Решение № 582 от 26.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Русе, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря Антоанета П. Христова като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520100109 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе срещу В. В. М., в която се твърди, че ответницата е потребител на доставяна от ищцовото дружество питейна вода за имот, находящ се в гр.

Русе, кв. „***“, ***“ № 8, бл. ***, вх. 1, ет. 1, ап. 3, с абонатен номер ***.

Твърди се, че ответницата има неплатени суми за доставена питейна вода и такси канал за посочения имот за периода от 08.10.2020г. до 15.05.2023г. по партиди № *** и № *** по 7 бр. фактури на обща стойност 2223,36 лв., както и дължала лихва за забавено плащане в размер на 24,86лв. За тези суми ищецът образувал заповедно производство под № *** от 2023г. по описа на РС - Русе, по което срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми и разноските по делото. С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли в настоящото производство да се признае за установено по отношение на ответницата В. В. М. задължението й към „Водоснабдяване и канализация“ ООД Русе за сумите от: 2223,36 лв. главница за предоставени В и К услуги за периода от 08.10.2020г. до 15.05.2023г. по партиди № *** и № ***; 24,86 лв. обезщетение за забава за 1 периода от 01.01.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от тази дата до заплащане на задължението. Претендират се и направените в двете производства разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпило становище от ответната страна. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата изразява становище за неоснователност на предявените искове, поради заплащане от страна на ответницата на претендираните в настоящото производство суми.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ответницата е клиент на ищцовото дружество за имот, находящ се в гр. Русе, кв. „***“, ***“ № 8, бл. **, вх. 1, ет. 1, ап. 3, с абонатен номер ***. Също така няма спор по делото, че шест от процесните фактури са издадени след начислени „служебно“ от ищеца потребени количества вода за имота на ответницата, а седмата фактура е издадена въз основа на извършен реален отчет на измервателните средства за посочения имот (водомери) и която фактура е последната издадена за процесния период. Страните нямат спор относно количеството на потребената вода, която се претендира за заплащане, като голямото й количество по последната фактура се обяснявало с наличен теч в имота на ответницата. Възраженията на последната се основават на постъпило писмо от ищеца до ответницата във връзка с нейно заявление за извършване на проверка, в което според нея се съдържало изявление за заплащане на претендираните в настоящото производство суми.

По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е издадена срещу ответницата заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.

№***/2023г. за сумите 2223,36лв. за консумирана вода и такса канал за периода 08.10.2020г. до 15.05.2023г. в имот в гр. Русе, кв. „***“, ***“ № 8, бл.

**, вх. 1, ет. 1, ап. 3, с абонатен номер ***, както и лихва за забавено плащане в размер на 24,86лв. за периода 31.12.2020г. до 20.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2023г. до окончателното изплащане и 68,96лв. разноски в заповедното производство. Заповедта е 2 връчена на ответника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК съдът е указал на ищцовото дружество необходимостта да предяви установителен иск за вземането си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.

Представените и неоспорени писмени доказателства установяват, че ответникът се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка с доставени „В и К“ услуги за посочения в исковата молба имот. Няма спор, че в процесния имот има монтирани годни измервателни средства, два индивидуални водомера, които за процесния период са се намирали в срока на метрологичната си проверка. Претендираните за заплащане в настоящото производство суми са начислени след извършен реален отчет на измервателните средства, след който са съобразени предходно начисляваните служебно количества вода. Поради това и доколкото няма спор за количеството потребена вода, в тежест на ищцата е да докаже възражението си, че е заплатила процесните фактури. По делото не са ангажирани доказателства за това. В представеното писмо, на което се позовава ответната страна, ищцовото дружество не признава, че са му платени процесните фактури, а прави изявления за налични плащания по последващо издадени фактури, след процесния период. В същото писмо изрично е посочено до ответницата, че по вземанията, които са предявени по съдебен ред (каквото е и процесното), няма постъпили плащания. Видно е от представената справка за консумацията на вода за имота на ответницата е, че след последната фактура за процесния период са издадени множество последващи фактури, в които е претендирано заплащане въз основа на служебно начислени количества вода, които са изчислени при съобразяване правилата приети от ищцовото дружество в Общите му условия.

При това положение следва да се приеме, че процесните фактури не са платени и исковата претенция следва да бъде изцяло уважена като доказана по основание и размер.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на 3 ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство и заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. в общ размер на 162,93лв., за които е представен и списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. М. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ул. „ ***“ №8, бл. **, вх.1, ет.1, ап.3, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр.

Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев сумите: 2223,36лв. за консумирана вода и такса канал по партиди №*** и №*** за периода 08.10.2020г. до 15.05.2023г., 24,86лв. обезщетение за забавено плащане за периода 01.01.2023г. до 20.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА В. В. М. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ул. „ ***“ №8, бл. ***, вх.1, ет.1, ап.3 да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.

„Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев сумата от 162,93лв. разноски за настоящото производство и разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4