Определение № 1894 от 29.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1894 гр. Велико Търново, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100501145 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. И. Д. от гр.В.Търново, допълнена с вх.№ №15047/27.11.2025г., 15150/01.12.2025г., против Определение №2604/21.11.2025г., постановено по Гр.д.№3344/2025г. по описа на РС – Велико Търново, с което ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК исковата молба, подадена от М. И. Д., с ЕГН **********, с която се иска съдът да прогласи за нищожна проведената на 18.12.2019г. публична продан чрез търг с трайно наддаване по ИД №4140002508 по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за 2014г., да прогласи за нищожно Постановление за възлагане с изх.

№С190004-091-0001110 от 23.12.2019г., издадено по ИД №4140002508 по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за 2014г., след което да приеме за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 27,757 дка в местността „Кору дере“ в землището на с.Момин сбор, Община Велико Търново и да осъди С. М. Ц. да предаде владението върху така описания недвижим имот, като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес у ищеца от предявените искове, и е прекратено производството по Гр.д.№3344/2025г. по описа на РС – Велико Търново, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, постановено в противоречие с разпоредбите на чл.147 ал.1 ТЗ и чл.129 ал.1 изр.1 предл.2 от ТЗ. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционният съд, че липсва правен интерес у ищеца – частен жалбоподател от предявените искове, в разрез с разпоредбите на чл.147 ал.1 ТЗ и чл.129 ал.1 изр.1 предл. 2 от ТЗ. Сочи се, че ищецът /частен жалбоподетел/, на 30.06.2025г., когато е приел наследството, оставено от А И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.129 ал.1 изр.1 предл.2 от ТЗ е придобил по наследяване притежаваните от наследодателя му дружествени дялове от търговско дружество „Гранит -2“ ЕООД, с ЕИК 104545020 и по силата на чл.147 ал.1 от ТЗ ищецът управлява и представлява ТД „Гранит -2“ ЕООД, с ЕИК 104545020.

Оспорва като неправилен извода на РС, че към настоящият момент „Гранит -2“ ЕООД, с ЕИК 104545020, се представлява от ликвидатора Анка Христова Ангелова, доколкото в разрез с чл.266 ал.3 от ТЗ в ТРРЮЛНЦ не е представено нейно нотариално заверено съгласие с образец от подписа й. Оспорва като неправилен извода на РС, че с предявените искове ищецът защитава свой опосреден интерес, с довод, че интересът му от предявените искове е пряк и непосредствен, т.к. с предявените искове ищецът търси оставените му в 1 наследство активи от дружеството „Гранит -2“ ЕООД, които в производството по процесното изпълнително дело по описа на ТД на НАП гр.В.Търново са отнети по незаконосъобразен начин. Твърди, че имуществената правна сфера на ищеца се образува от активите на собственото му придобито на 30.06.2025г. по наследство ТД „Гранит -2“ ЕООД и при успешно проведен съдебен процес по предявения ревандикационен иск ще се увеличат активите на притежаваното от ищеца /частен жалбоподател/ ТД, което увеличение на активите на „Гранит -2“ ЕООД засяга точно правната сфера на ищеца. Сочи, че за ищеца, в качеството му на собственик по наследство на дружествените дялове на „Гранит -2“ ЕООД, е налице пряк и непосредствен правен интерес да възстанови незаконосъобразно отнетите активи на дружеството. Твърди се, че именно качеството на ищеца на наследник на ЕТ „А Д.

– Гранит“, с ЕИК 104061012 /заличен търговец/, обосновава прекият и непосредствен правен интерес на ищеца от предявяване на исковете, предмет на делото, т.к. с настоящият съдебен процес ищецът търси правата си над наследството, оставено от наследодателя му. Твърди, че ищецът, в качеството си на законен наследник на имуществените права на А И. Димитроов, които той има върху имуществото на ТД „Гранит -2“ ЕООД, с предявените искове, предмет на делото, търси ревандикация на наследството, оставено му от брат му А И. Д.. Сочи се, че ищецът не е предявил искова претенция от името на ТД „Гранит -2“ ЕООД, с ЕИК 1045455020 и не търси връщане на имущество в патримониума на това дружество, а търси ревандикация на имущество, което е наследство на ищеца в качеството му на наследник на брат му. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоиинстанционно такова и върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда.

На основание чл.130 изр.2 ГПК препис от частната жалба за връчване не се представя.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№3344/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по ИМ, предявена от ищеца М. И. Д. против ответниците ТД на НАП гр.В.Търново и С. М.

Ц., с която от ищеца са предявени обективно кумулативно съединени: 1/отрицателен установителен иск за обявяване образуването на ИД №4140002508 по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.В.Търново по описа за 2014г. и извършените по него изпълнителни действия за нищожни, поради нарушение на чл.637 ал.6 ТЗ и чл.638 ал.6 изр.3 от ТЗ; за прогласяване проведената на 18.12.2019г. публична продан, чрез търг с тайно наддаване по ИД №4140002508 по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.В.Търново за 2014г. за нищожна, поради нищожно извършено изпълнително действие; за обявяване Постановление за възлагане с изх.№С190004-091-0001110 от 23.12.2019г., изд. от Старши публичен изпълнител Мартин Петров по ИД №4140002508 по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.В.Търново за 2014г. за нищожно, поради нищожност на проведена публична продан и 2/ревандикационен иск по чл.108 ЗС за приемане за установено, че ищецът към настоящият момент е собственик на ПИ с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 27,757 дка, III категория в местност „Кору дере“, находящ се в землището на с.Момин сбор, Община Велико Търново, и за осъждане на втория ответник по делото С. М. Ц., с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде владението върху гореописания процесен недвижим имот на ищеца по делото М. И. Д., в качеството му на собственик по наследство на дяловете от капитала и активите на ТД „Гранит -2“ ЕООД, с ЕИК 104545020. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът М. И. Д. е единствен наследник на брат му А И. Д., починал на 06.06.2015г., който приживе е упражнявал търговска дейност като ЕТ „А Д. - Гранит“ и който е бил едноличен собственик на капитала на ТД „Гранит -2“ ЕООД, с ЕИК104545020. Твърди се, че с Решение №54/26.05.2014г. по т.д.№145/2013г. по описа на ОС – Силистра е обявена неплатежоспособността на ЕТ „А Д. – Гранит“ и е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „А Д. – Гранит“, наложени са запори и възбрани на цялото му имущество, придобито преди 26.05.20214г. Твърди се, че след постановяване на Решение №54/26.05.2014г. по т.д.

2

№145/2013г. по описа на ОС – Силистра публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново е образувал ИД №4140002508 по описа за 2014г. срещу „Гранит -2“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК 104545020, като ищецът счита, че образуването на ИД, налагането на обезпечителна мярка, провеждането на публична продан и издаването на Постановление за възлагане с изх.№С190004-091-0001110/23.12.2019г., по силата на което процесния ПИ с идентификатор ***, представляващ нива с площ 27,757 дка, трета категория, в местност „Кору дере“, находящ се в с.Момин сбор, Община Велико Търново, който е част от масата на несъстоятелността по т.д.№145/2013г. по описа на ОС – Силистра, са извършени в нарушение на чл.637 ал.6 ТЗ и чл.638 ал.6 изр.3 от ТЗ, доколкото процесното имущество е част от масата на несъстоятелността и е следвало да бъде осребрено именно в производството по несъстоятелност. Твърди се, че дори и да се приеме, че процесният гореописан недвижим имот не е част от масата на несъстоятелността по т.д.№145/2013г. по описа на ОС – Силистра, е налице нарушение на чл.222 ал.1 т.3 от ДОПК, т.к. не е установено дали някой от наследниците на А И. Д. е приел оставеното от него наследство.

Сочи се, че към 23.12.20219г. не е била приета нормата на чл.222 ал.1 т.5 от ДОПК и обстоятелството, че към този момент има вписан ликвидатор на дружеството – длъжник „Гранит -2“ ЕООД, не дава право на старши публичен изпълнител Мартин Петров към ТД на НАП гр.В.Търново да извършва изпълнителни действия. Твърди се, че процесния недвижим имот ПИ с идентификатор ***, представляващ нива с площ 27,757 дка, трета категория, в местност „Кору дере“, находящ се в с.Момин сбор, община Велико Търново е възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№С190004-0910001110/23.12.2019г., постановено по ИД №4140002508/2014г. по описа на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново на Серафим Дафинов Ц., който по силата на НА за дарение. по описа на Нотариус Дияна Раднева с район на действие ВТРС е дарил процесния недвижим имот на ответника по делото по иска по чл.108 ЗС – С. М. Ц..

За да постанови обжалваното определение по чл.130 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че липсва пряк и непосредствен правен интерес у ищеца от предявените искове за прогласяване нищожността на проведената публична продан и на издаденото постановление за възлагане на недвижим имот, с оглед на което за ищеца липсва правен интерес и от обусловения ревандикационен иск по чл.108 ЗС. РС е приел, че липсва пряк и непосредствен правен интерес у ищеца от предявените искове, предмет на делото, т.к. прогласяването за нищожни на атакуваните публична продан и постановление за възлагане няма да доведе до имуществена полза за ищеца или до предотвратяване настъпването на щета за него, т.к. въпросните действия по никакъв начин не засягат правната му сфера, поради което с обжалваното определение е върнал по реда на чл.130 ГПК ИМ като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно определение по чл.130 ГПК потвърдено, като правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

На основание чл.130 ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. За допустимостта на процеса съдът следи служебно. Наличието на правен интерес у ищеца е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Правният интерес у ищеца от предявените искове, предмет на делото, следва да се извлича от твърденията в ИМ, да е пряк и непосредствен и да съществува към момента на предявяване на исковата молба, а не да е бъдещ или опосреден.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не съществува пряк и непосредствен правен интерес у ищеца от предявения отрицателен установителен иск за прогласяване за нищожни на атакуваните публична продан, проведена чрез търг с тайно наддаване по реда 3 на ДОПК по ИД №4140002508/2014г. по описа на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, образувано срещу „Гранит -2“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК 104545020, и издадено по посоченото ИД постановление за възлагане, което обуславя процесуалната му недопустимост, а от там недопустимост и на обусловения от главния ревандикационен иск по чл.108 ЗС, поради което ИМ подлежи на връщане по реда на чл.130 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено.

От служебно извършена от съда справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Гранит -2“ ЕООД – в ликвидация се установява, че едноличен собственик на капитала му е А И. Д., който е брат на ищеца и е починал на 06.06.2015г. Съгласно чл.129 ал.1 изр.1 предл.2 от ТЗ, дружественият дял може да се наследява. Обстоятелството, че ищецът по делото, частен жалбоподател, като единствен законен наследник на А И. Д., на основание чл.129 ал.1 изр.1 пр.2 от ТЗ е наследил дружествените дялове от капитала на ТД „Гранит -2“ ЕООД – в ликвидация, противно на твърденията му, не обосновава негов пряк и непосредствен правен интерес към датата на предявяване на ИМ от предявения установителен иск за прогласяване за нищожни на атакуваните публична продан по реда на ДОПК и издадено постановление за възлагане, т.к. прогласяването за нищожни на атакуваните публична продан по ДОПК и процесно постановление за възлагане няма да рефлектира директно върху имуществената правна сфера на ищеца като физическо лице, няма да доведе до имуществена полза за ищеца или до предотвратяването на настъпването на имуществена щета за него, като липсата у ищеца на пряк и непосредствен правен интерес към датата на предявяване на ИМ обуславя процесуална недопустимост на предявеният иск за прогласяване нищожността на проведената публична продан и на издаденото постановление за възлагане на недвижим имот, както и липса на правен интерес у ищеца от предявяване и на обусловения от главния ревандикационен иск по чл.108 ЗС, поради което ИМ подлежи на връщане по реда на чл.130 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено.