Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 24.04.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1678/2022
Вид
Решение № 278
Подписан
24.04.2023
В сила
20.05.2023
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Благоевград, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20221210201678 по описа за 2022 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на “В “ЕООД, със седалище и адрес на управление в Б , представлявано от управителя К К , против НП№420002752/02.09.3033г., издадено от Директора на РД“АА“-гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. във връзка с нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на процесуални правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че нарушението е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира законен и процесуален представител по делото. В придружително писмо за изпращане на преписката до съда, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл.63д от ЗАНН.

1

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН, редовно и своевременно призована, не ангажира законен и процесуален представител.

/Към момента е образувано т.д.№5/2022г. от ВАС и ВКС за тълкуване на нормата на чл.61 от ЗАНН, респ. нейното изменение публикувано в ДВ бр.

109 от 2020г., което дело не е приключило с ТР. Същевременно настоящият състав отчете въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният 2 акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

РП-Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажират процесуален представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя на 12.10.2022г., а жалбата срещу него е депозирана на 26.10.2022г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна . Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 06.07.2022г., в сградата на ОО“АА“-Благоевград, находяща се на бул.“С “№ , св.Г. /инспектор/, в присъствието на колегата си- св.Д., е съставил на процесното дружество АУАН №324620 при и след извършена тематична проверка на дейността на дружеството в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари с №0727/14.06.2017г., за това, че жалбоподателят не предоставил за проверката документите, които са изискани от него с Известие рег.№12-00-00-420/16/26.05.2022г. и свързани с превозната му дейност. В акта е посочено също, че това известие е получено на 20.06.2022г., но жалбоподателят не представил за нуждите на проверката следните документи и информация: за експлоатационен център, за гаражна площ, протокол за тахограф, монтиран в МПС с рег.№ , за предпътни технически прегледи и лицето, което ги извършва, тахографските листове или съхранени и архивирани данни от дигитален тахограф, монтиран на МПС с марка „С “ и с рег.№ , карта на водача С А за периода 01.09.2021г.01.12.2021г., в това число и за дати -20.09.2021г., 04.10.2021г., 16.11.2021г., 3

25.11.2021г. и 08.10.2021г. АУАН е връчен на упълномощено лице Д К на 06.07.2022г.

За тази проверка е изготвен и нарочен Констативен протокол от в присъствието на упълномощеното лице Д К .

Цитираното в акта известие Изх.12-00-00-420/16/26.05.2022г., е приложено по делото и страните не спорят, че е връчено на жалбоподателя, чрез упълномощеното лице Д К на 20.06.2022г. С това известие е поискана от жалбоподателя посочената в акта информация и документи, които са били необходими за организираната тематична проверка на превозваческата дейност на процесното дружество, като същото е уведомено с известието, че проверката ще се извърши на 06.07.2022г. в 09.30 часа Въз основа на този АУАН, на 02.09.2022г. , Директорът на РД“АА“гр.София, е издал обжалваното НП№42-0002752, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Посоченото основание за тази санкция е чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози. НП е връчено на законният представител на жалбоподателя лично и срещу подпис на 12.10.2022г.

Страните не спорят, че законен представител на процесното дружество към датата на проверката и издаване на обжалваното НП е именно управителят К К , както и, че към датата на проверката, жалбоподателят е упълномощил лицето Д К да го представлява пред органите на ИА“АА“, в това число и да получава и подписва от негово име актове и НП. /В тази насока е приложено по делото нейно пълномощно с нотариална заверка от 03.05.2019г. /

Видно от приложено Свидетелство за регистрация на МПС, описаният в НП и акта за нарушение товарен автомобил, е собственост именно на жалбоподателя.

При разпита на двамата свидетели по акта Г и Д., същите потвърждават, че са извършили в офиса на санкционният орган тематична проверка по документи, във връзка с дейността на процесното дружество като международен превозвач. Свидетелите установяват също, че дружеството е уведомено за проверката писмено и с нарочно известие, с което са изискани и нужните на проверяващите лица документи, в това число и посочените такива 4 в АУАН. Поради непредставянето им до датата на проверката, на дружеството е съставен АУАН, връчен на упълномощено лице за жалбоподателя.

Според извършеният легализиран превод на представени към преписката ЧМР, с тях е удостоверено извършване на международен превоз на товари на дати: 16.09.2021г. / от РГ до А /, на 29.09.2021г./ от А до РГ /, на 11.11.2021г. от Р до У , на 20.11.2021г. / по маршрут РГ -Г - Ч република/, като всички превози са извършени чрез фирмата на жалбоподателя .

Като доказателство в процеса е приета и Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта и информационните технологии, с която е възложил на процесният издател на НП, изготвянето на такива документи, негова длъжностна характеристика, като издателят на НП е назначен на посочената длъжност въз основа на Заповед №110/01.04.2022г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“.

При така направените фактически констатации, съдът счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл. чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха 2 бр. заповеди за делегирани правомощия на процесният издател. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно връчени на упълномощено от процесното дружество лице / за акта/ и на законният представител /за НП/.

При изготвянето на тези два акта обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е засегнато в значима степен правото на защита на жалбоподателя и препятствана възможността му да организира защитата си.

За такова нарушение съдът приема на първо място констатацията, че както в НП, така и в АУАН, липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание на датата на извършване на твърдяното нарушение, доколкото не е посочена въобще такава, нито пък срок за представяне на изисканите документи , след изтичането на който ще се счита, че е налице противоправно бездействие от дееца заради непредставяне на цитираните писмени документи за извършване на процесната тематична проверка и така 5 да може да се разбере, към коя дата жалбоподателят евентуално е проявил бездействието в казуса, квалифицирано като административно нарушение.

Липсата на такъв основен и задължителен реквизит в АУАН и в НП е в нарушение на императивните норми на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и респ. на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.

Наред с това, в описаната хипотеза, неиндивидуализирането на срока за представяне на поисканите за проверката документи, както и продължителността на този срок , която е изрично определена в чл. 12, ал.5 от Наредба №Н-14/17.09.2009г. след фиксиране на началната дата за отпочване на броенето му, представлява липса на основен елемент и от рамката на твърдяното нарушение и фактическо обстоятелство, описващо нарушението, което е друг задължителен реквизит за АУАН/ по чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН/ и респ. за НП/ по чл. 57, ал.1, т.5 о т ЗАНН./ Тези процесуални нарушения са съществени такива, тъй като с тях винаги се накърнява в значима степен и препятства организирането на защитата за жалбоподателя . /В тази насока е и съдебната практика на БлАС, а именно: Решение №91/21.12.2019г., постановено по кнахд №639/2018г., Решение №2236/27.09.2019г., постановено по кнахд №494/2019г., Решение №441/02.07.2020г., постановено по кнах №11/2020г., Решение №1610/25.09.2020г., постановено по кнахд №284/2020г., Решение №1289/17.07.2020г., постановено по кнахд №207/2020г. и Решение №1216/06.11.2021г., постановено по кнахд №219/2021г./ Като не е отчел тези обстоятелства и е издал атакуваното НП срещу процесното дружество, санкционният орган е постановил процесуално незаконосъобразен акт, който като такъв следва да се отмени.