Определение № 3361 от 06.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3361 гр. София, 06.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002100830 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Янаки Досев“, ЕИК 812185785 гр.Несебър против решение № 189 от 03.11.2022 г. по гр.д.№ 271/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №279 от 20.08.2021г. по гр.д. № 903/2020г. на Бургаския окръжен съд. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове против Община Несебър: 1.по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на рибен павилион №7, представляващ сграда за обществено хранене на площ от 50 кв.м., с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица] осъждане на ответника да му предаде владението върху същия имот на следните основания: а/ получен като дял от договор за съвместна дейност от 06.02.2004г. б/ евентуално придобивна давност, и 2.иск за осъждане на общината за сумата от 50 000 лв., представляваща направени от ищеца подобрения в имота, и за признаване право на задържане на същия до заплащане на претендираните подобрения в размер на стойността на цялата постройка.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 357 и сл. ЗЗД на изводите на съда, че договорът от 06.02.2004 г. не е договор за гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД, а е възмезден ненаименуван договор, който не е породил вещноправно действие, за това, че този договор е нищожен на осн чл.26, ал.1 ЗЗД поради нарушение на закона, защото е сключен без проведена тръжна или конкурсна процедура, съгл. чл.37, ал.1 ЗОбС. Според касатора, за сключването на такъв договор не се изисква предварително решение на общинския съвет, както и провеждането на търг или конкурс, а дори да се приеме, че включва елементи на 1 договор за учредяване на суперфициарна собственост върху общински имот, чл.39 ЗОбС не е единствено относимия текст към спора, а следва да намери приложение чл.359, ал.1 ЗЗД, който според касатора предвижда придобитото „за дружеството“ автоматично става обща собственост на съдружниците. Позовава се на взето решение от Общински съвет Несебър по обявена и прекратена конкурсна процедура преди сключване на договора от 06.02.2004 г. и счита, че е налице валидно разпореждане с правото на собственост върху недвижим имот – частна общинска собственост, а не на правото на ползване за определен срок, че този договор изключва приложението на чл.92 ЗС, че на основание чл. 359, ал.1 ЗЗД е станал собственик или поне съсобственик на процесния павилион № 7. Твърди, че клаузата на чл.

13 от договора не касае предоставяне за срочно 15-годишно ползване на съответния търговски обект, а предвижда разпределение на ползването на обектите по смисъла на чл.

30-36 ЗС, което не влияе на принадлежността на правото на суперфициарна собственост.

Според касатора, построените обекти са единствената печалба на дружеството и той не може да бъде изключен от нея на основание чл. 361 ЗЗД. Наведено е твърдание за процесуално нарушение, изразяващо се в това, че въззивната инстанция не се е произнесла по предявеното евентуално основание на правото на собственост – предобивна давност и то е свързано с това, че част от мястото е на трето лице „Черноморски риболов“ ЕАД.

Нарушение на чл. 266, ал.3 ГПК се твърди и защото съдът не допуснал СТЕ за проследяване статута на УПИ***,*** в кв. ***, като обосновава това искане с евентуално приложение на чл. 95, ал.2 ЗС и СИЕ за установяване печалбата на дружеството с оглед евентуално приложение на чл. 261 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК по пет въпроса с подвъпроси към тях, възпроизвеждащи изрази от договора от 06.02.2004 г.

Ответникът по касация Община Несебър оспорва касационната жалба и допускането до касация. Относно изводът на въззивния съд за нищожност на договора, Общината счита, че решението е съобразено с решение № 22 от 04.11.2022 г. по гр.д.№ 1743/2020 г. на ВКС, ІV гр.о. Първата група въпроси 1а, 1б, 1в счита че съставляват искане за тълкуване на договора, въпроси 2а, 3б и 3в не отговарят на изискването на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, защото не ся ясно и точно формулирани и н са от значение за изхода от конкретното дело.

По въпрос 5а и 5б, апелативният съд е изложил мотиви, т.е. въпросите не кореспондират на мотивите на обжалваното решение.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Между Община Несебър и 18 фирми, включително ЕТ „Янаки Досев“, гр.Несебър и едно физическо лице от друга страна, наричана „втора“ е сключен на 06.02.2004г. договор за 2 съвместна дейност, с който са декларираали, че обединяват усилията си за организиране и реализация на съвместна дейност по: а/ организацията, строителството и експлоатацията на едноетажни обслужващи постройки за КОО в УПИ ***, ***, в кв.***по плана на [населено място] /стара част/, б/ изграждане на цялостна вертикална планировка, подмяна на канализацията в имота, в/ изграждане на трафопост и ел. инсталация, обслужващи имота, г/ изграждане на обществена тоалетна, благоустрояване и хигиенизиране на имота, д/ изграждане на комплекс „Рибна борса“ в същия имот и околовръстен път, като за тази цел създават гражданско дружество по чл.357 ЗЗД за срок до изграждането на обектите по договора и приемането им с разрешение за ползване. Страните са се задължили да постигнат горната цел чрез координация, сътрудничество, разработване на обща стратегия и разпределение на функциите и задачите. Общината се е задължила да внесе в дружеството собствения си горепосочен недвижим имот на площ от 6 744,42 кв.м., да предостави проектите за изграждане на обектите, визирани в горните б. „б“, „в“, „г“ и „д“ , а задълженията на страна втора са да извърши за своя сметка, по одобрени и съгласувани с общината проекти, изграждането на едноетажни обслужващи постройки /за КОО/ в имота, както и да финансира изграждането на обектите, визирани в б.„б“, „в“, „г“ и „д“.

Имуществото на дружеството се състои в дялови вноски, внесени в пари, вещи и имоти /чл.9/, както и придобитото от дейността, като внесените пари, заместими вещи и употребими такива са общи на съдружниците, а останалите са за общо ползване, „като внеслият ги съдружник запазва правото си на собственост върху тях“ /чл.10/. Определени са дяловете на съдружниците: на общината – правото на собственост върху недвижимия имот с площ 6744,42 кв.м. на стойност 800000 лв., равняващ се на 18 дяла; на страна втора – средствата за изграждане на обектите, при авансова вноска за всеки от този страна е 20000 лв., с която сума ще се изградят обектите, които ще се предоставят на общината в завършен вид и на павилионите в „груб строеж“. Всеки от съдружниците от страна втора има един дял. Съгласно чл.13 от договора, след прекратяване дейността на дружеството, собствеността върху земята и върху посочените в б.„б“, „в“, „г“ и „д“ обекти остават в собственост на община Несебър, а обектите по б.„а“ /едноетажните обслужващи постройки/ се предоставят за ползване на съдружниците – фирми и физически лица безвъзмездно за срок от 15 години, ведно с прилежащите територии към тях, при изрично посочено в договора разпределение, като ищецът ЕТ „Янаки Досев“ е предвидено да ползва процесния павилион № 7. Едноетажни постройки за КОО са били изградени и въведени в експлоатация поетапно, като за процесния павилион №7 това е станало на 16.09.2004г. С протокол № 6 от 03.12.2005г. общото събрание на гражданско дружество „Пристанище-юг“, е взело решение за прекратяване на същото, считано от 03.12.2005г., поради изпълнение на целите при условия: 1. община Несебър да актува всички обекти, предмет на договора като своя собственост; 2. фирмите-съдружници, участвали в изграждането на обектите запазват право на ползване за срок от 15 години, считано от 15.10.2004г., като след изтичане на срока общината влиза във владение и ползване на тези обекти без дотогавашните ползватели да имат никакви претенции към нея; 3. ползвателите могат да демонтират от обектите тези вещи от оборудването, които не са здраво закрепени и функционално свързани с 3 характеристиката на обекта. Протоколът е подписан от страните, включително от ищеца ЕТ „Янаки Досев“. След изтичане на 15- годишния срок за ползване на договорените търговските обекти, същите са предадени от ползвалите ги страни по процесния договор, с изключение на ищеца. В хода на делото пред първата инстанция спорният павилион №7 е предаден доброволно от управителя Янаки Досев, видно от протокол от 10.07.2020 г. за приемане и предаване на обект, предвид допуснатото предварително изпълнение на заповед № 489/20.05.2020 г. на кмета на община Несебър, потвърдено с определение № 8482/30.06.2020г. на ВАС

За да потвърди решението на първата инстанция, с което всички искове са отхвърлени, възивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик или съсобственик на павилион № 7 на основание договора от 06.02.2004 г. Прието е, че този договор няма характеристиките на договор за гражданско дружество по 357 ЗЗД, защото с него са уговорени насрещни задължения на първа и втора страна, каквито не следва да съществуват в многостранната сделка по чл. 357 ЗЗД - уговорено, че общината предоставя безвъзмездно право на ползване на лицата от „страна втора“ на общински терен и предвидените за изграждане върху него търговски обекти за срок от 15 години, срещу задължението на насрещната „страна втора“ за своя сметка да изгради същите обекти и съответната инфраструктура, благоустрояване и хигиенизиране на имота, които след изтичане срока на ползване оставал собственост на общината. Въззивният съд е приел, че липсва общо за страните основание, обща за постигане стопанска цел по процесния договор, каквито следва да има при договора по чл. 357 ЗЗД. С тези аргументи е прието, че договора от 06.02.2004 г. е двустранен, ненаименован, възмезден договор.

Разгледана е и хипотезата ако се приеме, че договора от 06.02.2004г. е за гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД, то от клаузите му не следва, че ищецът е придобил въз основа на договора правото на собственост или съсобственост на павилион № 7, защото с договора не е уговорено павилионите да станат собственост на дружеството, поради което е неприложим чл. 359, ал.1 ЗЗД. Съдът се е позовал освен на клаузите на договора – чл. 10 и чл. 13 и на чл.

358, ал.2 ЗЗД - теренът, съставляващ УПИ ***, ***, в кв. ***по плана на [населено място], не е обща собственост на съдружниците, както и изградените павилиони, за които изрично е уговорено, че съдруждиците от втората страна придобиват само правото на ползване за 15 години, след което са длъжни да ги освободят. Тъй като не е учредено право на строеж с договора или отделно на субектите от страна „втора“ и не е установено друго, съдът е приел, че на основание чл. 92 ЗС общината, като собственик на имота – частна общинска собственост е придобила правото на собственост върху павилионите.

Въззивната инстанция е приела, че клаузата за предоставяне право на ползване за период от 15 г. на общинска постройка изградена върху земя –частна общинска собственост без търг или конкурс е нищожна поради противоречие с чл. 39 ЗОбС. Не е възприета тезата на касатора, че договора е сключен въз основа на проведен конкурс през 2003 г., тъй като административната процедура, от която този конкурс е бил част е прекратена преди сключване на договора с влязла в сила заповед на кмета. По тези съображения е прието, че ищецът не е собственик или съсобственик на процесния павилион на основание договора за 4 съвместна дейност.