с цялата преписка по молба с вх. № 5263/29.12.2025 г.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С молба с вх. № 5263/29.12.2025 г. до Службата по вписванията – гр. Дупница Е. Г.
П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН ********** са поискали да бъде разпоредено извършване на вписване на насрещен иск, предявен по гр.д.№1598/2025 г. по описа на 1
Районен съд – Дупница, който иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ.
Към молбата до СВ са били приложени: 1 бр. искова молба /насрещен иск/ в оригинал, с поставен върху нея печат за входиране в Районен съд-Дупница, ведно с приложени към него писмени доказателства; удостоверение за данъчна оценка с изх.№ 6008001208/23.12.2025 г., издадена от община Сапарева Баня; скица на поземлен имот №153294057/19.02.2025 г.; съдебно удостоверение, издадено по гр.д.№1598/2025 г. по описа на РС – Дупница, квитанция за заплатена такса за вписване и пълномощно.
В деня на постъпване на заявлението, с определение № 31/2025 г. от 29.12.2025 г. съдията по вписванията при СВ-Дупница е отказал на основание чл. 32а ал. 1 от ПВ, извършване на вписването, като е мотивирал отказа си с довода, че описанието на поземления имот не кореспондира с чл.6 от ПВ вр. чл.12, ал.1, изр. 2 от ПВ. Отчетена е липсата на местонахождение, площ и граници на имота.
С разпореждане рег. № 2939/20.11.2025 г. на РС – Дупница по гр.д.№ 1598/2025 г. съдът е разпоредил вписване на насрещната искова молба.
Като взе предвид изложеното, съставът на съда, намери следното от правна страна:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от лица, които имат право на жалба /поискалите извършване на вписването лица/ и срещу подлежащ на атакуване акт на съдията по вписванията, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Преценена по същество жалбата се явява основателна, поради следното:
Според задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията може да откаже вписване на искови молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. Съгласно чл. 12 от ПВ, вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса.
В конкретния случай, пред съдията по вписванията е удостоверено обстоятелството, че представеният му за вписване насрещен иск е приет за разглеждане по гр.д.№1598/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, както и че дължимата държавна такса е била заплатена.
По тези факти няма спор.
От съществено значение е да се прецени дали са били налице основания насрещният иск да бъде вписан или постановеният отказ е правилен, като не съществува съмнение, че по въпросите за обхвата на преценката, която прави съдията по вписванията и тези за задълженията на окръжния съд в производството по частна жалба срещу отказ за вписване, окръжният съд следва да прецени дали са били налице всички необходими предпоставки за извършване на вписването, включително подаване на исковата молба/респективно насрещния иск в съда, внасяне на дължимата държавна такса, отстраняване нередовностите на исковата молба преди вписването й, прилагане на пълномощно към искането за вписване като вид охранително производство, като тази преценка на въззивния съд се извършва независимо от оплакванията в частната жалба и независимо от мотивите за отказ на съдията по вписванията. Това е така, доколкото производството по вписване е регламентирано като вид нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 569, т. 5 от ГПК, т. е. по същността си е охранително производство и спрямо него приложение намират съответно общите правила на ГПК, доколкото липсват особени правила, на основание чл. 530 от ГПК. Следователно, съгласно чл. 533 от ГПК във вр. с чл. 32а ал. 1 от ПВ, сезираният с частна жалба съд на основание чл. 577, ал. 1 от ГПК е длъжен да провери служебно налице ли са всички необходими предпоставки за извършване на вписването. В този смисъл е задължителната съдебна практика, както и определение с № 50211 от 06.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3046/2022 г., II г. о., ГК, определение № 284 от 03.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2120/2017 г., II т. о., ТК и др.
Целта на вписването на исковите молби е да се оповести по отношение на 2 трети лица наличието на висящ правен спор относно определен недвижим имот, а в посочените в закона случаи – и да осигури противопоставимост на правата на ищеца срещу правата на трети лица, придобити след вписването.Според разрешението, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. Ясни по съдържание са и разясненията към горепосочената т.6, според които, съдията по вписванията, сезиран с искане за вписване на искова молба, проверява дали същата е от категорията на исковите молби, подлежащи на вписване съгласно ЗС и ПВ, дали е подадена в съда и дали отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ относно индивидуализацията на страните и имота.
Ключово в същата точка от тълкувателното решение е разясненото изключение от това правило: „Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.“
Така например в Определение № 380 от 28.01.2026 г. по к.ч.гр.д. № 4944/2025 г. на ВКС, IV г.о., се подчертава, че в никакъв аспект съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда, тъй като съдът има контролни функции по отношение на съдията по вписванията, а не обратното. В същия смисъл е и Определение № 2239 от 19.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 947/2023 г. на ВКС, IV г.о.
В конкретния случай с разпореждане рег. № 2939/20.11.2025 г. по гр.д.№ 1598/2025 г. съдията-докладчик при Районен съд – Дупница изрично е разпоредил вписването на процесния насрещен иск, за което е издадено и съдебно удостоверение, представено пред Службата по вписванията. При наличието на такъв акт на сезирания с исковата молба съд, съдията по вписванията не е имал правомощието да извършва самостоятелна проверка за съответствието на молбата с изискванията на чл. 6 от ПВ и да основава на нея своя отказ.
Неговата функция се е свеждала единствено до това да изпълни разпореждането на исковия съд.
С оглед на изложеното, постановеният от съдията по вписванията отказ за вписване е незаконосъобразен, тъй като е постановен при липса на компетентност да се проверява редовността на насрещния иск след изрично разпореждане за вписването му от страна на исковия съд. Частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като обжалваното определение бъде отменено и се разпореди извършване на исканото вписване.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 31/2025 г. от 29.12.2025 г., постановено от Съдия по вписванията Василена Гиздова към Служба по вписванията при РС – Дупница, с което е 3 отказано извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 от ГПК, а именно – вписване на насрещен иск по депозирана молба с вх.№ 5263/29.12.2025 г.
ДА СЕ ВПИШЕ насрещен иск, предявен по гр.д. № 1598/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, заявен за вписване с молба с вх. № 5263/29.12.2025 г., адресирана до Службата по вписванията – гр. Дупница от Е. Г. П., ЕГН ********** и С. Г. П., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Ресилово, община Сапарева баня, област Кюстендил.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията към Служба по вписванията гр.
Дупница с указания за извършване на исканото вписване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4