Решение № 3649 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3649 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116141 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на К. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: ******, чрез адв. Д. Б. от АК П., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център България, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът К. Б. не дължи на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 4000,00 лв., вписана като дължимо от ищеца вземане в Централния кредитен регистър по кредит с идентификатор ******, с дата на разрешаване на кредита 18.04.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който на 18.04.2025 г. ответното дружество предоставило на ищеца сумата в размер на 4000,00 лв. Заемната сума била усвоена на 18.04.2025 г. Сочи се, че за периода от датата на получаване на заемната сума до датата на депозиране на исковата молба в съда ищецът върнал на ответното дружество заемната сума от 4000,00 лв. Въпреки това служители на ответното дружество продължавали настойчиво да търсят ищеца и да претендират заплащане на още 4000,00 лв. Излага се, че след извършена справка в Централния кредитен регистър (ЦКР) ищецът установил, че ответното дружество е вписало като дължима от ищеца сума от 4000,00 лв. с идентификатор на кредит ******, с дата на разрешаване на кредита 18.04.2025 г. Ищецът сочи, че не знае по какъв начин е формирано това вземане от 1

4000,00 лв., тъй като това не може да се установи от справката в ЦКР и служителите на ответното дружество не давали обяснения как е формирана претендираната сума от 4000,00 лв. Тъй като ищецът не бил давал съгласие да връща други суми освен получения заем, за него бил налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вписаното вземане в ЦКР от 4000,00 лв. По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски. Моли да не бъдат присъждани разноски на процесуалния представител на ищеца с довода, че не е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗА. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В първото открито съдебно заседание по делото ищецът К. Б. се представлява от адв. К. К., която уточнява, че сумата в размер на 4000,00 лв., вписана като дължимо от ищеца вземане в Централния кредитен регистър, е по кредит с идентификатор ****** и с оглед депозирания отговор на исковата молба моли да бъдат отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******/17.04.2025 г. , по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 4000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца на 18.04.2025 г., както и че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 4000,00 лв. по този Договор за кредит преди депозиране на исковата молба в съда. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Кредисимо“ ЕАД не изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмена молба, в която сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******/17.04.2025 г. с уговорена главница от 4000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца на 18.04.2025 г. Признава, че ищецът е заплатил на ответното дружество по процесния кредит сумата от 4000,00 лв. Моли за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 о т ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това.

В процесния случай ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с подаваната информация от ответника в Централния 2 кредитен регистър към БНБ за кредитна задлъжнялост на ищеца, въпреки че последният е заплатил предоставената му в заем сума от 4000,00 лв. по Договор за потребителски кредит № ******/17.04.2025 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на Централния кредитен регистър информацията за задълженията, вписани в ЦКР, се подава от лицата, които са кредитори на вземането - банкови и небанкови финансови институции. Следователно, вписването в ЦКР на процесното отричаното от ищеца задължение предполага претендирането му от лицето, което фигурира в регистъра като кредитор - „Кредисимо“ ЕАД. Ето защо, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на претендираното от ответника вземане.

Не е спорно по делото и в първото открито съдебно заседание са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между ищеца К. И. Б. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******/17.04.2025 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 4000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищеца на 18.04.2025 г., както и че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 4000,00 лв. по този Договор за кредит преди депозиране на исковата молба в съда.

Сключването на посочения контракт се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ******/17.04.2025 г., ведно с Приложение № 1 към него - Условия на кредита, представляващо неразделна част от Договора за кредит, видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 4000,00 лв., за срок от 12 месеца, при лихвен процент от 30,00 % и ГПР от 34,49 %. Общата дължима сума по кредита е посочена в размер на 4689,86 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.04.2026 г.

Съгласно чл. 3 от Договора за кредит кредиторът „Кредисимо“ ЕАД одобрява заявлението за кредит по реда, предвиден в Общите условия (ОУ). С клаузата на чл. 4 от Договора за кредит е договорено, че след подписването на договора от кредитополучателя по реда и начините описани в ОУ, сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението за кредит от кредитополучателя начин.

В т. 3, раздел IV от ОУ към Договора за кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението за одобряване на кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита. Срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно т. 12, раздел III от ОУ към Договора за кредит кредитополучателят следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция, съгласно Общите условия на кредита в срок до десет дни от подаването на заявлението; 2) поръчителство, като сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на завлението. Съгласно чл. 3, раздел IV от ОУ към Договора за кредит, в 3 случай че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение по кредита в срок до 48 часа от подаване на заявлението, „Кредисимо“ ЕАД не одобрява заявлението и договорът за кредит не поражда действие между страните по него. В т. 3, раздел IV от ОУ към Договора за кредит е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните.

Видно от чл. 1 от представения Договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2025 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител и ищеца К. Б., като потребител, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя К. Б. за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за потребителски кредит № ******/17.04.2025 г., сключен между ищеца К. Б. и „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условията, съгласно Приложение № 1.

Видно от цитираното Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в размер на 2827,77 лв., дължимо за целия период на действие на Договора за кредит. Същото е платимо на месечни вноски на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно чл.

8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство.

Не е спорно по делото, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът К.

Б. е физическо лице, което при сключване на Договора е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключеният между страните Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че 4 договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.