Решение № 175 от 30.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Ихтиман, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова при участието на секретаря Н. Г. К. като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Административно наказателно дело № 20261840200070 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Й. В. Я., ЕГН **********, против Наказателно постановление № * издадено от Началник на РУ – * към ОДМВР – София, с което на основание чл. 183 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 50 лева и са отнети 10 точки.

С жалбата се излагат подробни съображения, според които обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Жалбоподателят излага, че отразеното в обжалвания акт не отговаря на действителното положение, като твърди, че е управлявал моторното превозно средство с поставен предпазен колан. Поради изложеното моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован се явява лично.

Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител, като не изразява становище по съществото на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от 1

ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение серия * № * и наказателно постановление се установява, че на * г., около * часа, на ул. * с посока на движение към ул. *, водачът на лек автомобил марка *, с рег. № *, а именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство без поставен предпазен колан при наличие на такъв в автомобила.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, по силата на което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, заповеди, актове за встъпване в длъжност, справка за нарушител/водач, мотивирана резолюция, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля–актосъставител Д. П. И. и свидетел В. Г.

От показанията на свидетелите Д. П. И. и свидетел В. Г. се установява начина, по който е извършена проверката. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, логични и се допълват взаимно.

Съдът, при преценка на показанията на свидетелката М. М. А. взе предвид, близките и отношения с жалбоподателя и възможността да бъде заинтересована от изхода на дело, какво и че същите противоречат на показанията на свидетелите И. и Г.. Дадените показания от свидетелката не се подкрепят от останалите доказателствени източници, поради което съдът не им дава вяра досежно обстоятелството дали жалбоподателят е бил с поставен предпазен колан в момента на спиране на управлявания от него лек автомобил за проверка.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както 2 процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) действа към момента на извършване на административното нарушение се наказва с глоба от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие органи на реда, а именно актосъставителя Д. И. и свидетеля В. Г., се установява, че при спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя, за извършване на проверка са установили, че водачът управлява МПС без поставен предпазен колан.

Досежно установеното нарушение, дало основание за започване на административнонаказателно производство, съдът приема, че действително са налице елементите от обективния състав на разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Предвид това съдът счита, че актосъставителят правилно е приел, че въззивника е допуснал нарушение на посочената разпоредба. В същото време съдът не споделя становището на наказващия орган, относно тежестта на извършеното нарушение и наложеното наказание. Предвид изложеното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на същия наказателно постановление, следва да бъде посочено, че деянието се характеризира с ниска степен на обществена опасност, с оглед на обстоятелството, че, макар въпросният състав на нарушение представлява такова на формалното извършване, без да е необходимо да са настъпили някакви вредоносни последици, то същото нарушение е извършено в светлата част от денонощието при липса на изложени в жалбата или в АУАН и НП други повишаващи степента на обществена опасност обстоятелства, напротив от свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е спрян за извършване на проверка, непосредствен след като изрязал на пътното платно.

На следващо място, същото е осъществено в населено място, при движение с ниска скорост.

В този смисъл съдът намира, че дори и да се приеме, че от обективна страна е осъществен състава на нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7от ЗДвП, в конкретният случай административнонаказващият орган е следвало да прецени и възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и съгласно легалната дефиниция, дадена от законодателя. Съдът намира, че в случая е изключително ниска степента на обществена опасност на жалбоподателя, който очевидно и в момента на извършване на проверката е изразил критично 3 отношение към извършеното.

След преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че се касае за наличието на маловажен случай и наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. След съвкупната преценка на всички обстоятелства при които е била осъществена деятелността от страна на жалбоподателя, характеризиращи и които са в основата на преценката за степента на обществената опасност на деянието и за степента на обществена опасност на самия деец, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. За това дали деянието, което макар и да осъществява формално признаците на предвиденото в закона административно нарушение, не е такова, следва да се изхожда от неговата маловажност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. В тази връзка съдът намира, че макар и да са формално налице признаците от състава на нарушената административнонаказателна норма, то при преценката на изложените по-горе обстоятелства се налага извода за явната маловажност на това деяние, което изключва неговата обществена опасност дори и формално да осъществява неговите признаци. Съдът взе предвид добрите характеристични данни, положително охарактеризиращи дееца, който няма и друга реализирана противообщественост по реда на нарушаване на ЗДвП, като това административно нарушение е и за първи път от негова страна. Налице по този начин е и втората предпоставка даваща основание за приложението на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН свързана с ниската степен на обществена опасност на самия деец. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и деец за неговата явна незначителност следва да се направи на базата на горните обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения обект на конкретната защита. Въпреки, че е реализирана с деянието обществена опасност, по степен, след анализа на тези обстоятелства, тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която закона изисква, за да придобие то качеството на административно нарушение. Не са налице и двете характеристики на нарушението, каквито са обществената опасност на деянието и дееца и затова в случая следва да доведе до извод за ненаказуемост на дееца дори и при формалното осъществяване на признаците на състава на съответната административнонаказателна норма.

По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските.

Жалбоподателят не претендира сторени разноски

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * г., издадено от Началник на РУ – * към ОДМВР – София, с което на Й. В. Я., ЕГН **********, на 4 основание чл. 183 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 50 лева и са отнети 10 точки

ПРЕДУПРЕЖДАВА Й. В. Я., ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5