Решение № 53 от 15.04.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Тутракан, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 6440/02.12.2025 г. на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против И. Т. Д. с ЕГН ********** за установяването дължимостта на парична сума по договор за потребителски кредит.

Предметът на делото касае установяване на вземането по Заповед № 169/25.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 402/2025 г. на РС – Тутракан.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 20 697,99 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в гр. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 351,87 лева върху цената на иска.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от връчването на Разпореждане № 2004/04.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 402/2025 г. на 10.11.2025 г.

С исковата молба се претендира на основание договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2023 г. главница в размер на 20 697,99 лева.

Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор. Излага доводи в тази насока. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

1

Ответникът И. Д. подава отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК посредством назначения му с Определение № 59/10.02.2026 г. особен представител – адв. Е. Г. от АК – Силистра.

Ответникът признава изложените от ищеца факти, а именно, че е неизправната страна по процесното правоотношение, като в действителност дължи претендираната от ищеца сума. Твърди, че считано от ноември 2024 г. същият е безработен, поради което няма възможност да изплаща вноските по кредита.

В съдебното заседание ищцовото дружество не изпраща представител, депозирало е становище с вх.№ 2105/14.04.2026, с което моли съдът да се произнесе по чл. 237, ал. 1 от ГПК – с решение при признание на иска.

Ответникът се представлява от назначения по Закона за правната помощ адвокат, който поддържа отговора на исковата молба, с която признава предявения иск. Признанието е с оглед предоставената от ответника информация на назначения процесуален представител.

Съдът намира, че искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.

Налице са положителните условия по чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, за него съдът вече е издал заповед за изпълнение, и страната може да се разпорежда с него, включително адв. Г., чието признание на иска от името на представлявания не се нуждае от одобрение на осн. чл. 29, ал. 6 във вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, тъй като тя не е назначена в качеството на особен представител, а по Закона за правната помощ.

Искът следва да се уважи, като основанието за това е направеното признание и наличието на предпоставките по чл. 237 от ГПК.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се присъдят разноските в заповедното производство – за държавна такса 211,65 евро и за юрисконсултско възнаграждение 22,73 евро; и в исковото производство за държавна такса 179,91 евро, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че И. Т. Д. с ЕГН ********** дължи на „Б.

Д.“ АД с ЕИК *** сумата от 10582,71 евро (20697,99 лева) по Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2023, отчитан по сметка № 2

11/30452396, за което вземане е издадена на 25.06.2025 по ч.гр.д.№ 402/2025 на ТнРС Заповед № 169 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА И. Т. Д. с ЕГН ********** да плати на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** разноските по ч.гр.д.№ 402/2025 на ТнРС, които са в размер на 211,65 евро за държавна такса и 22,73 евро за юрисконсултско възнаграждение, и по гр.д.№ 1207/2025 на ТнРС в размер на 179,91 евро за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Тутракан, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101207 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 6440/02.12.2025 г. на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против И. Т. Д. с ЕГН ********** за установяването дължимостта на парична сума по договор за потребителски кредит.

Предметът на делото касае установяване на вземането по Заповед № 169/25.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 402/2025 г. на РС – Тутракан.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 20 697,99 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в гр. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

Доплатена е държавната такса от 351,87 лева върху цената на иска.

Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от връчването на Разпореждане № 2004/04.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 402/2025 г. на 10.11.2025 г.

С исковата молба се претендира на основание договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2023 г. главница в размер на 20 697,99 лева.

Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор. Излага доводи в тази насока. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

1

Ответникът И. Д. подава отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК посредством назначения му с Определение № 59/10.02.2026 г. особен представител – адв. Е. Г. от АК – Силистра.

Ответникът признава изложените от ищеца факти, а именно, че е неизправната страна по процесното правоотношение, като в действителност дължи претендираната от ищеца сума. Твърди, че считано от ноември 2024 г. същият е безработен, поради което няма възможност да изплаща вноските по кредита.

В съдебното заседание ищцовото дружество не изпраща представител, депозирало е становище с вх.№ 2105/14.04.2026, с което моли съдът да се произнесе по чл. 237, ал. 1 от ГПК – с решение при признание на иска.

Ответникът се представлява от назначения по Закона за правната помощ адвокат, който поддържа отговора на исковата молба, с която признава предявения иск. Признанието е с оглед предоставената от ответника информация на назначения процесуален представител.

Съдът намира, че искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит.

Налице са положителните условия по чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, за него съдът вече е издал заповед за изпълнение, и страната може да се разпорежда с него, включително адв. Г., чието признание на иска от името на представлявания не се нуждае от одобрение на осн. чл. 29, ал. 6 във вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, тъй като тя не е назначена в качеството на особен представител, а по Закона за правната помощ.

Искът следва да се уважи, като основанието за това е направеното признание и наличието на предпоставките по чл. 237 от ГПК.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се присъдят разноските в заповедното производство – за държавна такса 211,65 евро и за юрисконсултско възнаграждение 22,73 евро; и в исковото производство за държавна такса 179,91 евро, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че И. Т. Д. с ЕГН ********** дължи на „Б.

Д.“ АД с ЕИК *** сумата от 10582,71 евро (20697,99 лева) по Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2023, отчитан по сметка № 2

11/30452396, за което вземане е издадена на 25.06.2025 по ч.гр.д.№ 402/2025 на ТнРС Заповед № 169 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА И. Т. Д. с ЕГН ********** да плати на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** разноските по ч.гр.д.№ 402/2025 на ТнРС, които са в размер на 211,65 евро за държавна такса и 22,73 евро за юрисконсултско възнаграждение, и по гр.д.№ 1207/2025 на ТнРС в размер на 179,91 евро за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.