Решение № 2527 от 05.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2527 гр. София, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110207434 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 2 5-4332-017897 от 18.07.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на А. С. К., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание - „парични глоба“ в размер 51.12 евро с равностойност от 100.00 лева за административно нарушение по състава на чл. 119, ал.2 вр. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ А. С. К. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение - от обективна и от субективна страна. Посочват се подробни, обосновани и изчерпателни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от жалбоподателя К. отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП е редовно уведомена и призована, като в съдебно заседание лично и в писмена защита чрез процесуален представител излага становище за неоснователност 1 на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 22.04.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок (до 26.04.2026г. включително) от датата на връчването на наказателното постановление - връчено на адресата му на 12.04.2026г., съгласно електронният препис на НП в преписката, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя - лично, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-017897 от 18.07.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на А. С. К., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание - „парични глоба“ в размер 51.12 евро с равностойност от 100.00 лева за административно нарушение по състава на чл. 119, ал.2 вр. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Срещу жалбоподателят А. С. К. за нарушение по чл.119, ал.2 от ЗДвП бил съставен АУАН Серия GA № 3503768 от свидетеля В., във връзка с проверка заедно с неговия колега В., и двамата на длъжност старши полицаи в 01 РУСДВР, за това, че на 03.07.2025г., около 13:21 часа в град София, при посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ по улица „Ген.Гурко към бул. „Васил Левски“, и в района на кръстовището с улица „Любен Каравелов“, управлявал МПС - лек автомобил марка „БМВ Х3 Драйв“, черен на цвят с рег.

№ *********, собственост на „У.Л.“ ЕАД, с ЕИК: *********, като не препуснал движещ се пешеходец от ляво на дясно, минаващ по пешеходната пътека - тип „зебра“, обозначена с пътна маркировка М8, т.1 и пътен знак Д17, създавайки непосредствена опасност за възникване на ПТП.

Опасност от ПТП не е възникнала. Пешеходецът останал неизвествен. Не е установен. Липсват други възможни доказателства, които да могат да бъдат събрани. Жалбоподателят К. не е бил санкциониран за извършени административни нарушения по ЗДвП в практиката си на шофьор на лек 2 автомобил от 12.08.2024г.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът съобразява, че свидетелите В. и В. не излагат никакви възприятия за твърдяното административно нарушение. Нямат спомени за него. Дори и след предявяването на акта, същите заявяват, че не могат да си спомнят за случая.

Липсват видеозаписи от проверката на свидетелите К. и А.. Нормативният срок за съхранението на такива видео-записи е 1 (един) месец. Фактическата обстановка от съставения АУАН не се обосновава от друг източник на информация. Предвид липсата на противоречия в доказателствените данни, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrariо”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство се установи по безспорен и категоричен начин, че липсва извършено от жалбоподателя А. С. К. административно нарушение по състава на чл. 119, ал.2 вр. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Съставеният АУАН не се ползва с презюмптивна доказателствена сила.

Свидетелите К. и А. не доказват фактите от АУАН. Липсват други доказателства, но и такива съдът обективно не може да събере. Не са налице данни, които да доказват обективната и субективната страна на деянието на жалбоподателя К.. Съдът е положил усилия в тази насока. Липсва умисъл за вмененото в юридическа отговорност на жалбоподателя К. административно нарушение. Обвинителната теза остава недоказана в светлината на приложението на чл.6 от КЗПЧОС. Административно-наказателното обвинение срещу жалбоподателя К. не може да се основава на предположения и/или хипотези. Не се установяват косвени факти. Административнонаказващият орган и актосъставителя е следвало законосъобразно да приложат своите правомощия по ЗАНН и ЗДвП в съответствие с принципите на правовата и демократична Държава, които този съдебен състав на съда прокламира и споделя безусловно. По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено от съда изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

Н а въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.

Жалбоподателят К. не претендира разноски и не доказва такива да е сторил.

VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от 3

ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-017897 от 18.07.2025г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на А. С. К., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание - „парични глоба“ в размер 51.12 евро с равностойност от 100.00 лева за административно нарушение по състава на чл. 119, ал.2 вр. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4